Един друг свят е възможен. Това бе романитчният девиз, събрал през 2001-а в южния бразилски град Порто Алегре пъстрата алтерглобалистка компания на първия Световен социален форум (ССФ). Оттогава неговите ежегодни издания обикалят различни страни. Наричат тези сбирки „анти-Давос”. Защото световните икономически форуми в Давос дават думата на богатите, властващите, десните, а тръгналите от Порто Алегре социални форуми предоставят трибуна на бедните, алтернативните, левите – мечтателите за друг, по-справедлив свят. Това движение преживя разцвет в началото на управлението на левия президент Инасио Лула да Силва в Бразилия (2003-2011 г.), който дори лично участва в една от срещите в Порто Алегре. Постепенно социалните форуми изчезнаха от световните новини, превърнаха се в нещо като световни фестивали на алтернативните интелектуалци и движения, където се обменят идеи и се издигат предложения за по-справедливо преконструиране на световното разпределение. Но понеже нищо от това така и не проби до силите, които се имат за водещи в световните дела, медийният интерес към социалните форуми увехна. А повечето идеи, подадени от участници в ССФ, са доста смислени. Оттам, от френското алтернативно движение ATTAC, дойде например предложението за облагане на банковите транзакции с данък в полза на бедните държави, за да се стимулира напредъка им. То бе използвано после от десния френски президент Никола Саркози, който го преобрази за нуждите на борбата с кризата в еврозоната – данъкът от транзакците се предполагаше да отива в стабилизационен фонд за закъсалите икономики. Впрочем, това така и не се осъществи. А международните отношения и в икономиката, и в политиката се изпълниха с толкова агресия и конфронтация, че «другият възможен свят» на алтерглобалисткото братство и равенство съвсем заприлича на утопия.
Но ето, че пак от Бразилия, тръгна един мащабен и амбициозен проект, в който мнозина съзират фундамента отново за един «друг свят». Той няма нищо общо с романтиката, трудно ще въодушеви алтегрлобалистите, зареден е с вътрешни противоречия и само големи оптимисти могат да видят в него нещо ляво. Но е абсолютно прагматичен и е издигнат не от интелектуалци, а от мощни икономики, заинтересувани от друг тип международин отношения. И точно заради това всъщност се очертава като единствената реална алтернатива на съществуващата сега световна конструкция.
Става дума за учредената в Бразилия от страните членки на групата БРИКС Нова банка за развитие – първата тяхна формална институция, която ще подплатява с финансов ресурс от 100 милиарда долара и с резервен фонд от още 100 милиарда долара всякакви инициативи за устойчивото развитие на един многополярен свят. Зад банката застават членуващите в групата Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка, които произвеждат една пета от целия БВП на планетата и в които живеят 40% от световното население. За да е спазен демократизмът, седалището на новата финансова институция ще е в Шанхай, неин председател ще е индиец, генерален директор ще е руснак, а гуверньорът ще е бразилец.
Лидерите на държавите от БРИКС проведоха форума си веднага след края на бразилското домакинство на Световното първенство по футбол. Сбирката им бе двудневна и протече първо в курорта Форталеза, а после в столицата Бразилия. През втория ден към тях се присъединиха и президентите на страните от Унасур – Аржентина, Боливия, Венесуела, Еквадор, Колумбия, Уругвай, Чили и т.н. Което подсили латиноамериканския акцент на събитието. Това, разбира се, не е случайно – Латинска Америка е регионът със стабилно динамично развитие вече години наред, с внушителни природни и човешки ресурси, с ангажирани социално правителства. Тук живо са заинтересувани от активно регионално и международно сътрудничество, поствено на базата на взаимния интерес и уважение, насочено към устойчиво социално развитие, изключващо диктата и извиването на ръце, с които така добре са известни (особено в този регион) структури като МВФ и Световната банка. Впрочем, още с обявяването на дневния ред на срещата на БРИКС в Бразилия, инициативата за учредяване на банка на групата бе определена от големи световни медии като акция анти-МВФ, анти-СБ (които тази година отбелязват 70 г. от учредяването си) и анти-САЩ – защото в бъдеще тази банка ще оперира с избрана от самата нея световна валута и това няма да е доларът.
Съвсем прозирни са и геополитическите интереси зад учредяването на банката и форсирането на БРИКС като незаобиколим фактор в световните дела. Те са водещи за двете най-сериозни икономически и глобални сили в групата – Русия и Китай. Всяка от тях има собствени мотиви да иска прекрояване на света, а отскоро те успяха да нагодят и пряко помежду си нещо като съюзни отношения по тази писта. Естествено, това е недвусмислена заявка за преодоляване сегашната хегемония на САЩ на световната сцена.
Руският президент Владимир Путин подчерта в изказването си, че «моделът за еднополярен свят се провали» и призова за общо противопоставяне срещу «мачкането на страните, които не са съгласни със САЩ», визирайки и неправомерно според него налаганите сега американски санкции срещу Русия. Путин предложи в ООН държавите от БРИКС съвместно да се опълчват срещу «опитите на отделни страни да налагат на международната общност курс към сваляне на неугодни режими и към прокарване на едностранчиви варианти за разрешаване на кризисни ситуации». Руският лидер подчерта също необходимостта от изработване на правила за «отговорно поведение в глобалното информационно пространство», в които да залегнат «принципи като уважение на държавния суверенитет, ненамеса във вътрешните работи на други държави, спазване на правата и свободите на човека, а също и равните права на всички страни да участват в управлението на интернет». Подчертано бе също, че БРИКС държи да внесе повече справедливост в световната икономика, но без да прибягва до създаването на военно-политически съюз. Путин наблегна още, че в момента «международната валутна система прекомерно зависи от положението на долара, по-точно от валутно-финансовата политика на американската държава, а страните от БРИКС искат да променят това».
