Битката на Дилма


Дилма Русеф удържа победа „на кантар” в най-тежката си битка, спечелвайки нов президентски мандат с минимална разлика от своя съперник и получавайки една разделена и трудна за упрлавление страна. Това е общият лайтмотив в световните коментари за резултатите от изборите в Бразилия, който обаче куца заради една съществена неточност. От чисто човешка гледна точка най-тежката битка на Дилма бе по време на първата й кандидат-президентска кампания през 2010-а, когато насред предизборния маратон тя трябваше да се пребори и с рака. А ако анализът все пак се пречупи и през личността й, през характера й, през цялата й биография и през бразилската действителност, единственият коректен извод би бил, че Дилма просто никога не е спирала своята несекваща, неизменно тежка и всъщност една-единствена и вечна битка за по-добра съдба на бразилците. Още от революционните си младежки години и до днес, преминавайки през различни етапи и различни форми на изява, тази корава дъщеря на българин и бразилка целеустремено и решително следва ясната си траектория – към повече социална справедливост, към преодоляване на бедността, към активен държавен ангажимент за добруването на народа, към независима и националноотговорна външна политика, към латиноамериканска интеграция.
Неслучайно именно неразривната връзка на днешната Дилма с революционното й минало беше ключов акцент по митингите на привържениците й в сегашната кампания. А най-популярният постер, който се размахваше на тях, бе стилизираната й ала Че Гевара полицейска снимка от 1970-а, когато 23-годишната Дилма е арестувана заради нелегалната си дейност срещу тогавашната военна диктатура. Слоганът под снимката бе кратък: „Тя не предава”. Защото въпреки изтезанията, на които е подложена в затвора, Дилма не предава никого от другарите си. Послението е, че с такава закалка тя не предава и няма да предаде и народа си, на когото служи и сега. „Благодарим ти, че се бориш за нас! Обичаме те!” – такива текстове също се четяха по плакатите на симпатизантите й, сред които категорично преобладават хора от по-бедните класи.
Гласуването на 26 октомври ясно очерта разделението на Бразилия на почти равни половини. 51,6% от избирателите подкрепиха Дилма – и това са предимно представители на средите с леви убеждения и на бедните слоеве, за които осъществяваните от правителството социални програми са жизненоважни. А 48,4% гласуваха за съперника й Аесио Невес от Социалдемократическата партия, която въпреки името си де факто изразява интересите на дясната, консервативната и най-заможната част от бразилците. Разделението, разбира се, го имаше и преди, но сега то се открои особено контрастно. И доминираше през цялата предизборна кампания, по време на която всъщност се сблъскаха две концепции за развитието на страната – неолибералната и социалната.
Изразителят на първата Аесио Невес е внук по майчина на известния бразилски политик Танкредо Невес – стар социалдемократ, който през 1985 г. е избран от името на широка коалиция за първия демократичен президент след падането на военната диктатура в Бразилия, но умира без да успее да встъпи в длъжност. Аесио още тогава е в екипа на дядо си и така, покрай прочутата фамилия (а това е фамилията на майката, която младокът предпочита пред фамилията на баща си като по-„полезна”), внукът изкласява до губернатор на родния си щат Минас Жераис и до сенатор. Със сегашната си президентска кандидатура той стана изразител на онези национални олигархични кръгове, които са известни като съвременното продължение на стария бразилски феномен „Кафе с мляко”. Още в края на ХІХ и началото на ХХ век така е наричан съюзът на мощни финансови и търговски обединения от щата Сао Пауло, който е център на кафеената индустрия, и от щата Минас Жераис, където са най-големите животновъдчески и млекопроизводителни предприятия. Град Сао Пауло сега е арена на най-активните опозиционни прояви срещу управлението на Дилма, а споменатото губернаторство на Невес в Минас Жераис му е осигурило солиден тил там. Атаките и от двете посоки спрямо досегашния държавен курс в Бразилия са насочени към обръщането му в неолиберална посока, с акцент върху интересите на едрия капитал.
Вярно, поради особеностите на бразилската история и черните спомени от ултрадясната диктатура никоя солидна политическа сила в страната не желае директно да се анонсира като дясна, дори де факто и да е такава – като в случаят със Социалдемократическата партия и нейния кандидат Невес. Въпреки че по време на кампанията той отстояваше именно десни позиции, при дебатите упорито уверяваше, че ако спечели, ще запази социалните програми за бедните и в никакъв случай няма да приватизира големите държавни предприятия като например нефтения гигант „Петробраз”. В Бразилия, за разлика от България, не „национализация”, а „приватизация” продължава да е мръсна дума, а обществото се наежва не като чуе „ляво”, а като чуе „дясно”.
На този фон, разбира се, Дилма акцентира в президентската надпревара върху продължаването на социалния курс на своята Работническа партия. Той бе започнат още през 2003 г. с идването на власт на емблематичния Луис Инасио Лула да Силва, който направи „нашето момиче” своя дясна ръка, а после я лансира и за своя „наследничка” на президентсикя пост.
