Дилма Русеф направи голям жест към България, вкючвайки родината на баща си в своя европейския маршрут между Брюксел и Анкара и довеждайки в София цяла плеяда внушителни бразилски фирми от глобален мащаб. Тя ни подари ненадейното за малка България фокусиране на световното внимание върху страната ни поради самия факт, че от доста време всичко, което прави държавният глава на Бразилия, се гледа с подчертан интерес от международни лидери, инвеститори и анализатори. Защото Бразилия е една от най-атрактивните сред т.нар. растящи икономики – страни, разположени извън традиционния Първи свят, до скоро причислявани предимно към Третия, но успели в кратък период да постигнат внушителен икономически растеж, стабилно социално развитие, натрупване на мащабни инвестиции. Показателите им неотклонно и все по-бързо изместват центъра на световната тежест именно към тях, оставяйки затъналите в криза САЩ и ЕС във все по-висящо и незавидно положение. Балансът на силите сякаш се преобръща и Третият свят става Първи.
Знаково в този смисъл стана и гръмналото в световните новини малко преди посещението на Дилма у нас предложение на Бразилия страните от групата BRICS (Бразилия, Русия, Индия, Китай, Южна Африка) да се заемат със спасяването на задушаваната от дългове еврозона. Погрешно разчетено отначало като оферта за наливане на средства, предложението бе конкретизирано лично от Дилма по време на визитата й в Брюксел като идея за обмяна на опит между развитите и развиващите се икономики преди всичко в политическите подходи за решаване на икономическите проблеми. Нейната рецепта е ясна и тя изрично наблегна на нея и в интервюто си, дадено на „ТЕМА”: „Социалните действия за борба с неравенството и икономическият растеж са неразделни понятия не само в Бразилия, но, вярвам, и в света”.
Този подход засега си остава специфично бразилско ноу-хау. Не го прегръща с ентусиазъм нито залитналият точно в обратната посока – към социалните орязвания и бюджетните икономии – Европейски съюз, нито дори останалите партньори на Бразилия от BRICS, всеки от които е с доста специфични характеристики сам по себе си. Впрочем, още при първоначалното лансиране на абревиатура BRIC, превърнала се едва в началото на тази година (след присъединяването на Южна Африка) в BRICS, сред коментаторите доминираше мнението, че подредените вътре страни много трудно ще „мелят” помежду си, защото профилите им са много различни, а в интересите си на световната сцена дори в много случаи са конкуренти.
BRIC започва да се тиражира из световните медии като термин през 2006 г., по време на среща на външните министри на Бразилия, Русия, Индия и Китай в Ню Йорк и се затвърждава на сбирката на върха на държавните лидери на четирите държави в руския град Екатеринбург през 2008-а. Но всъщност за кръстник на съкращението се смята анализаторът на банка Goldman Sachs Джим О’Нийл, който пръв го употребява за краткост в свой анализ от 2001 г. Очевидно О’Нийл съзнателно подрежда буквите така, че звуково да образуват английската дума за „тухла”. Тухлата, която с цялата си тежест удря по главата самозабравилите се икономики от Първия свят?...
И О’Нийл, и всички други изследователи след него признават, че е невъзможно да се говори за каквато и да било координация между много различните икономики на страните от BRIC. Но същевременно се отчита, че с течение на годините и с промените, настъпващи в света, лидерите на тези държави все повече засилват стремежа си да образуват нещо като политически клуб и съответно да трансформират растящата си икономическа сила в геополитическо влияние. Тази тенденция впрочем не е от вчера, а още от средата на 90-е, когато в Русия, Китай и Индия беше много модерно да се говори за многополюсен свят в противовес с масираната тогавашна хегемония на САЩ. Принципно същият възглед днес е доразвит в концепцията за мултилатерализма – зачитането и съобразяването с интересите на всеки един участник в даден международен процес.
И все пак доминиращи в оценката за ролята на BRIC или вече BRICS в днешните световни дела са икономическите показатели на страните в групата. Според изчисленията на Goldman Sachs до 2050 г. именно това ще са водещите световни икономики – като тук се отчитат и икономически ръст, и брой на активно население, и ресурси, и територия.
След присъединяването на Южна Африка към групата мнозина анализатори изказаха критики към географско-политическият принцип на избора (да има и представител на Черния континент) и настояха, че чисто икономически и с оглед на политическата тежест в света много по-подходящи партньори в групата биха били страни като Мексико или Южна Корея.
Условността на подобно групиране е несъмнена и все по-често напоследък анализаторите предпочитат доста по-всеобхватния термин „растящи икономики”, в който включват и доста страни извън BRICS – като Турция, Аржентина, Индонезия и т.н. Но любителите на съкращения не се предават лесно. От 2009 г. вече се върти още едно – CIVETS. То очертава една нова амбициозна група страни с впечатляващи и бързи икономически успехи – Колумбия, Индонезия, Виетнам, Египет, Турция и... да, пак Южна Африка (може би заради съзвучното и означаващо множествено число S от South Africa...). Впрочем, и тук е търсено двусмислие с думата, която се образува от първите букви на имената на държавите. Civet или на български цивета е наименованието на едно особено животинче, наподобяващо едновременно котка и енот и разпространено в топлите тропически гори на Южна Азия. Циветата се смята за хищник, но инак е кротко създание. Любопитното е, че се храни с кафеени зърна, които си хапва направо от клонките. В стомаха на циветата зърната се преработват, усвоява се само външната им ципа, а останалото се изхвърля по естествен начин практически цяло. От този уж отходен продукт пък се произвежда... най-скъпото кафе в света. Престоят в стомаха на циветата така въздейства на кафеените зърна, че те придобиват наповторим и много фин вкус.
