Винаги съм твърдял – и неведнъж съм се уверявал в това – че българските евреи по света са най-добрите посланици на своята родина. Доказа го и срещата ми с Моше Коен, роден в Пловдив, но с хасковски корени, който бе в България начело на бизнесделегация от Венецуела. В нея беше и Димитър Байнов, един от стотината българи във Венецуела, както и двама венецуелски бизнесмени, един от които бивш посланик у нас, емоционално свързан със страната ни.

- Всички ние сме членове на Търговската и промишлена камара Венецуела – България и желанието ни е да бъде създадена подобна камара и в София, за да дадем тласък на бизнес отношенията между двете ни страни – сподели пред мен Моше Коен, който е и председател на камарата. – Бяхме на техническия панаир в Пловдив и се срещнахме с хора, които желаят същото. Много важни срещи имахме и в София и се надявам, че намеренията ни ще се реализират.
Знаех, че независимо от огромното разстояние, търговските връзки между двете страни не бяха прекъсвали нито за миг. В миналото например около 7 500 български биволи, изнесени във Венецуела, бяха позволили създаването на съвсем нов отрасъл в животновъдството на латиноамериканската страна – до степен, че днес Венецуела изнася биволи за развъждане в няколко страни от Централна Америка. Че и днес Венецуела доставя големи количества желязна руда за Кремиковци, а в замяна на това купува от България железопътни вагони за транспортирането на тази руда, както и различни медикаменти и фармацевтични продукти. Че и в момента в Каракас се намират представители на български строителни фирми, подготвящи евентуалното българско участие в изпълнението на амбициозния правителствен план за изграждането на евтини жилища за бездомните жители на Венецуела с част от приходите от добива на петрол – страната е петият в света износител на това стратегическо гориво.
- В средата на ноември в Каракас ще се състои втората сесия на смесената Комисия за икономическо, търговско и научнотехническо сътрудничество между двете страни и аз се надявам сегашното ни посещение да допринесе за нейния успех. Още повече, че делегацията за сесията ще бъде придружена от български бизнесмени, които ще участват в бизнесфорум заедно с представители на държавни и частни предприятия от Венецуела – допълни Моше Коен.
От тук нататък разговорът ни тръгна в “еврейско русло”. Разбрах, че венецуелските евреи, в по-голямата си част сефарадим, играят важна роля в икономическия, културния и обществения живот на страната си, имат своите организации, институции и печатни издания. Че миналата година, когато у нас бе отбелязана 60-годишнината от оцеляването ни в годините на Холокоста, Асоциацията на венецуелските евреи съвместно с българското посолство са организирали тържествено събрание в Каракас, в което са участвали и посланиците на Израел, Холандия, Турция, Германия, Мароко и Парагвай. Че “чудесният”, според М.Коен, наш посланик Лазар Копринаров е изнесъл много подробен и точен доклад, като е изтъкнал ролята на българската общественост, на православната ни църква, на интелектуалци и политици за оцеляването ни, въпреки антиеврейските закони и готовността на тогавашния монарх да ни пожертва в името на обединението на Велика България, включваща Беломорска Тракия и Вардарска Македония. Показа ми и печатни издания – списанието “Маген” /”Щит”/ и вестник “Nuevo mundo israelita” (“Нов еврейски свят”) – отразили най-подробно честването и истината за нашето оцеляване. Самото заглавие във вестника (“Как оцеляха евреите в България”, с надслов “60 години от един морален подвиг от жизненоважно значение”), разкриваше гледната точка на авторката на статията Яфа Алгом и на самото издание.
Преди четвърт век съвсем случайно се запознах с Леон Леви, един венецуелски художник, който беше взел участие в биеналето на карикатурата в Габрово. Прекарахме една седмица заедно и той така се влюби в България, че прояви желание да остане да живее у нас. Този път се срещнах с друг наш сънародник, Моше Коен, който беше избрал за своя нова родина Венецуела, но беше останал предан и на истинската си родина България. Мисля, че не напразно.