От истинска луна са твоите бедра,
от слънце е устата ти и сладката й свежест,
а светлината, като пчелен мед прозрачна,
сърцето ти с корона от лъчи обгаря.
И аз целувам крайчеца на твоя огън,
момиче мое и вселена, гълъб мой и география.

Авторът на тези строфи е син на влаков машинист, бляскав поет, дипломат, комунист, хедонист, нобелист за литература... Всичко това е за чилиеца Пабло Неруда. Любовта към живота, виното, жените и справедливостта е напоила щедро всичките му творби. Имал е три повече или по-малко официални съпруги, но само една – третата, последната, завинаги е призната за негова муза. Червенокосата Матилде Урутия, родена също като Неруда сред буйната природа на Южно Чили, е вдъхновителката на най-прочутия му любовен апотеоз – „Сто сонета за любовта”, чието ново българско издание излиза тези дни.
Първия си брак Пабло сключва през 1930 г., докато е чилийски консул на индонезийския остров Ява, с холандката Мария Антониета Агенаар Фогелцанг. Разделя се с нея през 1936 г., когато вече е дипломат в Испания и от 2 г. живее с аржентинската художничка Делия дел Карил, 20 г. по-възрастна от него. Международните контакти на училата в Париж Делия помагат много за световната слава на Неруда. В Чили разводът не е разрешен и той урежда тази формалност с холандката в Мексико (където е генерален консул) през 1942 г., за да се ожени пак там за аржентинката. Четири години по-късно на културен фестивал в Сантяго обаче среща червенокосата певица Матилде и сърцата на двамата подскачат. Но стават двойка чак след още 3 г., през 1949 г., пак в Мексико. Дълго пазят в тайна връзката си – Пабло не иска да нарани Делия. Налага му се да бяга от Чили заради политическата си дейност – заплашва го арест след остра реч в парламента. Емиграцията и триумфалното му посрещане от леви интелектуалци във Франция и Италия са уредени от Делия, която остава в Сантяго да действа за реабилитацията му. Италианските му домакини го настаняват на остров Капри и там при него идва Матилде. Това е най-романтичният им период и негов плод е книгата „Стихове на Капитана”, издадена анонимно (пак заради Делия) в Неапол, както и последвалите „Сто сонета за любовта”, след които любовта към Рошлата, както Неруда нарича Матилде, вече не може да се крие. През 1966 г. Пабло и Матилде се женят официално в Сантяго и остават заедно до неговата смърт от рак на простатата броени дни след покрусилия го военен преврат в Чили на 11 септември 1973 г. Матилде го надживява 12 г. Двамата са погребани заедно на брега на Тихия океан, до любимата им къща в Исла Негра, където цялата стена пред леглото им била от стъкло – за да се будят всеки ден, сякащ реещи се из океана.