Не можех да не си тръгна с аквамарини – така си донесох от Натал и морето, и онова настроение, заради което милиони мечтаят да видят огнената бразилска земя.
Натал означава Рождество. Португалците го кръстили така на 25 декември 1599 г.
Рекламиран е като града с най-много слънчеви дни в годината. Като отидеш, се оказва, че може да е и на второ място. Първа, представете си, е близката до нас Атина.
Неопровергана остава гордостта на Натал, че там е най- чистият въздух на земята. Е, след Антарктида, защото винаги има някой по-…. С трудния достъп до полюса нямаше как да го проверя, но щом НАСА казва, сигурно е така.
Признавам си, че и в Натал не изследвах въздуха. Установих само, че е достатъчно топъл. Усетих и прочутата бразилска радост от живота. “Белеса” – това е думата, която най-често чувах. “Красота”, която означава и “добре”. Използва се и като въпрос, и като отговор. Дума, с която би било казано всичко за една страна, ако тя не беше така необятна. Защото шосето, по което тръгнахме от летището на Натал, е дълго 5400 километра. Прекосява страната надлъж, т.е, от север на юг. Рио е много далече. Натал е столица на най-северната процинция Рио Гранде до Норте.
Там средногодишната температура на въздуха е 28 градуса, на морската вода. – 26. Ключовата фраза на местните, която веднага се подема от туристите, е “никакъв стрес”. Истинска Хакуна Матата. Неслучайно хамаците са често предлаган сувенир.
Сигурен град. Проституцията и наркотиците вса пак трайно са заели място. Обясняват ми, че например продавачка в магазин получава месечна заплата, равна на 70 -80 евро – сума, която жриците на любовта изкарват за нощ. Отговорям, че подобен избор стои пред много жени не само в Бразилия. Местната валута – реал - се разменя към еврото в съотношение четири към едно. Има магазини с всякакви цени. Огромните търговски центрове често са един до друг. Многообразието е във всичко. Най-вече в хората. От най-светли до най-тъмни. Поколение след поколение се е родило голямото многообразие, а с него и имиджът на слънчевата страна – мечта не само на Остап Бендер.
Слънцето в Натал наистина е много и навсякъде. Почти от посреднощ. На двеста километра южно от екватора денят е около 15 часа.Мнозина нямат търпение да започне нощта - по тези ширини може много да се спори коя част на денонощието е по-хубава. Всъщност, танците са по всяко време. Изваяни тела, в които се движи всичко.И магнетично насторение, което витае във въздуха и заразява. Не случайно толкова поколения завоеватели са оставали тук. Освен португалците са минали и французи. По късно холандците нарекли Натал Новия Амстердам. През 1943-а в 50-хилядния /тогава/ град като съюзници идват 150 000 американски войници. В разгара си е Втората световна война, а Натал е най-близката точка на Южна Америка до Африка.През миналите векове оттам в страната са докарани 4 милиона роби.
Сега градът е с 800 000 жители – много по-малък от други в Бразилия. С над 170- милионно население страната е на пето място в света. В Южна Америка е най-голяма. Голяма е и с контрастите си. Много са били очакванията от президента Лула да Силва да ги намали. “Той знае какво е да си беден и ние се надявахме да ни разбира,” споделят хората. Обвиняват го, че се качил високо по стълбата, а оттам бедните очевидно вече да се виждат. Недоволните го корят, че гради имидж с лъскави посещения в чужбина, вместо да нахрани гладните. А богатства в Бразилия има.
Именно тя произвежда най-много скъпоценни камъни в света. Аквамарини и диаманти се предлагат от извора. /Цените и там са впечатляващи/. Огромни са и запасите от злато. И все пак не тези богатства привличат днес чужденците.
Когато си тръгвах, започваше ежегодният карнавал. Очакваха се огромни групи туристи. Карнавали има във всяка област – свършва един, започва друг. Търсачи на приключения и зиморничави европейци намират цяла зима топлина в Бразилия. А там се спасяват от жегата с “кайпириня”.И мечтаят в следващия живот... Всъщност, за какво ли мечтаят?..
Може да се мечтае, например, за Понта Негра. Това е един от най-красивите плажове там. Знаменит с необичайно прозрачната вода и наистина златните си пясъци.. Символична е огромната пясъчна дюна Морро ди Карека / плешивата глава/. Тя е най-високата дюна на североизтока. Понта Негра е и център на нощния живот в Натал. Ресторанти, барове, клубове, в които е пълно почти целогодишно.
“Ако не сте били в Пипа, не сте били в Натал” е местният вариант на постулата “да отидеш в Рим и да не видиш папата.” Колоритът в Пипа наистина си струва. Всичко тук опиянява европейците. Жива обобщена картинка на представата за Латинска Америка. Тесни улички, малки къщички, кокосови палми./За разлика от самия Натал, където е пълно с високи сгради./ Не че се случва нещо свръхестествено - напротив - нали най-естественото нещо е атмосферата на свобода и лекота. Запознанствата стават някак си особено лесно. Ако се тръгне с кола по тясното криволичещо шосе, Пипа е на 80 километра. Разстоянието се съкращава наполовина, ако се пътува по плажа. Тамошните туристически агенции предлагат за тази цел бъгита – миниатюрните открити джипове. Усещането е силно – като в луна парк – струва ти се, че колата ей сега ще се обърне. Пътува се по стръмни безлюдни плажове сред палми, в цената освен незабравимите впечатления е включено и слънчево изгаряне. Сплитането на първичното с хай-тека също си струва да се види. В най-малките къщички, едва докоснати от цивилизацията, изведнъж откриваме интернет-кафе.
Цените, според западните и особено според повечето руски туристи са смешно ниски. Като се има предвид, че пазаруването е неотменна част от пътешестването, това е още един плюс за този край на света. Друг плюс е поносимата часова разлика с Европа – със западната й част – четири, с нас- пет часа. Адаптацията е бърза. Не ти се доспива още преди вечеря, нито се будиш посред нощ, както може да се случи в някое друго райско кътче, например на Карибите..
В Натал открих живителната сила на кокосовия орех. Най-подходящата разхладителна напитка. Нуждата от разхлаждане е постоянна, защото слънцето е силно. Щедро свети за дошлите отдалеч и нуждаещи се от слънчево зареждане. Пристигайки на летището, недоверчиво започвам да се разсъбличам. Шапка, палто, шал страшно ми тежат.Все пак не свалям пуловера – не ми се вярва, че е възможно да е толкова топло, че да тръгна боса. Всъщност, по-топло е. След седмица в самолета се качват боси пътешественици.Дами, едва заметнали ефирни шалове върху голи рамене. Не им се вярва, че в Европа е чак толкова студено. Към края на пътуването всички вече са се събудили от сладкия сън. И са извадили връхните дрехи. Какво да се прави - у дома като у дома.