Три горещи души за Шоколад


Шоколадчо влита в салона като метеор, подскача, върти опашка, облизва всички наред, накрая се търкулва, вирва къси лапички и оголва коремче в очакване да го галят. Убеден е, че няма да му откажат ласките и е напълно прав, както и напълно отговаря на името си. Шоколадчо е суперсладко 3-месечно дакелче и вече е всеобщ любимец в дома на посланика на Венецуела у нас Рафаел Анхел Барето Кастийо. Лично Негово превъзходителство всяка сутрин го разхожда из алеите около резиденцията.
Кученцето се появява в дипломатическите покои със съвсем определена мисия – да зарадва Ариан, 9-годишната внучка на съпругата на посланика доня Исабел Тереса. Момиченцето пристига на гости заедно с майка си Белкис, една от трите дъщери на доня Исабел.
Всъщност посланическото семейство има

общо девет отдавна пораснали деца и десет внуци.

Трите дъщери на доня Исабел, една от тях с едно, друга с две деца, плюс още трима сина и три дъщери на дон Рафаел с техните седем деца. Преди съвсем да объркаме сметките трябва да уточним, че и за посланика, и за съпругата му това е втори брак. А децата им са от техните първи половинки.
Дон Рафаел по професия е лекар ревматолог с много висок авторитет в родината си. Първата му съпруга била пациентка на негов колега – лекар онколог, с когото били близки приятели. Другарували си семейно. Приятелят доктор пък бил женен за доня Исабел. Случило се така обаче, че един след друг от коварни заболявания си отишли и жената на дон Рафаел, и мъжът на доня Исабел. Останали вдовци, доскорошните семейни приятели се сближили още повече и решили да се оженят. Заедно са вече от 18 години. Първоначално заедно се грижат многбройната им челяд да доизкласи, а днес, когато са останали само двамата в семейното гнездо, спокойно се наслаждават на зрялата си любов. Но непременно събират децата и внуците за Коледа – и тогава в препълнения дом се завихря

неудържима венецуелска фиеста.


Традицията се спазва и сега, независимо, че от две години сменилият лекарския кабинет с дипломатически преговори и приеми дон Рафаел е посланик на родината си в България. И понеже е трудно всички деца и внуци да пътуват чак до нашия край на света, семейните сбирки стават все във Венецуела, по време на коледната ваканция.
През лятото обаче ето вече втора година на гости при майка си в София пристига една от трите дъщери на доня Исабел – омъжената за известния американски художник Алън Хирш бивша балерина Белкис, която инак живее със съпруга си и с дъщеричката им Ариан в Ню Йорк. През септември пък идва друга от дъщерите – системната инженерка Ингрид, чието постоянно местожителство е във Венецуела. Третата – детската психоложка Милвия, живее с двамата си сина и с мъжа си в Коста Рика. В София са гостували и някои от синовете и дъщерите на дон Рафаел. Както вече стана ясно те са шест – Серхио, Мириам, Марина, Морела, Гийермо, Игнасио. Мириам има две деца, останалите по едно.
Преди пристигането на Белкис и Ариан тази година доня Исабел се постарала да подготви изненада за внучката – в резиденцията да я чака жив подарък, дакелчето Шоколадчо. Въпреки че в Ню Йорк семейството на момиченцето живее в апартамент насред Манхатън, то всъщност е свикнало и с живата природа, и с компанията на много животни. Просто всеки уикенд заедно с мама и татко е във фамилната къща извън града, в чийто обширен двор има три коня, зайци, кокошки, овци...

А най-обичният домашен любимец е 11-годишна маймунка,

донесена навремето от татко Алън от Венецуела. 9-годишната Ариан е израсла заедно с нея, почти като със сестричка.
Докато е в България, момиченцето излива цялата си любов към животните върху неустоимия Шоколадчо и върху конете от конна база “Аспарух”, където редовно язди. Треньорът й е от националния конен отбор на България. Освен това Ариан ходи на лятно училище с други дипломатически деца и с българчета. Говори си с тях на английски и вече има много приятелчета. Ваканцията й се уплътнява и с уроци по френски с частна учителка, която идва в резиденцията. Малката мечтае да стане актриса. Наистина, накъде другаде да погледне, освен към някое изкуство – с майка, години наред танцувала на сцената на операта във Флоренция, и с баща прочут портретист, комуто е позирал дори Бил Клинтън... Впрочем, според Белкис съпругът й най-добре се чувства във Венецуела заради открития и весел нрав на хората. Там рисува най-вдъхновено. Това личи и от творбите му – част от тях, “хванали” различни венецуелски лица, красят софийската посланическа резиденция.
В просторния дом с високи тавани и пълни със светлина салони за гости има много картини. Включително и на

