"Един друг свят е възможен" и "Нашият свят не е за продан". Тези лозунги се родиха с алтерглобалистите същите, които по-рано ги наричаха антиглобалисти, а те се обиждаха, защото не били срещу глобализма, а за алтернативния глобализъм, за възможния "друг свят", различен от оня, в който всичко решават МВФ, Световната банка и големите корпорации. Тя, мечтата за обществени отношения, в които доминира хуманизмът, солидарността, грижата за по-слабия, справедливото разпределение на благата, е откакто свят светува. И дори превърна "Утопия"-та на Томас Мор в нарицателно.
От 2001 г. тази мечта си има конкретен адрес пристанището Порто Алегре в Южна Бразилия. Тогава там за първи път се събра и издигна своя лозунг за "другия свят" ежегодният вече Световен социален форум отговорът на алтерглобалистите на Световния икономически форум в Давос. Докато в швейцарския курорт всеки януари се стичат костюмирани държавници и юпита, здраво стъпили върху пазарните принципи, по същото време бразилският пристанищен и работнически град посреща пъстра и жизнерадостна многоезична публика, която умува как с данъци върху спекулативния капитал да пребори световния глад.
Тъй беше и този януари по цялата 4-километрова "трибуна за мнения", опънала се от пристанището на Порто Алегре до пакра "Мариня до Бразил", из всичките над 200 зали и аудитории и над 300 палатки и тенти, където 150-е хиляди предимно млади участници в 5-ия Световен социален форум водеха кипящи спорове каква точно трябва да е алтернативната конструкция на днешното ни време.
Невзрачният със сивите си работнически гета Порто Алегре, граден някога от емигранти от Италия, Германия, а по-късно и от Полша, Украйна, Япония, не случайно е избран за столица на алтерглобалистите. Още по време на военната диктатура в Бразилия през 70-е години на миналия век градът става истинска крепост на лявата Работническа партия партията на сегашния президент на страната Инасио Лула да Силва, някогашен стругар и легендарен профсъюзен борец от барикадите. Той идва на власт през януари 2003 г. /точно 2 г. по-рано за победата му "загрява" 1-ият Световен социален форум в Порто Алегре/ с обещанието, че ще осигури "на всички бразилци правото да се хранят по три пъти на ден".
Сега, на третата година от мандата му, мнозина го критикуват, че не е изпълнил всичко от обещаното и че както доста други държавници по света е принуден да се съобразява с желязната хватка на МВФ, от чиито кредити зависи и бразилската икономика. Все още доста многобройните привърженици на Лула обаче са убедени, че Бразилия не е имала по-човечен и по-земен президент. Популярност сред феновете му печели и неговата дружба с другите леви лидери в Латинска Америка Фидел Кастро в Куба, Уго Чавес във Венецуела, Нестор Кирчнер в Аржентина, а отскоро и току-що спечелилия властта в Уругвай Табаре Васкес. Колоритната компания заключва един солиден "ляв пояс" на южния материк, от което личи, че емоционалните местни обитатели изглежда са естествената питателна среда за съвременния ляв политически идеализъм.
Фактът, че под водачеството на Лула Бразилия се превръща в родина на алтерглобализма, едва ли учудва някого. Но за определянето конкретно на Порто Алегре за своеобразна столица на движението допринася и открай време лявото местно управление в града. Патент на кметството тук е т.нар. "открит бюджет", който се разпределя по възможно най-демократичния начин, прилаган досега в света. Просто всеки градски район си избира свой малък парламент, който колективно решава за кои най-належащите нужди да отиват общите пари. Всичко е прозрачно, подкупите са излишни, защото от градските съветници не зависи нищо.
