Умерено рошав и отнесен е, но щом заговори и запали цигара, през погледа му веднага наднича отказващото да порасне хипи от 70-те. Хавиер Марискал, най-прочутият по света испански дизайнер, художник и аниматор, бе поканен като гост лектор на Sofia Design Week. За първия му досег с България ис българките, за Коби – сътворения от него символ на Олимпиадата в Барселона през 1992-а, за пълнометражния анимационен филм „Чико и Рита”, направен в съавторство с Фернандо Труеба, номиниран за „Оскар” през 2012-а и спечелил „Гоя”, за кризата и за Европа разговаряхме с Хавиер в софийския Институт „Сервантес” навръх Деня на испанския език.


Изненадва ли те България, Хавиер?

Много! Изобщо не очаквах да попадна на такова слънчево и горещо място, а момичетата да са такива грациозни, фини, контактни – точно каквито обичам. Не като онези грамадни и едрогърди германки. Доста пътувам, но признавам, че най-много си падам по южните, латинските страни. Картата на Европа ми харесва с разноцветните парчета на различните държави, но границите, предразсъдъците, клишетата и лошата информираност винаги са ме спъвали. Още от времето на Желязната завеса все съм възприемал тази част на континента като нещо мъгливо, мрачно, студено. А сега – вървя из пълната с живот и светлина София и виждам как момичетата насреща отговарят на погледите ми. И си казвам: опа, тук става нещо хубаво!

Дизайнът как ти помага за общуването?

Дизайнът сам по себе си е общуване. Най-древната форма на комуникация е звуковата, чрез сигналите за опасност, изригвали от гърлата на първобитните хора. Така се родила музиката. А следващият етап на човешки самоизраз е бил графичният – първо с пещерните рисунки, после със знаците, прераствали в писменост. Дизайнът е универсален и емоционален образен език, концентрирал и филосовски, и научни идеи. Днес той олицетворява и глобализацията. Винаги правя снимки на места, по които е невъзможно да се познае в коя страна си – в Норвегия или Аржентина. Същите марки, реклами, молове...

Положително или отрицателно е подобно унифициране?

Не знам дали е лошо или добро, това просто е реалността. Предпочитам свят, унифициран от дизайна, отколкото накъсан от социални пропасти и политически конфликти. Дизайнът може да помогне за една по-справедлива глобализация.

Като твоя Коби ли – емблемата на барселонската Олимпиада от 1992-ра?

Направих Коби именно с идеята да стане графичен комуникатор и олицетворение на онези въвели много новаторства олимпийски игри. Търсех не толкова официален, а по-близък до хората, по-забавен образ, който да им харесва и като сувенир, като щампа върху тениската, като спомен за морето, климата, културата на Барселона. Като подканяне да се събираме за нещо хубаво, а не за да убиваме хора в Ирак или Иран.

Как реши да направиш номинирания за „Оскар” миналата година и спечелил „Гоя” пълнометражен анимационан филм „Чико и Рита”?

Направихме го с Фернандо Труеба, аз рисувах, той беше режисьорът. Това е глобален продукт, върви из цял свят и отваря път за нови комуникации. Отиваш в Япония – и някой ти казва: а, познавам те, гледах филма ти!

А защо историята е кубинска?

Влюбен съм в Куба от малък. Испанците имаме много топла връзка с цяла Латинска Америка, но с Куба е специална. Включително заради голямата испанска емиграция на острова през 20-те, 30-те, 40-те години на ХХ век. А и архитектурата на Хавана е приказна, носи много испански дух в съчетание с тропически климат, с онова ярко слънце, с онази луда, южна, волна радост от живота. Пречупването на светлината там е неповторимо, само за рисуване. И освен това музиката! Болерото! Besame mucho… С Фернандо Труеба имахме много добър приятел – големия кубински музикант Бебо Валдес, който, уви, наскоро почина. Много ни е разказвал за кубинската музика от 40-те и 50-те. Днес тя е навсякъде по света. Къде ли няма клубове за салса. От музиката се роди и любовната история, която разказваме. Филмът наистина е много успешен. Да ожениш музиката и анимацията винаги работи добре.

Сигурно вече имаш идея и за нов филм?

Идея имам, но реализацията още е далече. Не е въпрос само на финансиране, но и на техническо изпълнение – рисуването при анимацията отнема дяволски много време, въпреки че аз вече съм разработил много от образите. Сюжетът ще е автобиографичен, за хипита – с рок, дрога, свободна любов вместо война и с идеята да променим света.

Успяхте ли да го промените?

Не, разбира се – нали се вижда докъде стигнахме.

Кризата ли имаш предвид? Как реално се усеща тя в Испания?

Моментът е труден, но улиците и баровете са пълни със засмени хора, както винаги. Медиите прекалявт с черната боя. То е същото като с Колумбия и Мексико – и там наркобосовете не се гърмят непрекъснато по улиците, нито отвличат мирни граждани нон-стоп.

Социалните орязвания все пак са факт...

Несъмнено правителството посяга на част от правата на гражданите, въпреки че е недопустимо да се реже от образованието, болниците, социалните осигуровки, културата... В същото време си давам сметка за лудостта (независимо от националността!) на политиците от всички партии и на банкерите. Това тяхно грандоманско харчене на поразия... Поредният „дворец на конгресите” в някое забутано село, поискало го, само защото и в съседното си направили... Помпозните фонтани, летища... Ето и тук се набиват разликите север-юг. Протестантите никога няма да се извърлят на вдигат необосновано луксозно летище – на тях им е по-важно да е икономично и функционално. Корупцията винаги идва от липсата на контрол върху харченето на бюджетните средства. За банкерите сащо трябва контрол. Защото, дори и немци, те раздаваха кредити на кого ли не, даже когато вече беше ясно, че са невъзвръщаеми. А по времето на прехваления ни премиер Аснар в Испания тръгна и масовото застрояване на курортите, което ги унищожи и наду балона с недвижимите имоти до спукване.

Решението на кризата общоевропейско ли трябва да бъде?

Нуждаем се от федерална Европа, от общоевропейско правителство, общи данъци, обща армия, общ контрол и над офшорните оазиси като Швейцария, Андора, английския остров Ман и т.н. Необходимо е да знаем по 4-5 езика, а в училище да се учи цялата европейска литература. Културата плюс демокрацията трябва са е фундаментът, върху който да се обединим. В момента се чувствам фрустриран като гледам как Мадрид, Париж, Берлин – всеки дърпа чергата към себе си. Липсват политици като от първото поколение обединители на Европа. Затова пък сме задръстени от бюрократи.

България сега кипи от демонстрации срещу срастването на политика и мафия, в Испания протестният хъс е със стари традиции. Какво мислиш за гражданския контрол?

Много е важно гражданите да се обединяваме и да отстояваме правата си, да изискваме конкретни неща, да упражняваме непрестанен контрол над политиците, да ги принуждаваме да изработват добри закони, да не ги оставяме спокойни в креслата им. Те никога и нищо няма да ни дадат доброволно.