- Уважаема г-жо президент, какви чувства ви вълнуваха при пристигането в България, родината на вашия баща?

- Възможността да опозная страната на моите предци и на баща ми за мен бе момент на силна емоция, очакване на голям празник с едно семейство, което все още не познавах.
Фактът, че осъществих това посещение в качеството си на президент на републиката е източник на тройна гордост: гордост от баща ми, един имигрант, напуснал родината си, за да изгради успешен живот на друга приела го земя, гордост от личната ми житейска траектория, която ме изведе на най-високия пост на обществения живот в Бразилия и гордост от моята страна, земя на възможностите, в която дъщерята на един имигрант може да стане президент благодарение на народния вот.

- Кои сфери на сътрудничеството между България и Бразилия ще се развиват по-активно след вашето посещение у нас?

- Това бе в много отношения едно встъпително посещение, тъй като беше първото, осъществено от бразилски държавен глава в България. Ние искаме да дадем тласък на областите на сътрудничество, очертани вече по време на посещението на президента Георги Първанов в Бразилия през 2005 г. (когато бе подписано Споразумението за сътрудничество в спорта), но също на сътрудничеството в икономиката и образованието.
Моето управление поставя като приоритет темата за обучението на бразилски студенти в най-добрите учебни заведения в чужбина и визитата послужи за определяне на възможностите в това отношение. Бразилия обаче не е само молител, а има и много какво да предложи в замяна. Вярвам, че в допълнение към образователния сектор можем да споделим някои много успешни елементи от бразилския опит през последните години в области като например биогорива, чиста енергия и програми за социално включване.
Въпреки че нашата двустранната търговия е нараснала през последните години, тя все още е под потенциала на двете икономики. България може да стане за Бразилия вход към Черноморския регион и Централна Азия. По същия начин Бразилия може да бъде врата на България към Южна Америка. В този смисъл организирането на срещи между предприемачи като тази, която проведохме по време на посещението ми в София, е от основно значение.

- Г-жо президент, вашата решителна борба срещу корупцията ви спечели голяма подкрепа в бразилското общество и на международно ниво. Кое от опита на Бразилия в тази сфера би могло да се приложи и в България?

- Както казах в моята встъпителна реч и както потвърдих на сесията при стартирането на инициативата „Партньорство за отворено управление”, която съпредседателствах заедно с президента Барак Обама на 20 септември в Ню Йорк, моето правителство няма да прави никакви компромиси по отношение на грешки, отклонения, небрежност. Правителството на Бразилия се бори срещу корупцията с твърдост и постоянство. В моята страна разполагаме с редица органи, посветени на тази задача: Федералното обществено министерство, Генералната контролна служба на Съюза, Главната прокуратура на републиката и Федералната полиция.
„Партньорство за отворено управление” ми се струва подходящ форум за обмен на международно ниво на успешен опит в борбата с корупцията, какъвто е нашият. За мен бе голямо удовлетворение да бъда известена и за намерението на България да се присъедини към Бразилия в тази инициатива.

- Бразилия има впечатляващи постижения в икономическия ръст и в борбата срещу бедността. Доколко тези два показателя са взаимосвързани?

- Ръстът на бразилската икономика в последните години се дължи на ориентирането към макроикономическа стабилност, на фискалната отговорност и преди всичко на енергичните и новаторски политики за преразпределение на приходите – през последните осем години 40 милиона бразилци се изкачиха от бедността към средната класа.
Укрепването на вътрешния пазар и увеличаването на покупателната способност на най-малко облагодетелстваните слоеве на бразилското общество – резултат на постоянното увеличение на минималната работна заплата и на всеобхватни социални програми като Bolsa Familia („Семейна кошница”) – са основната движеща сила за повишаването на доходите на глава от населението в Бразилия и за онзи „кръг на добродетелта”, който сега експериментираме в нашата страна.
Социалните действия за борба с неравенството и икономическият растеж са неразделни понятия не само в Бразилия, но, вярвам, и в света.

- Как виждате възможните решения за изход от световната икономическа криза? В Европа в момента доминират рестриктивните мерки и орязванията на социалните разходи, но ефектът върху икономиките е повече отрицателен, отколкото положителен. Смятате ли, че доминиращият днес в света икономически модел се нуждае от фундаментално преконструиране?

- Бразилия бе от последните страни, които влязоха, и от първите страни, които излязоха от първата криза през 2008 г. Това бързо възстановяване се дължи до голяма степен на политиките на Бразилия на преразпределение на приходите и на укрепването на вътрешния пазар. Трябва също да се отчетат предприетите тогава от правителството действия срещу верижната реакция на кризата, които предотвратиха рязкото спадане на икономическата активност и съответното спадане на данъчните приходи, предпазвайки така финансовото здраве на държавата и на предприятията.
Става дума за едно ново доказателство за ролята, която държавата трябва да играе в икономиката като индуктор за растеж и като регулатор на крайностите на пазара.
Настоящата криза ще се преодолее, само ако са налице съвместни и решителни действия от страна на правителствата. Както вече е било посочвано, не поради липса на финансови ресурси не се стига до изход от кризата, а поради липса на политически средства.

- Как вижда Бразилия актуалната си роля в глобалната политика и в структури като Г-20 или групата БРИКС? Как гледа страната ви на реформата в ООН?

