Една далечна страна – Венецуела – все по-често заема челно място в потока на новини от света. Петата износителка на петрол, известна още със своите красавици и със сапунените си телевизионни сериали, през август привлече вниманието на света с убедителната победа на държавния глава Уго Чавес на референдума за президент, тези дни – с изборите си за губернатори, а след урагана Иван – с подарените един милион долара за пострадалото население на малкия остров Гранада.
В желанието си да разберем тайната на разбудения интерес към Венецуела се обърнахме за интервю към посланика на тази страна у нас Боанерхес Саласар Муньос.
Въпрос: - Ваше превъзходителство, на 15 август народът на Венецуела изрази решителната си подкрепа за президента Уго Чавес, но опозицията в страната не можа да преглътне поражението си на предизвикания от самата нея референдум и настоя за ново преброяване на гласовете. Вашият коментар?
Отговор: - Всички международни наблюдатели, сред тях и бившият президент на САЩ Картър, заявиха недвусмислено, че резултатите от референдума, съответстващ на конституцията от 1999 година, са ефикасни, законни, логични и окончателни. Както референдумът, така и предстоящите тези дни избори за 23-ма губернатори показват недвусмислено, че страната ни се ръководи от принципите на демокрацията и че както във вътрешен, така и в международен план действителността не е такава, каквато се твърдеше. Лично аз смятам, че привържениците на президента Чавес ще спечелят в по-гъсто населените райони на Венецуела, но в общи линии резултатите ще бъдат уравновесени, което е добре за политическия климат в страната.
В. – Често сравняват Уго Чавес с кубинския лидер Фидел Кастро, но ние с Вас знаем, че между тях има и съществени разлики.
О. – Двете страни са твърде различни. На една неотдавнашна среща с цел сближаване на позициите някои едри предприемачи заявиха, че не са съгласни с една кубанизация на икономиката, на което Чавес отвърна: “Аз съм приятел с Фидел Кастро, но не споделям начините му на управление.” Но не трябва да забравяме, че отношенията между Куба и Венецуела не могат да излязат от контекста на отношенията на САЩ със страните от Латинска Америка и в частност с Куба. Все още са в сила например законите Хелмс – Бъртън, съгласно които страни и фирми, търгуващи с Куба, не могат да търгуват със САЩ. Голям е и натискът от страна на кубинската емиграция в Щатите, която окачествява всяко сътрудничество с Куба като “фиделизация” на Венецуела. Но не е тайна, че между двете страни има едно добро сътрудничество – Куба ни оказва голяма помощ преди всичко в социалната сфера, изпраща при нас свои лекари, специалисти, преподаватели, а Венецуела й предоставя такъв важен продукт като петрола. Но искам да подчертая – това става при условия, еднакви за всички останали държави от Карибския басейн и Централна Америка.
В. – Един бивш министър в България, известен с прозвището “Мистър 10 процента”, ме уверяваше лично, а го заявяваше и при други случаи, че държавата е лош стопанин. Но ние виждаме, че във Венецуела производството на петрол е национализирано и това ни най-малко не пречи.
О. – Така е. То е държавно още от 1975 година и това позволява голяма част от печалбите от износа на петрол да бъде използвана за социални цели. За нас петролът е не само стратегическа суровина, но и основа за нашето съществуване. Национализацията от 1975 година подпомага контрола на това национално богатство и използването му за добруването на нацията. Но има и една голяма гъвкавост – например привличането на чужди фирми в производството и износа на природен газ, но винаги под стратегическия и административен контрол на държавата.
В. – Президентът Чавес насърчи предоставянето на част от печалбите от петрола за строителството на евтини жилища. Според публикации в печата, жилищните заеми ще бъдат предоставяни при минимална лихва, едва 6 процента годишно, а за една година ще бъдат построявани около 600 хиляди жилища. Реални ли са тези цифри?
О. – Факт е, че по различни причини, включително и притока на милиони имигранти от съседни по-бедни страни, във Венецуела има остър недостиг на жилища, чиято цена напоследък рязко нарасна. За решаването на този проблем беше създаден специален пост в правителството на министър без портфейл, който да съживи жилищната програма. Със създаването на специална банка за жилища за народа се очаква за пет години да бъде задоволен между 40 и 50 процента от съществуващия недостиг и да бъде постигнато тяхното поевтиняване. Тук искам да подчертая, че България има голям опит в жилищното строителство и у нас вече се намира български представител, Загорчев, който проправя пътя на българско участие в това строителство.
