На 24 юли се отбелязват 232 г. от рождението на Освободителя на Латинска Америка и бащата на венесуелската независимост Симон Боливар. А през декември т.г. ще се навършат 185 г. от смъртта му. По повод годишнините и венесуелския национален празник, честван на 5 юли, помолихме за интервю посланичката на Боливарска република Венесуела в България Н. Пр. Ориета Капони.

Ваше Превъзходителство, бихте ли разказали за идейното наследство на Симон Боливар в днешните Венесуела и Латинска Америка? Защо промените, започнати от венесуелския президент Уго Чавес през 1999 г., се наричат Боливарска революция?

Важно е да припомним основните принципи в идеите на Освободителя Симон Боливар – любовта към родината, отстояването на една силна държава, която може да защити независимостта и суверенитета на нацията от имерските апетити, възгледът за държавата като гарант на всеобщото добруване, защитата на социалните права на народа, неуморното търсене на справедливост и на социално равенство, важността на безплатното образование за народа, ролята на военните като слуги на народа и създаването на една Конфедерация на новите независими републики.
Тези принципи бяха поети и продължени от команданте Чавес като основа на правителствената му програма, с която той спечели изборите през 1998-а. Той постоянно повтаряше, че е необходимо да се постигне декларираното от Боливар през 1819 г. в речта му на конгреса в Ангостура: „Най-перфектната правителствена система е онази, която произвежда възможно най-много щастие, възможно най-много социална сигурност и възможно най-много политическа стабилност”.
Коституцията на Боливарска република Венесуела, одобрена от народа чрез референдум през 1999 г., се основава именно на фундаменталните идеи на нашия Освободител. Затова да си боливарианец днес означава да се противопоставяш на неолиберализма и империализма, да браниш независимостта, суверенитета и социалната справедливост, да се бориш за интеграцията на нашите латиноамерикански и карибски народи срещу милитаризма на империята.
Заветите на нашия Освободител бяха поети от команданте Чавес и сега продължават да се развиват във всички социални програми и във външната политика на правителството на президента Николас Мадуро.

Каква е актуалната ситуация около т.нар. лява вълна в Латинска Америка? Виждаме големи вътрешни напрежения, провокирани в различни страни на вашия континент, включително във Венесуела. Каква е целта на тези процеси и кой ги инспирира?

Повечето страни в Латинска Америка преживяха ужасни програми за неолиберални орязвания през 90-те години на миналия век. Години наред търпяха надменни, корумпирани и подчинени на заповедите на империята правителства. Когато команданте Чавес спечели изборите през 1998 г., на крачка от приемането беше договорът ALCA – за „свободна търговия” между Америките. Той щеше напълно да ликвидира независимостта и суверенитета на страните от Латинска Америка и Карибието. Преди победата на команданте Чавес Кубинската революция беше единственият фар на достойнството в региона. А единственият глас, който се издигаше срещу неолибералните политики и срещу ALCA, беше на Фидел Кастро.
След като спечели изборите, команданте Чавес започна битка редом до Фидел срещу проекта ALCA, лансирайки освобождаването на страните от региона чрез силата и волята на техните народи.
Примерът на Венесуела послужи като импулс за започването на серия промени в различни страни на Латинска Америка. Разбира се, след като от 1999-а нататък се зародиха цял ред антинеолиберални или постнеолиберални правителства, зловещи гласове взеха да им предричат провал. Икономическата и финансовата олигархия започна да повтаря, че популизмът им е нефункционален, че няма да издържат дълго, че ще тласнат страните си към хаос, че ще оставят тежко наследство.
Нищо от това не се случи. Напротив, както никога по-рано прогресивните правителства на страни като Боливия, Еквадор, Аржентина, Уругвай, Бразилия, Венесуела успяха въпреки тежките наследства на неолиберализма да намалят неравенствата, социалното изключване, бедността и мизерията. Регионалната интеграция като алтернатива на договорите за свободна търговия със САЩ напредна с разширяването на Меркосур, със създаването на Унасур, на Банката на юга, на Южноамериканския съвет за отбрана, на CELAC (Общност на латиноамериканските и карибските държави). Освен това се интензифицира регионалният икономически обмен, а също и обменът с останалата част на света, в частност с Китай и Русия.
Тези правителства съумяха да преодолеят рецесиите, наследени от неолибералните управления, преформатираха държавите, възстановявайки правата на работниците и потвърждавайки зачитането на социалните и икономически права на всички граждани.
Естествено, изправена срещу всичко това, традиционната десница не спря с опитите си да ги свали по какъвто и да е начин, само и само да си възвърне властта и привилегиите. И ето, виждаме как олигархиите с подкрепата на групи от империята и на транснационални компании подпомагат и финансират опозиционни формации в Еквадор, Венесуела, Бразилия, Аржентина, Уругвай, Боливия, опитвайки се с всякакви методи да съборят киршнеризма, лулизма, чавизма, гражданската революция, движението на Ево Моралес, Широкия фронт.
Легитимни правителства, избрани на свободни избори, прозрачни и демократични, непрестанно са под заплахата да бъдат свалени по насилствен начин, защото онези, които се представят за рицари на демокрацията, всъщност я приемат само тогава, когато обслужва собствените им интереси.

