МАЧУ ПИКЧУ - забравеният град на инките
Разположен на около 75 км северозападно от гр. Куско на върха на хълм със стръмни склонове в планината Вилкабамба, се радва на полутропически климат и пищна растителност. От двете му страни се извисяват скалисти възвишения, а в подножието им се носят бурните води на река Урубамба.
- Известен на жителите от района, Мачу Пикчу е открит за света от американския историк Хайръм Бингъм на 24 юли 1911 г. – почти пет века, след като е бил създаден.
- Това е един от малкото градски центрове от епохата преди Колумб да открие Америка, който почти не е докоснат от времето.
- Поради уединението си не е бил открит от испанските завоеватели, а това е позволило на инките да продължат съпротивата си с трийсет и девет години.
- Северозападната част, която вероятно е била главният култов център, обхваща свещения площад, храмът с трите прозореца (една от най-прочутите сгради на Мачу Пикчу) и Интиуатана (най-високата част на града) – обработен каменен блок.
- На североизток са се намирали жилищата.
- В югозападната част са разположени солидно изградени помещения, някои от които са обитаеми и до днес, както и кулата (тореон) – комплекс, който вероятно може да се счита за център на градския живот.
В югоизточна посока е долната част на Мачу Пикчу с по-скромни жилища и много тераси или площадки за отглеждане на земеделски култури.