В. – В страни с големи залежи на петрол и на други природни богатства често селското стопанство остава на заден план и голяма част от земите не се обработват. Знам, че във Венецуела се правят усилия за предоставянето на пустеещи земи на безимотни селяни. Така ли е?
О. – Държавата създаде специален Институт за земята, който предоставя земя – притежание на държавата или на едри латифундисти – на безимотни селяни или под аренда. Така страната ни ще може да се самозадоволява с по-голямата част от необходимите селскостопански продукти.
В. – Познавам добре кубинската система на т.нар. училища в полето, осигуряващи безплатно образование и прехрана на децата. Разбрах, че и във Венецуела има подобни училища.
О. – Така е, но при нас училищата не са само в селските райони, но и в градовете. Вече пет години в училищата, носещи името на Симон Боливар, децата учат целодневно и им се предоставя безплатно и съответното хранене – закуски и обяд, за да могат не само да се изучат, но и да израснат здрави и силни.
В. – Както всяка страна, така и Венецуела се старае да привлече чужди инвестиции. Доколкото зная, те идват главно от Азия и Европа.
О. – Както в повечето страни на Латинска Америка, така и във Венецуела в миналото почти всички инвестиции бяха от Съединените щати. Днешното правителство прави всичко възможно за разнообразяване на източниците на капиталовложения. По отношение на Азия трябва да отбележа, че наред със значителните инвестиции от Япония и Република Корея, все по-значими са инвестициите от Китай, който е и сред големите вносители на специфичното венецуелско гориво оримулсион, а така също и един от големите доставчици на селскостопански продукти, трактори, железопътни машини и съоръжения. Сред вложителите все по-важно място заемат страните от Източна Европа, а лично аз бих желал сред тях да видя и България, която притежава традиции в много производства, сред които в туристическата и фармацевтичната индустрия.Уверен съм, че България е поела по правилния път, но към това се прибавя и един специфичен афинитет на българите към страните от Латинска Америка – Куба, Никарагуа, Перу, Мексико, Аржентина. В момента ние се готвим за отбелязването на една знаменателна дата – тридесетгодишнината от установяването на дипломатически отношения между нашите две страни. Наред с отбелязването на стопанските и културните аспекти на нашето сътрудничество, това честване ще съвпадне и с нещо по-конкретно – второто заседание на Комисията за икономическо и научнотехническо сътрудничество, което ще се състои от 10 до 12 ноември в Каракас с участието на десетчленна българска делегация и поне още толкова български бизнесмени. Ще бъдат обсъдени всички въпроси, натрупани през трите години след първото заседание на комисията в София. Под патронажа на нашето посолство на 24 септември в Галерията за чуждестранно изкуство ще бъде открита и изложба на художничката Ина Байнова, посветена на годишнината на дипломатическите ни отношения.
В. – Прескачайки други въпроси, свързани със средствата за масова информация, с разширяването на социалната база на Чавес и т.н., ще Ви задам накрая един въпрос, който преди 33 години зададох на чилийския политик Луис Корвалан. Промените, които преживява Венецуела, са равносилни на революция, а един голям политик подчерта още преди век, че една революция може да победи с или без армията, но никога против армията. Добре знаем, че Чавес идва от армията и има пълната й подкрепа, но докога? Примерът на Чили не е много окуражаващ в това отношение.
О. – Опитът за преврат преди две години показва, че винаги могат да бъдат изкушени някои хора, но както тогава, така и сега армията стои твърдо зад политиката на президента Чавес. Нещо повече, част от социалните дейности , като продажбата на някои основни храни на цени, по-ниски от пазарните, са възложени на армията. Например кило захар, което в магазина струва около хиляда боливара /около половин долар/, в ръководените от армията “меркали” струва два и половина пъти по-евтино.
В. – Значи за един долар може да се купят два или съответно пет килограма захар?
О. – Точно така. Но по-странното е, че литър хубава минерална вода струва по-скъпо от литър бензин. Факт е, че човек може да напълни резервоара на колата си /около 60 – 70 литра/ за около три долара.