- Сред основните принципи на външната политика на Бразилия е отстояването на принципа на мултилатерализма (равностойно зачитане на правата на всеки от участниците в даден процес – бел. ред.). За да функционира тази многостранност обаче е необходимо международните институции да са в съзвучие с реалностите и с нуждите на нашето време.
ООН е създадена в обстановката след Втората световна война и неговата структура, по-специално Съветът за сигурност, отразява онази вече отминала реалност. С всяка изминала година става все по-спешна необходимостта от реформиране на този орган, доверието в който е все по-ерозиращо поаради липсата на представителност. Наложително е в Съвета за сигурност да се включват нови постоянни и непостоянни членове, в частност – представители на развиващите се страни. Бразилия е готова да поеме отговорностите си като член на един реформиран Съвет.
Г-20 е институция, проектирана от Севера вече с отчитането на многополюсната икономическа действителност. Там са представени страни и със зряла, и с развиваща се икономика. При кризата от 2008 г. Г-20 доказа, че е привилегирован форум за координиране на гъвкави и ефективни антикризисни действията. Координиране, което сега става още по-необходимо, защото аз не вярвам да са възможни решения, приети от една отделна страна или от малка група страни.
Групата БРИКС също така е важна институция за политическо и икономическо координиране. Доскоро това беше само едно съкращение, измислено от икономист във финансовата система. Но историята ни дава все повече и повече отговорности. И заедно, и поотделно, членовете на БРИКС играят роля с нарастващо значение в международните отношения. Вярвам, че нашият опит и нашата визия за растеж чрез социална справедливост могат да бъдат полезни както за други развиващи се страни, така и за развитите страни.

- Бразилия е родина на Световните социални форуми, чийто девиз е „Един друг вят е възможен”. След толкова войни и след толкова катастрофирали колективни мечти вярвате ли, че човечеството наистина е в състояние да изгради един по-справедлив и по-хуманен свят?

- Бразилия е страна, която успя да излезе от коловоза на социалната несправедливост и на периодите на диктатура. Страна, която изгради стабилна демокрация с прозрачни институции и с икономика, способна да съчетава растежа с преразпределението на доходите.
Научихме се също да оставяме зад гърба си историческото недоверие, белязало отношенията с нашите съседи, за да изградим едно мирно южноамериканско пространство, свободно от оръжия за масово унищожение и с институции като МЕРКОСУР или УНАСУР, които помагат за напредъка на една растяща търговска, политическа и физическа интеграция.
Едва ли имате нужда от повече доказателства, че един друг свят е напълно по силите ни.

....................................................


Топла връзка

Първата визита на бразилски държавен глава в България бе зарадена с голяма емоция заради българското потекло на президентката на Бразилия и дъщеря на габровец Дилма Русеф. Самата гостенка, чието гостуване на 5 и 6 октомври събуди небивал интерес у нас, подчертаваше своята топла връзка с родината на баща си Петър Русев при всяко свое изказване на българска земя. Също както и амбицията си да допринесе за развитието на ефективно и взаимноизгодно сътрудничество между страните ни. Подобни ответни стремежи бяха изказани и от домакините й при всяка от официалните й срещи – с президента Георги Първанов, с премиера Бойко Борисов и с председателката на НС Цецка Цачева. Пряк резултат на това взаимно желание стана подписването на два документа за българо-бразилско сътрудничество в икономиката и информационните технологии. Перспективите в деловите ни контакти бяха очертани и на бизнес форума „България-Бразилия: устойчиви партньорства”, в който със свои презентации участваха бразилски фирми, спечелили световен авторитет, като ПЕТРОБРАЗ, ЕЛЕКТРОБРАЗ, ЕМБРАЕР, ЕМБРАПА и т.н. В словото си пред форума Дилма Русеф подчерта наред с другите възможности за сътрудничество в енергетиката, селското стопанство, медицината, висшите технологии, също така и интереса на правителството й към обучение на бразилски студенти у нас. Георги Първанов награди Дилма Русеф с висшето ни отличие орден „Стара планина” с лента, а тя го удостои с най-високата степен на бразилския орден „Южен кръст”.
Най-вълнуващата част от визитата бе в Габрово, родния град на президентския баща Петър Русев. Гостенката бе сърдечно посрещната от габровци, а тя се обърна към тях на български с „Приятелки и приятели от Габрово”. В Националната Априловска гимназия, където е учил баща й, Дилма каза, че е сбъднала мечтата му да посети България и увери: „Знайте, че една част от Габрово живее в Бразилия в лицето на нейния президент”.
Дилма Русеф получи от директорката на Априловската гимназия в Гарбово Анна Маринова къс планински пристал с изображение на училището и свитък със символите му. Развълнуваната гостенка завърши словото си в Габрово със строфи от неизвестното й досега стихотворение на Елисавета Багряна, посветено на Петър Русев, „Носталгична любов”. Стихотворението, популяризирано от габровския журналист Стефан Димитров, бе публикувано в миналия брой на „ТЕМА”. След пристигането си у нас Дилма Русеф била зарадвана от Георги Първанов с португалския превод на творбата.
Президентката разгледа и изложбата „Българските корени на Дилма Русеф” в местния исторически музей, където получи триметрова схема на родословието си. В музея се състоя и закритата за медиите нейна среща с роднините й по бащина линия.
Дилма разгледа също крепостта „Царевец” във Велико Търново.