големия венецуелски художник Габриел Брачо,

за съжаление вече покойник, с когото първият съпруг на доня Исабел бил много близък. Брачо е автор на впечатляващото платно “Детето поет”, както и на един портрет на Белкис, нарисуван от маестрото, когато тя била 12-годишна. Грациозното личице, което наднича от рамката, е досущ като на малката Ариан – приликата между детския облик на майката и дъщеричката е поразителна.
Сред картините има и творби на български художници. Доня Исабел откроява името на омъжената за венецуелец Ина Байнова, представила своя изложба и в България. Цяла стена в резиденцията е заета и с български икони, донесени от манастири из различни краища на родината ни, посещавани от посланическото семейство. Край тях пък е инсталиран автентичен старинен филтър за вода, използван навремето във венецуелските села – дървена конструкция държи над глинена делва издялания от специален камък 120-годишен пречиствател, който е принадлежал на прабабата на доня Исабел.
Съседството между иконите и филтъра не е случайно хрумване, а съзнателно търсен символ на древните и жизнени корени на българи и венецуелци, прецизно обмислен детайл в оформянето на интериора – дело на самата

доня Исабел, която по професия е архитектка.

Въпреки че не упражнява редовно професията си, тя влага изтънчения си вкус и в подредбата на дома, а и в някои културни дейности на посолството. Примерно, в момента със Софийска община се уточнява къде имено в столицата ни ще се отдели място за оформяне на градинка, в която да се издигне паметникът на родения във Венецуела освободител на Латинска Америка от испанско владичество Симон Боливар. Щом бъде определен теренът, доня Исабел ще се заеме с архитектурния проект.
Голямо удоволствие й доставят и активните контакти и подкрепа, които посолството осигурява на пловдивското училище с изучаване на испански език “Симон Боливар”.
И за доня Исабел, и за Белкис първите задочни контакти с България са били покрай един семеен приятел и прочут “български” венецуелец – легендарния Теодоро Петков, син на емигрирали във Венецуела още през 30-те години на миналия век българин и полска еврейка.

Теодоро и дон Рафаел са свързани с дългогодишно приятелство,

което продължава и до днес, въпреки че в момента двамата се разминават в политическите си възгледи. Дон Рафаел е официален представител на правителството на президента Уго Чавес, а Петков е остър критик на Чавес. През 60-те и 70-те години заедно с един от братята си Теодоро участва в тогавашното партизанско движение във Венецуела. Братът е убит, а Теодоро е заловен и хвърлен в най-строго охранявания затвор в страната. Той обаче организира дръзко бягство на цяла група затворници по прокопан тунел. По тази история са снимани филми и са писани романи. Днес Петков, който е бил и кандидат за президент на Венецуела, издава опозиционен вестник. Идвал е в България в началото на 90-те, а и по-рано. Има дъщеря Теодора от една своя българска любов, напомнят доня Исабел и Белкис.
И двете сипят само суперлативи за българките, които според тях са “интелигентни, амбициозни, елегантни”. Смеят се на въпроса за превърналите се в нарицателно венецуелски красавици и Белкис възкликва: “Където и да чуят за Венецуела, сещат се само за петрола и за жените! Но ние имаме и великолепна природа, музика, изкуства... А

народът ни е със слънчев характер като вашия.

Приличаме си и по искреността, по здравото стъпване на земята”.
Доня Исабел веднага илюстрира думите на дъщеря си с разказ за българките, които обслужват разположената на Симеоновско шосе резиденция и които редовно носят от родните си симеоновски градини отглеждани от самите тях домати, чушки, тиквички, праскови, ябълки и т.н. “Толкова са мили, с толкова любов са свързани със земята си, да не говорим какъв вълшебен вкус имат техните зеленчуци и плодове! И как само намират време за всичко!” – възхищава се доня Исабел.
На приемите в резиденцията се сервират типични венецуелски ястия, включително “пабейон криойо” – късчета месо с черен боб, ориз, пържени банани, както и “арепа” – царевичен хляб. Но и доня Исабел, и Белкис, а и Ариан обичат много и българска кухня. Майката споменава мусаката и шопската салата, дъщерята вегетарианка добавя таратора и сиренето, внучката подсеща за баницата. Гушналият се при Ариан Шоколадчо сигурно има какво да каже за мешаната скара. Но може би му стига и сърдечността, грацията и любовта които струят и от трите поколения жени в този пълен с тропическа жизненост дом – три горещи души за Шоколад...

Контакти с България