Къдринка Къдринова

Венецуела става привлекателна дестинация за български бизнесмени, заинтересовани от съвместни проекти в селското стопанство, хранително-вкусовата промишленост, износа и съвместното производство на лекарства, участието на български фирми в мащабните жилищни и инфраструктурни проекти на венецуелското правителство. Това прогнозира посланикът ни във Венецуела Лазар Копринаров след края на заседавалата на 17 и 18 януари 2005 г. в Каракас Втора сесия на Смесената междуправителствена българо-венецуелска комисия за икономическо, промишлено, търговско, научно-техническо и културно сътрудничество .
11-членната българска делегация бе водена от София Касидова, заместник-министър на транспорта и съобщенията, сред членовете бяха Бойко Боев, заместник-министър на земеделието и горите, Здравко Попов, директор на Дипломатическия институт при министъра на външните работи, експерти от министерствата на икономиката, външните работи, образованието и науката, младежта и спорта.
Венецуелската страна беше представена от 51-членна делегация, сред която трима заместник-министри - на външните работи, инфраструктурата и туризма - и генерални директори от седем министерства. В навечерието на сесията беше издигнато равнището на съпредседателя на комисията от венецуелска страна. С тази отговорност бе натоварена Делси Родригес, първи заместник-министър на външните работи. По-рано тя е работила в екипа на президента и като генерален директор в Министерство на енергетиката и мините, има силни политически позиции и познания на експерт.
По време на сесията бяха подписани три важни документа: споразумение за сътрудничество в областта на здравеопазването и медицинските науки; споразумение за сътрудничество в борбата срещу незаконния трафик и непозволеното използване на упойващи и психотропни вещества и свързаните с тях престъпления; протокол от заседанията на сесията. Бяха водени разговори по подготвянето на спогодба за търговия и икономическо сътрудничество, споразумение за взаимна защита и насърчаване на инвестициите, спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, споразумения за сътрудничество във въздухоплаването, корабоплаването, туризма, селското стопанство и т.н. По брой на подписани вече документи между двете страни Венецуела зае първо място сред латиноамериканските държави.
Въпреки трудната политическа и икономическа обстановка във Венецуела през последните 2-3 години, между юни 2002 г. и януари 2005 г. са подписани 6 споразумения /две от тях по време на сегашната сесия/, търговският обмен е почти удвоен, българската култура има все по-широко присъствие във Венецуела. Формирана е и укрепна Венецуелско-българската търговска камара. Разширен е взаимният обмен на информация относно съществуващия търговски потенциал на двете страни, увеличен е броят на бизнес посещенията.
Българската официална делегация за сегашната сесия на смесената комисия беше съпровождана от 5-членна бизнес делегация, която представляваше различни отрасли на българската икономика (транспорт, товароподемни машини, хранително-вкусова промишленост). По време на бизнес форума, организиран от българското посолство в Каракас, венецуелската Банка за насърчаване на външната търговия (“Банкоекс”) и Венецуелско-българската търговска камара, бяха обсъдени възможности както за внос на българска продукция, така и за съвместни производства.
По време на сесията имаше и културна офанзива - в Центъра за изкуства “Ла Естансия” бе открита изложбата “Съвременна българска графика”. Творбите на известните български художници Румен Скорчев, Николай Майсторов, Стоян Цанев и Милко Божков предизвикаха заслужен интерес у многобройните ценители на изкуството.
България и Венецуела се договориха Третата сесия на смесената комисия да се състои в София през втората половина на септември 2006 г. До тогава очерталите се сега в Каракас перспективи в развитието на двустранното сътрудничество имат шанса да получат свои конкретни измерения.
“Възможностите за сътрудничество в селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост са големи, тъй като това са приоритетни за венецуелското правителство сфери”, обясни посланик Копринаров. Според него властите в Каракас залагат на т.нар. “ендогенно развитие”, което да създаде условията за хранително самозадоволяване на страната. Това предполага намаляването на вноса за сметка на създаването върху кооперативна собственост на малки и средни предприятия за селскостопанско производство и в областта на хранително-вкусовата промишленост. “Държавата кредитира при изключително изгодни условия създаването и развитието на подобни предприятия. От тази гледна точка би била перспективна стратегията на онези българските фирми, които биха се ориентирали да участват в създаването на смесени предприятия с българска технология и технологични линии”, смята българският посланик в Каракас.
Другата перспективна сфера е износът на лекарствени средства и превързочни материали, както и съвместното им производство. Правителството на Венецуела ще внесе през 2005 г. медикаменти и превързочни материали за над 500 млн. щатски долара, като интересът е насочен най-вече към генерични антибиотици и лекарства срещу ракови заболявания.
Евентуалното участие на български строителни фирми в жилищната и инфраструктурната политика на правителството също има добри перспективи. Държавата и регионалните власти във Венецуела са амбицирани да строят ежегодно около 120 хил. жилища за бедните слоеве от населението. Стартирана е и мащабна програма за развитие на железопътен и воден транспорт, както и за строителството на големи мостове над плавателните реки, което също дава шансове за участие на наши строителни фирми.
За благоприятната обстановка за развитие на двустранните отношения свидетелства и фактът, че за ръководителката и за някои от членовете на българската делегация бяха организирани срещи извън програмата на сесията, които надхвърлят обичайната протоколна практика и са демонстрация на политическата воля и заинтересоваността на венецуелската страна за сътрудничество с България. Заместник-министър София Касидова беше приета от министъра на външните работи Али Родригес Араке, от министъра на здравеопазването и социалната политика и от заместник-министъра на инфраструктурата. От своя страна членът на българската делегация д-р Бойко Боев, заместник-министър на земеделието и горите, има разговори с министъра на земеделието и земите, със заместник-министъра на народната икономика и с президента на Венецуелската аграрна корпорация. Г-н Здравко Попов, директор на Дипломатическия институт, и г-н Николай Цачев, началник отдел “Латинска Америка” в МВнР, бяха приети от третата по значимост фигура във венецуелското Министерство на външните работи - генералният директор на “Международна политика” Темир Поррас. Всички състояли се срещи имаха по същество работен характер и спомогнаха да се разширят перспективите пред взаимнополезните ни връзки.
Според посланик Копринаров тази благоприятна обстановка се свързва не само със заявената политическа воля от страна на венецуелските власти, но и на няколко други фактори: на оформилата се относително трайна политическата стабилизация във Венецуела, на очертаващия се икономически динамизъм, както и на някои приоритети в политиката на венецуелското правителство, които отварят нови пространства за сътрудничество с нашата страна:
Венецуела преодоля дълбоката политическа криза, съпроводена през последните три години от опити за преврат, от поредица разрушителни национални стачки и остра политическа конфронтация. Президентът Уго Чавес съумя през м. август 2004 г. да спечели с голяма преднина предизвикания от опозицията ревокативен референдум, наложи се по убедителен начин на последвалите регионални и местни избори и укрепи своите позиции във всички значими национални институции.
След няколкогодишна икономическа криза Венецуела постигна през 2004 г. рекордно висок икономически растеж от 13%. Прогнозите на международните икономически институции са позитивни: очакванията за 2005 г. са икономическият растеж да надхвърли 7 - 8%. Като един от световните износители на петрол, като страна с най-големите газови находища в западното полукълбо, Венецуела е държава с осигурени огромни валутни приходи в дългосрочен план. Това е показател и за възможностите, които се откриват пред всеки заинтересован от сътрудничество с нея чуждестранен партньор.