Каква е политическата обстановка във Венесуела след насрочването на нови избори? Усеща ли се спадане на напрежението или напротив, опозицията търси нови конфронтации?

За жалост във Венесуела не съществува демократична опозиция. Само един малък сектор от нея е запазил елементи на демократичното мислене, но представителите му не разполагат с достатъчно влияние, за да се наложат. Вместо това са под доминацията на по-мощния сектор, който не вярва в демокрацията и чиято неизменна цел е да завземе властта по какъвто и да е начин – ако ще това да е държавен преврат, градска война, саботажи или други недемократични средства.
В този сектор съществуват политически лидерства и групировки с фашистко мислене, подкрепяни и финансирани от мощни частни икономически кръгове, от чуждестранни организации и правителства, които искат да наложат интересите си във Венесуела. Те нямат патриотични чувства, интересуват ги само властта и парите. Тъй като не вярват в демокрацията и не разполагат със симпатиите на мнозинството, обикновено тяхната стратегия е да се възползват от демократични събития за своите планове за дестабилизация и за бързо докопване до властта. Ето защо насрочването на избори във Венесуела само по себе си не е в състояние да промени вече предопределеното поведение на най-мощния сектор във венесуелската опозиция.
В предстоящите месеци ще сме далеч от спадането на напрежението. По-вероятното е да стане обратното – то да нарасне. Ще видим в действие нови опити на венесуелската опозиция да се добере до властта с всевъзможни методи. Има само един начин за поне временно спадане на напрежението във Венесуела – ако се постигне съкрушителна демократична победа на народа. Но дори и в такъв случай няма да мине много време и опозицията отново ще поеме по недемократични пътища към опитите си да стигне до властта и да си възвърне привилегиите.

Как се развиват отношенията между Венесуела и САЩ? Има ли някакво подобрение в последните месеци?