Тоест, очевидно и тук изборът на съкращение за новите икономически „тигри” си носи своето послание – уж изглеждат непривлекателно, а всъщност са едно съкровище под отходното було...
Авторството на абревиатурата се приписва на Робърт Уард, директор „Прогнози” на Economist Intelligence Unit (EIU), както и на изпълнителния директор на HSBC Майкъл Джогигън. И двамата използват абревиатурата, за да групират за краткост страните, които според тях бележат особено високи темпове на икономически растеж през последните години и са много аткрактивни за чуждестранните инвеститори. „Икономист” им предрича постъпателен растеж през близките 20 г. от не по-малко от 4,5% годишно. В същото време за страните от Г-8 предвиждането е не повече от 1,8% на година. Същевременно всички от CIVETS имат многобройно и младо население – гарант за бързо и динамично развитие и на човешките ресурси. „Уолстрийт джърнъл” наскоро дори класира CIVETS като по-перспективни от BRICS, които били по-тромави заради размерите и амбициите си. Разбира се, тук може би говорят и интересите на инвестиционните фондове, какъвто е HSBC – целта им очевидно е да лансират добри дестинации за вложения на клиентите си.
Факт е, че включените в CIVETS страни имат помежду си дори още па-малко общо, отколкото държавите от BRICS, и обединяването им под една „шапка” е доста формално. Но също така е и факт, че една Турция например наистина зашеметява с размаха на развитието си и с темповете на растежа си. „Това е динамична икономика, която разполага с търговски връзки с ЕС, но не е скована от правилата на еврозоната и на членството в ЕС,” сочи анализаторът от HSBC Фил Пул, цитиран от „Уолстрийт джърнъл”.
Разгледани една по една, всяка от страните в CIVETS има свои значими плюсове, но в същото време и забележимви минуси – било от близкото им минало, било от сегашни политически сътресения. Може би рекламата под етикета CIVETS цели да изтрие именно тези по-тъмни петна в имиджа? Има и още нещо любопитно – всъщност всички тези страни са важни стратегически съюзници на САЩ в регионите си. Дали лансирането им не цели геополитическото уравновесяване на BRICS?
Колумбия от години е най-верният американски съратник в Южна Америка. Буквално преди дни най-после влезе в сила ратифицираният от американския Конгрес с 5 г. закъснение договор за свободна търговия със САЩ. Същевременно републиката над 40 г. е била арена на кървав вътрешен конфликт – с партизанска война, наркоартели, отвличания, атентати. И с внушителна американска помощ, включително военна, за затягане на сигурността. Това очевидное дало ефект – за последното десетилетие отвлечинията са намалели с 90%, убийствата – с 46%, БВП на глава от населението се е удвоил, а чуждите инвестиции са скочили с 250%.
Индонезия пък е атрактивна със своето четвърто по численост население в света, с най-евтината си в Азиатскотихоокеанския регион работна ръка, с лесното преодоляване на последствията от световната криза, със запазването на ръста на ниво 6%, с бързата индустриализация. Препъникамъкът й е все още сериозната корупция.
Виетнам е по-особен случай. Дълго за страната се говореше само в контекста на Виетнамската война, която я остави разрушена и бедна. Но откак през 1986 г. управляващата Виетнамска комунистическа партия поде своята перестройка – тоест програмата за цялостна модернизация и отваряне към пазарните механизми, наречена „Обновление”, Виетнам се превърна в най-бързоразвиващата се икономика в Югоизточна Азия. Издигна като своя стратегия девиза „Богат народ – силна държава”. Страната години наред бележи впечатляващ растеж от около 7-8%. Дори в последните две години, независимо от световната криза, растежът там, макар и леко спаднал, запазва нива от около 5-6%. Виетнам е и много притегателен за чужди инвестиции – както от съседните Китай, Южна Корея, Тайван, така и от САЩ, Германия, Великобритания, Франция, Русия и т.н. От 2007 г. страната е и членка на СТО. Интересното е, че въпреки старите рани от Виетнамската война, отношенията със САЩ се развиват отлично. Нещо повече – Вашингтон дори е избрал Ханой за свой стратегически съюзник в региона, а миналата година двете страни проведха и съвместни военни маневри.
Египет е най-старнният избор на авторите на CIVETS. Единственото им оправдание е, че са го включили в творението си още преди разразяването на революцията от площад „Тахрир”, след която стабилността в страната на фараоните отплува в миналото. Все пак египетските газови находища и пристанищата остават все така атрактивни.
Южна Африка пък очевидно се възприема преди всичко като врата за инвестиране на целия Черен континент.
Що се отнася до споменатата вече Турция, нека припомним, че отишлата там от България Дилма Русеф сключи с нея мащабни сделки (включително и военни), затвърждавайки утроилия се през последното десетилетие бразилско-турски търговски обмен. И избра именно от Анкара да разкритикува „политическата тромавост на по-богатите страни” и дискриминационната им спрамо растящите икономики монетарна политика. Призова също Турция към съвместен натиск по тези въпроси на предстоящата в Кан през ноември среща на Г-20.
Едва ли са останали съмняващи се, че светът, в който живеем, не е онова, което беше.