Путин съчета участието си във форума на БРИКС с емблематична латионамриканска обиколка, която започна в Куба, продължи в ненадейно включената в маршрута Никарагуа, мина през Аржентина и завърши в Бразилия. Това бе ясен знак към този регион, в който някогашният СССР имаше силно идейно влияние, а освен това даде образование на многобройни студенти, днес вече заемащи важни позиции в своите страни. Турнето на Путин показа, че Русия иска да се върне там и да съживи залинелите стари връзки. Едва ли някой се съмнява за подтика към това – явно украинският номер на САЩ, създал огнище на напрежение досами руските граници, е подхранил и желанието на Москва да стъпи по-осезаемо в американския «заден двор».
Руското завръщане неслучайно започна от Куба, която навремето бе тъй тясно свързана със СССР. След промените през 1989-а Островът на свободата бе изоставен от бившите съюзници и трудно оцеля, но все пак се справи и дори успя да напредне със своя модел социализъм. Днес кубинското ръководство не показа горчивина пред Путин, а само желание за активизиране на отношенията. Още повече, че гостът донесе добър подарък – той обяви, че Русия опрощава 90% от над 35-милиардния кубински дълг, натрупан от съветски времена. А останалите 10%, които ще се изплащат разсрочено, ще се реинвестират в кубинската зона за свободна търговия около новостроящото се (с бразилски инвестиции) голямо търговско пристанище Мариел. Впрочем, трябва да се уточни, че Куба оспорваше този дълг, тъй като навремето той е бил в преводни рубли на СИВ, несъпоставим е с днешните световни финанси, а е бил и обвързан с неизпълнени от СССР ангажименти към кубинската икономика. Но страницата бе отгърната, Путин сърдечно бе посрещнат от кубинския си колега Раул Кастро, имаше и вълнуваща среща с по-големия му брат Фидел Кастро, бяха подписани и 10 споразумения за руско-кубинско сътрудничество в различни сфери. И най-същественото – Русия пак е на 145 км от южния бряг на САЩ...
Важно бе и внезапното отскачане на Путин и до Никарагуа. Там точно в тези дни се празнува 35-годишнината от сандинистката революция, съборила кръвожадната диктатура на фамилията Сомоса. За родоначалника й навремето президентът на САЩ Франклин Д. Рузвелт изрича легендарната фраза: „Той, разбира се, е кучи син, но наш кучи син”. Днес на власт в Никарагуа отново е един от някогашните партизански командири, свалили Сомоса – Даниел Ортега. Той бе президент и до 1989 г. Сега посрещна Путин не по-малко радушно от кубинците. Руският гост прояви голям интерес към стартиралия в Никарагуа проект за нов междуокеански канал, подобен на Панамския, в който солидни инвестиции е вложил бизнесмен от Китай. Путин обеща и руско сътрудничество в проекта, което щяло да е „военно-политическо”. Красноречива формулировка с подтекст, насочен на Север...
После руският президент гостува и на аржентинската си колежка Кристина Фернандес, с която договори сътрудничество в ядрената енергетика, доставка на руски военни хеликоптери, покритие за руската сателитна система ГЛОНАСС, а и още нещо важно, на което държи – в Аржентина вече ще се излъчва испаноезичната версия на руския тв канал Russia Today.
В Бразилия, преди да се включи във форума на БРИКС, Путин не само изгледа финала на Световното, не само пое от бразилската президентка Дилма Русеф щафетата към руското домакинство на следващия футболен шампионат през 2018-а, но и се разбра с нея за амбициозни руско-бразилски проекти в енергетиката и инфраструктурата. Бе договорено и гостуване на бразилска военна делегация в Русия с оглед вероятно закупуване на руска система за противовъздушна защита.
Русия има доста да наваксва като икономическо присъствие в Бразилия. Там по-напред с материала е Китай, който отдавна е първият търговски партньор на латиноамериканския гигант. А общо в региона е на второ място. Китайският президент Си Цзинпин също съчета участието си в срещата на БРИКС с посещения в самата Бразилия, в Аржентина, във Венесуела и в Куба. В Бразилия той даде рамо на силно атакуваната на домашен терен Дилма заради разходите около футболното първенство с царска покупка на 60 самолета от бразилския гигант «Ембраер». В Аржентина обнадежди Кристина Фернандес с китайски инвестиции в разработката на голямото местно находище с шистов газ и петрол Вака Муерта. Във Венесуела нагледа резултатите от 60-милиардните китайски кредити за тази страна. В Куба се включи в проекта с пристанището Мариел и т.н.
Ролите на Бразилия (където през ноември предстоят президентски избори), Индия (където скоро се смени правителството) и Южна Африка (тя на свой ред е първенец по китайски инвестиции) в БРИКС засега определено е по-слабо забележима от китайската и руската. Може би, когато се активизират и те, ще стане по-ясно какво точно ще се надгражда върху банковия фундамент на този друг възможен свят.