Буреносните отношения между Венесуела и САЩ започнаха от началото на мандата на президента Уго Чавес. Но не защото го искаше боливарианското правителство. Многократно команданте Чавес, а сега и президентът Мадуро са протягали ръка към правителството на САЩ, за да се води диалог и да се подобряват отношенията. Но само при неоспоримото условие да се зачитат независимостта и суверенитетът на нашата страна.
Боливарианското правителство не се намесва във вътрешната политика на САЩ, дори когато има диаметрално противоположни на тяхното правителство възгледи, защото отстоява независимостта и суверенитета на страните, както и основополагащия принцип в международните отношения – зачитането на самоопределението на народите. Противно на това, правителството на САЩ се бърка постоянно във вътрешната политика на Венесуела. То застана зад държавния преврат през 2002 г., като финансира венесуелската опозиция чрез NED (The National Endowment for Democracy – Национална фондация за демокрация) и чрез USAID (United States Agency for International Development – Агенцията на САЩ за международно развитие). Както оповести президентът Мадуро, САЩ се оказаха замесени и в плана за държавен преврат, разкрит и неутрализиран в началото на тази година. Както многократно е отбелязвал нашият държавен лидер, американското правителство винаги е стояло зад плановете за дестабилизация и зад опитите за преврати във Венесуела.
Последната груба агресия срещу нашата страна беше заповедта, издадена от Барак Обама на 9 март, в която Венесуела бе определена като „изключителна и извънредна заплаха” за неговата държава. Този едностранен антивенесуелски декрет нарушава основни международни закони, тъй като претендира да се намесва във вътрешните работи на Венесуела.
Реакцията на почти всички страни в света беше да подкрепят Венесуела, изисквайки от президента Обама да отмени този декрет. Само на венесуелска територия над 12 милиона души се подписаха под петиция за отмяна на декрета. Към тях се присъединиха и хиляди подписи от други народи по света.
Възстановяването на дипломатическите отношения между Куба и САЩ е събитие, което предизвиква дълбок отзвук в международните среди и рефлектира също върху отношенията между Венесуела и САЩ. Наскоро президентът Мадуро, основавайки се на тези важни дипломатически референции, вече пледира за установяването на нови отношения на уважение между САЩ и целия латиноамерикански и карибски регион, в частност – и с Венесуела.
След срещата на върха в Панама от тази година стартира процес на дипломатически контакти и разговори в рамките на пълния институционален респект между двете страни. И все пак някои сектори от правителството във Вашингтон понякога се опитват да саботират това дипломатическо и политическо разбирателство, насочено към регулиране на трудните отношения между САЩ и Венесуела. Най-пресният пример за такива обструкционистки и упорити прояви са изявленията на помощник- държавния секретар Роберта Джейкъбсън по повод отнемането от страна на венесуелския национален контролен орган за една година на правото за заемане на обществени постове на опозиционерката Мария Корина Мачадо. Причината е, че по време на депутатския си мандат тя не е изпълнила антикорупционните си задължения, които й предписват да представи декларация за доходите и имотите си. Това е задължение на всички, които заемат обществени постове във Венесуела. Външната ни министърка Делси Родригес настоя пред г-жа Джейкъбсън да уважава венесуелските институции и нашия демократичен живот.

Нещо ново във връзките между Венесуела и ЕС? Как оценява вашата страна резултатите от неотдавнащната среща на върха между ЕС и CELAC?

Венесуелското правителство отстоява мира и е готово да поддържа отношения с всички правителства въз основа на безусловното уважение към свободното самоопределение на народите и въз основа на равноправното икономическо и технологично сътрудничество.
ЕС е четвъртият основен търговски партньор на Венесуела. Европейският блок и нашата страна поддържат оношения и си сътрудничат на регионално равнище и на двустранно ниво. През 2012 г. Венесуела се превърна в пълноправен член на Меркосур и се присъедини към диалога и преговорите за Договор за асоцииране между ЕС и Меркосур.
В регионален план отношенията с ЕС се вписват в рамките на CELAC, която представлява цялата общност на латиноамериканските и карибските държави в контактите с трети страни и регионални групи. На свой ред ЕС и Венесуела също провеждат разговори под шапката на срещите на върха между ЕС и CELAC, както и при периодичните срещи на високопоставени държавни дейци.
Що се отнася до последната засега среща на ЕС и CELAC, президентът Николас Мадуро поздрави своя еквадорски колега Рафаел Кореа след речта му, произнесена там. Словото трасира пътя за изграждане на равенство и равнопоставеност в близките 20 или 30 г.
Резултатите от тази среща на върха бяха много позитивни за Латинска Америка и Карибието, доколкото Европейският съвет призна, че страните от региона са станали по-проспериращи благодарение на своите усилия в подкрепа на интеграцията и благодарение на анализирането на процесите. Двете общности изразиха общото становище, че е необхдимо да се обединят усилията, за да продължи борбата срещу бедността и да се осъществят договореностите, стимулиращи икономическия растеж. Ангажираха се да разширят сътрудничеството помежду си, като в бъдеще реализират конкретни обмени на човешки таланти, стипендии и технологии.
Освен тези общи резултати бе много важно също така, че срещата на върха CELAC-ЕС изрази удволетворение от напредъка във възстановяването на отношенията между САЩ и Куба. Беше решено още да се подпомогне Аржентина в уреждането на дълга й към фондовете „лешояди”. Беше приета позицията на CELAC, която защити независимостта на своите членове срещу действията на САЩ. Подкрепен бе мирният процес в Колумбия.
Венесуела е дълбоко удволетворена, че страните членки на CELAC, представени на срещата в Брюксел, включиха в своята заключителна декларация точка за солидарността с нашата страна, призовавайки Барак Обама да отмени декрета си срещу Венесуела.