Порто Алегре, който никога по-рано не е привличал туристи, сега всяка година живва покрай световните социални форуми. Не че участниците им пилеят много, даже напротив, всеки е с ограничени средства, но многоезичното братство носи живец, колорит и уникална реклама на града. Заради форумите дори се е наложило да бъде разширено и превърнато в международно старото летище. По време на вавилонските стълпотворения местните таксита возят по намалена тарифа и закръглят сумите не нагоре, а надолу, а търговците пък снижават цената на сувенирите.
Къде по-популярни от Порто Алегре са другите "визитни картички" на многоликата Бразилия величествената Амазония, старата столица Салвадор, възпята от класика Жоржи Амаду като магнетичната Байа, курортът Натал… Трите спирки, без които обаче нито един турист няма да получи поне бегла представа за Бразилия, са самата едноименна на страната столица Бразилия, промишленият гигант Сао Пауло и непомръкващата перла Рио де Жанейро.
Столицата Бразилия е строена насред отвоювано от амазонската джунгла плато. Издигната е само за 41 месеца строежът приключва през 1960 г. като истински "град на мечтите". Архитектите Оскар Нимайер и Лусио Коста вграждат в проекта си своята идея за социално равенство, целта е там да няма класови разслоения, за всеки да бъде осигурено достойно жилище. Утопичният им стремеж е в синхрон и с тогавашното политическо управление в Бразилия, което не само намира нужните средства, но и наистина вярва, че новата столица ще доведе до икономическо съживяване на "вътрешността" на грамадната страна. Целият свят е възхитен и завладян от бразилската романтика. И то за много години напред. През 1987 г. ЮНЕСКО слага град Бразилия в списъка си на най-ценните архитектурни наследства редом с Рим, Париж, Хавана.
Архитектурата впечатлява и днес, но урбанистично градът не оправдава надеждите на създателите си. Проектиран за 400 000 жители, днес той е принуден да побере над 2 милиона, които си спомнят само с ирония за мечтите за социално равенство. А 97-годишният архитект Оскар Нимайер доживява дните си не в сътворената от фантазиите му Бразилия, а в Рио...
Бразилия е построена под формата на самолет. В "пилотската кабина" е Площадът на трите власти, където са президентският дворец, парламентът и Върховният съд. По "тялото" на самолета се строени всички министерства и учреждения. "Крилете" са жилищните комплекси нещо като "Младост" и "Люлин". Широко, просторно и… скучно.
Съвсем различно е усещането в "индустриалното сърце" на Бразилия 18-милиония гигант Сао Пауло. Там доминира забързаният делови ритъм на големите автомобилни и самолетостроителни заводи, на банките, на лъскавите търговски центрове. Небостъргачите а ла Чикаго и Ню Йорк хвърлят дебели сенки върху незабележими в подножието им стари колониални сгради, а под паметника на революцията от 1932 г. минава тунелът на името на легендарния пилот от формула 1 Аертон Сена, чийто роден град е именно Сао Пауло.
Най-вълшебното преживяване в Бразилия все пак си остава досегът с Рио де Жанейро, който този януари навърши 440 години. Дошлите тук през януари 1565 г. португалци просто сбъркали причудливо врязания в сушата залив Гуанабара с река и оттам измислили и името на града Януарска река. Въпреки че днес най-гръмката слава на Рио е свързана със следващия месец февруари, когато е ежегодният най-бляскав карнавал на света.
Дори и да не уцели тази феерия обаче, туристът задължително пада в плен на дружелюбните и лъчезарни кариоки /както са известни местните жители/. Именно те, а не прочутите забележителности като хълмовете Захарната глава или Корковадо с кацналия отгоре му 40-метров монумент на Христос, са най-завладяващата магия на Рио. Именно хората и тяхното умение да се наслаждават на живота, музиката, любовта придават особен вкус и на разходката край плажовете Копакабана, Ипанема, Леблон, и на ефектно разсичаните пред туристите кокосови орехи, които така сладко утоляват жаждата за нещо различно, отдавна сънувано… Това също е другият възможен свят, стига да можете да си го позволите.