Още по времето на Лула Дилма си спечелва прозвището „бразилската желязна лейди” – заради наистина желязната й дисциплина, отдаденост на каузата и взискателност към всички съратници. С такъв характер трудно се печлят приятели където й да е, камо ли в лежерна Бразилия. Дилма не бе всеобща любимка в собствената си Работническата партия, когато Лула я предложи и наложи през 2009-а за кандидат-президентка. Още по-малко се харесаха решителните й действия срещу корупцията в държавата – включително и в „приятелските среди”, с които тя започна първия си мандат. Пословични станаха уволненията й на министри и висши държавни служители, изкушили се от нерегламентирани действия или дори само заподозряни в тях.
Тази принципност спечели на Дилма народни овации, но и много врагове на ключови позиции, което си пролича и в постоянното нагнетяване на враждебна атмосфера в медиите и политическите среди през целия й първи мандат. Тя бе критикувана за какво ли не. Търсеха се и се намираха начини за атаки „отвътре” и „в гръб”. В този регистър е и надъхването на демонстрациите срещу правителството й, развихрили се миналата година и в навечерието на световното футболно първенство в Бразилия тази година. Исканията на демонстрантите всъщност не се различават от правителствената линия. Иска се същото, но сега и веднага – мисия невъзможна където и да е, камо ли в толкова дълго живялата в социална сегрегация и поляризация Бразилия, започнала да излиза от това състояние именно с усилията на екипите на Лула и Дилма.
С безкомпромисната си позиция по скандала с американското подслушване на бразилски държавни институции и лично на нейните комуникации президентката Русеф опъна нервите и на Вашингтон. Тя демонстративно отмени свое важно посещение в САЩ, включително и договорена сделка за закупуване на американски военни самолети за бразилската армия. Същевременно си позволи да развива независима политика по линия на групата БРИКС, а и двустранните отношения на Бразилия с Китай и Русия, чиито държавни глави й гостуваха тази година и потвърдиха разширяването на сътрудничеството.
Дилма силно дразни САЩ и с топлите си отношения с Куба. В отговор на протестите срещу наистина зле функциониращата бразилска здравна система тя покани кубински лекари, които да отидат при най-бедните хора в най-изостаналите кътчета на страната – там, където разглезените от високите хонорари бразилски медици не стъпват. Освен това стартира мащабна бразилска инвестиция от около 800 милиона долара в строежа на ново голямо пристанище в кубинския град Мариел, където се изгражда и свободна икономическа зона. Амбицията е оттам да стартира бъдеща още по-голяма бизнес активност на Бразилия в целия Карибски регион, превръщащ се в много апетитна зона покрай разширяването на Панамския канал и строежа на нов междуокеански воден път през Никарагуа. Всичко това, както и фактът, че проектът в Мариел открива около 450 000 нови работни места за бразилци, бе изтъкнато от Дилма, когато в един от телевизионните дебати Аесио Невес я атакува, че си сътрудничи с държава, „която не зачита демокрацията”. Речникът му в този дебат изцяло се препокриваше с обичайния официален американски сленг спрямо Куба. Който, впрочем, изобщо не е в крак с времето. На току-що преминалото гласуване в Общото събрание на ООН дали да се отмени или не архаичното американско ембарго спрямо Куба 188 от 193 страни гласуваха „за”. „Против” бяха само САЩ и Израел, а Палау, Микронезия и Маршаловите острови се въздържаха.
Поляризацията на международните отношения като цяло, станала особено контрастна покрай украинската криза, предвещава на Дилма доста напрегнат втори мандат. Набралата самочувствие покрай изборния си резултат бразилска опозиция очевидно ще продължи да бъде всестранно подхранвана от външните фактори, заинтересовани в провала на латиноамериканската „лява вълна”, чийто най-мощен локомотив в момента е Бразилия.
Дилма обеща на избирателите си мащабна политическа реформа в страната, която да даде повече възможности на президентската институция в социалните реформи и в борбата с корупцията. Но доколко това ще бъде осъществимо със сегашното разположение на силите в Конгреса никак не е ясно. Формално Работническата партия на Дилма и съюзното й Бразилско демократично движение (БДД) запазиха мнозинството си и в двете камари. Но реално нещата да по-сложни. БДД е създадено по време на диктактурата като изкуствена опозиция, за да се придаде легитимност на тогавашния режим. Постепенно всички истински опозиционни сили обаче започват да се вливат в него и да го превръщат в действен акумулатор на промяната. Именно с тази слава БДД става и основен фактор в прехода към демокрация през 80-те. Но и до днес като идеология и състав продължава да е крайно шарен конгломерат. Ето как се получи, че лявото крило на БДД по време на сегашната кампания подкрепи Дилма. А дясното – Аесио Невес. В крайна сметка в момента не се знае каква позиция ще заеме БДД като цяло в Конгреса – дали ще продължи съюза си с Работническата партия, или онези от „Кафе с мляко” ще успеят да купят подкрепата му за отбора на Невес и сие. Затова може би най-трудната част от несекващата битка на Дилма тепърва предстои.

Авторски анализи