Доколко примерът на Венесуела и Латинска Америка влияе върху алтернативните социални движения в Европа? Има доста спекулации за връзките между Венесуела и формации като „Подемос” в Испания. Как бихте ги коментирали? Как Венесуела гледа на ставащото около Гърция?

Политическите и социалните промени във Венесуела и Латинска Америка помогнаха сред народите по цял свят, включително и в Европа, да се възроди надеждата, че е възможно едно по-справедливо общество. Това се почувства осбено силно в страните, пострадали от прилагането на суровите неолиберални мерки, които бяха наложени от финансовата тройка на Еврокомисията, ЕЦБ и МВФ.
Идеите и действията на команданте Чавес, които са продължени от президента Мадуро, вдъхновиха със своя пример за свобода и социална справедливост леви и прогресивни движения по цял свят. Разбира се, много важно е да се подчертае, че правителството на Боливарска република Венесуела се отнася с дълбоко уважение към самоопределението на народите и е против каквато и да е външна намеса във вътрешната политика на страните.
Що се отнася до Гърция, президентът на Боливарска република Венесуела Николас Мадуро поздрави министър-председателя на Република Гърция за борбата и суверенното постоянство на гръцкия народ, който даде исторически пример как чрез референдум може да се отхвърли диктата на международните икономически сили, как се отстоява независимостта и суверенитета на тази страна.

Как се развиват отношенията между България и Венесуела?

40 години след установяването на дипломатически отношения между нашите страни връзките ни се поддържат съгласно принципите на равенството между държавите, взаимното уважение на суверенитета и териториалната цялост, отказа от агресия към която и да било страна, отказа от намеса във вътрешните работи на други страни и мирното съвместно съществуване между нациите.
Резултат на обмена между двете ни правителства са договорените общо 37 документа. Връзките ни се задълбочават след подписването през 2002 г. на Меморандума за разбирателство и за създаване на Междуправителствена венесуелско-българска смесена комисия. Подписани са и разнообразни интрументи в различни сфери на сътрудничеството.
С оглед на постигнатото е възможно и важно да реактивираме споразуменията, които са процес на договаряне, както и да задълбочим отношенията по пътя на дипломацията, взаимното уважение и признаването на свободното самоопределение на народите. Необходимо е също да се подчертае, че България и Венесуела взаимно подкрепят своите кандидати по международни форуми и организации.

Ваше Превъзходителство, как се чувствате вие лично в България?

На 11 август ще стане една година, откакто съм във вашата страна. През този период съм се чувствала много добре. Хората като цяло са много топли и много гостоприемни, винаги са готови да помогнат. Техният начин да поддържат човешки отношения прилича много на нашия, венесуелския. Семейството има много важна, централна роля в социалния живот, а приятелството е основна ценност.
Добре е да отбележа също, че във всекидневната работа на посолството, в срещите, необходими за развитие на двустранните отношения, винаги съм срещала отзивчивост от страна на българските институции.
Същевременно има огромен брой хора, които проявяват голям интерес към венесуелската действителност, искат да опознаят нашата страна, нашата форма на управление, социалните политики, културата и кухнята ни. При всички наши прояви винаги сме имали обширна и много заинтересована аудитория. Различни движения са ни засвидетелствали солидарността си с Венесуела в борбата й за независимост и суверенитет.