На кратко делово посещение в България на 2 септември т.г. бе външният министър на Бразилия Антонио Патриота. Той разговаря с българския си колега Николай Младенов и бе приет от президента Георги Първанов.
Главната цел на визитата бе съгласуване на дати за посещението у нас на бразилската президентка с баща българин Дилма Русеф, което се очаква да се осъществи през октомври т.г. Същия месец в Брюксел предстои и среща на върха Бразилия-Европейски съюз. Дилма Русеф ще участва в нея и очевидно стремежът й е да съчетае пристигането в Европа с гостуване и у нас.
Още докато беше министър на енергетиката при предишния бразилски президент Инасио Лула да Силва, Русеф бе поканена да посети България по време на визитата на българския президент Георги Първанов в Бразилия през 2005 г. Оттогава досега очакваното й пътуване до родината на баща й така и не бе осъществено поради многобройните й ангажименти. Поканата към нея бе неколкократно подновяваната, включително и след избирането й за държавен глава на Бразилия, предизвикало масова еуфория у нас заради българските й корени.
След края на разговорите в София между Антонио Патриота и Николай Младенов двамата така и не обявиха конкретна дата за визитата на Дилма Русеф. Единственото уточнение бе, че датата още ще се съгласува. Очевидно притесненията от българска страната са, че гостуването може да съвпадне с президентските и местните избори у нас или с кампанията преди тях.
Във въпросите си към министър Антонио Патриота „Тема” засегна и редица други ключови проблеми извън посещението, касаещи позициите на международната арена на осмата световна икономика, както често е класирана Бразилия. Ето какво отговори бразилският гост.


- Г-н министър, разкажете за предстоящото посещение в България на президентката на Бразилия Дилма Русеф и за двустранните ни отношения.

- Позволете първо да изразя радостта си да гостувам във вашата красива столица София. За мен това е първо посещение, но всъщност е второ, осъществено от бразилски външен министър в рамките на около една година. През 2010 г. у вас бе моят предшественик на поста Селсо Аморим, който в момента е министър на отбраната. Тук съм по повод съгласуването на датите за предстоящото посещение на президентката на Бразилия г-жа Дилма Русеф в България. Тя бе много щастлива от участието на вашия премиер г-н Бойко Борисов и на министъра на външните работи г-н Николай Младенов в тържествата по повод встъпването й в длъжност като държавен глава на Бразилия в началото на годината. Г-жа Русеф очаква с нетърпение пътуването си до България, родината на баща й, и има желание да научи повече за тази страна, с която лично е свързана. Също така стремежът й е да проучи възможностите за установяване на нови връзки между нашите две страни в областта на търговнята, образованието, науката, медицината, селското стопанство и т.н. Надяваме се на много плодотворна визита. Не само за доброто на Бразилия и България, но може би и на трети страни. Зарадва ме интересът, проявен от г-н Младенов към идеята за наши съвместни проекти в африкански държави.
Очакваме политическия диалог с България да продължава успешно. Имаме изграден механизъм за политически консултации.
Догодина Рио де Жанейро ще е домакин на конференция за устойчивото развитие. Надяваме се на делегация и от България. Ще разгледаме предизвикателствата пред планетата ни и отговорностите на управлението, съобразено с изискванията за устойчиво развитие.
Също така бих желал да подчертая привързаността на Бразилия към принципите на ООН и стремежа й кам подобряване на структурата на световната организация, включително към реформиране на Съвета за сигурност. Ще продължим консултациите относно множеството политически проблеми в ООН.

- Бихте ли охарактеризирали позицията на Бразилия по събитията в Либия? Страната ви се въздържа при гласуването в Съвета за сигурност на ООН на резолюция 1973, която даде повод за бомбардировките на НАТО над Либия. А във ваша статия във в. „Фоля ди Сао Пауло”, публикувана точно ден преди гостуването ви в София, вие откривате голяма разлика между онова, което постановява резолюция 1973, и действията на НАТО в Либия.

- Най-важното в бразилската позиция е, че бъдещето на Либия трябва да бъде решено от либийци. Имахме съмнения относно включването на военни сили в защита на мирното население в тази страна. Най-важното за момента е да се спре насилието, да бъде спрян огънят. Да не забравяме, че първият параграф на резолюция 1973 е именно за спиране на огъня. За това трябва да се борим сега – да се стабилизира обстановката, да се насрочат избори. Да започне период на политически преход към изграждане на демократични институции. Въстаниците сами се нарекоха Преходен национален съвет, така че очакваме те да вземат много на сериозно прилагането на такива реформи, които да доведат до институционален прогрес. Ние сме поддръжници на изработената от Африканския съюз пътна карта за Либия. Струва ми се, с България споделяме общото мнение, че сегашната ситуация и развитието й след конференцията на т.нар. Контактна група в Париж трябва да е под егидата на ООН. Съветът за сигурност трябва на първо място да отстоява международната сигурност и мир. Само един истински демократичен напредък може да обърне страницата на тези тежки времена, изживявани от либийския народ.

- Президентката Дилма Русеф предприе в кратък период доста решителни действия срещу корупцията – смени четирима министри, заподозрени в злоупотреби, както и голям брой висши държавни чиновници. Какво от бразилския опит в тази сфера може да почерпи България?

- Искам да спомена, че и Бразилия, и България сме част от мащабната новаторска инициатива „Отворено правителство”, лансирана съвместно от нашата президентка г-жа Дилма Русеф и от президента на САЩ г-н Барак Обама. Двамата ще стартират инициативата при откриването на сесията на Общото събрание на ООН на 20 септември в Ню Йорк. Идеята е държавите доброволно да поемат ангажимента за по-добро и по-отворено към гласа на обществото управление, за повече прозрачност при взимането на решения, за по-широк обмен на информация между граждани и управляващи. Бразилия има своя много успешна програма в тази посока, за която у нас отговаря държавният министър и генерален ревизор Жоржи Ажи. Работя в тясно сътрудничество с него по представянето на „Отворено правителство” и в ООН.

- Бразилия постигна впечатляващи успехи в борбата с бедността и бе обявена за една от страните, пострадали най-малко от световната икономическа криза. Приложим ли е този бразилски модел и в Европа, която засега търси изход от кризата точно в обратната посока, прилагайки съкращения на социалните разходи?

- Ние сме много горди, че успяхме да изведем от бедността десетки милиони бразилци и да им помогнем да влязат в средната класа. Това е резултат на моралния императив, който следваме, но и на отговорната ни икономическа политика. Нарастването на средната класа е много ценен базисен елемент. Когато през 2008 г. Бразилия се изправи пред икономическата криза, точно това ни помогна да се задържим на крака, без да ни се налага да разчитаме единствено на чуждестранни партньори. Ако този наш опит е интересен за други страни, ние ще сме щастливи да помогнем, споделяйки модела на някои от социалните ни програми. Като например програмата “Семейна кошница”, която дава важна роля на жените. Не само имаме жена на президентския пост, но и бихме искали да подсилим ролята на жените в икономиката. Някои от нашите социални програми вече са били копирани на други места с позитивни резултати. Вярно, икономическите специфики в различните страни са различни.
Възприемаме отношенията си с Европа като жизненоважни. ЕС е най-големият ни търговски партньор. През октомври в Брюксел ще има среща на върха ЕС-Бразилия за нашето съвместно стратегическо партньорство. Ще разгледаме възможността за засилване на търговията, ще преговаряме за регионални споразумения за търговия между „Меркосур” и ЕС. Надяваме се много скоро да постигнем високи резултати. Надяваме се също на ефективни и взаимоизгодни икономически отношения с България.