Не само по пазарите в перуанската столица Лима, а и в обикновените бакалии можете да си купите спретнати пакетчета с продълговати зелени листенца и да се ободрите като ги подъвчете или пийнете сварен от тях чай. С такъв чай ще ви почерпят и в официалните учреждения на Боливия, а във високопланинските райони на всички страни от Андите продуктът се препоръчва и използва за неутрализиране на ефекта от разредения въздух и за улесняване на дишането и на кръвната циркулация. Миньорите из тези ширини задължително слизат под земята с топка от листата за дъвчене зад бузата си и само благодарение на тези сокове издържат на тежкия труд и не чувстват ни глад, ни жажда.
Ако тръгнете да си носите обаче някое такова вълшебно пакетче към Европа или САЩ, ще имате проблеми по границите. Защото в по-голямата част от света растението, от което са изронени листенцата, е в най-черните списъци. Причината е в един от алкалоидите му, който е само между 0,3 и 1,5 процента от целия химически състав, но при съответстваща преработка от него се получава кокаин. Ето защо коката – свещеното растение на инките, е дамгосано в масовите възприятия, а и в доста законови разпоредби като «наркотично».
От доста години няколко латиноамерикански държави, сред които най-усърдни са Боливия и Перу, водят световна кампания за реабилитиране на коката и на нейните листа. Аргументите им са, че престъпното производство на кокаин не бива да помрачава достойнствата на растението, което е било свещено още от праисторически време. То е част от културната традиция на местните народи и има безценни за локалните условия терапевтични и лечебни качества, доказали ефективността си през вековете.
Допълнителна вода в тази мелница наля и направеното преди броени дни откритие на учени от американския университет в Уондърбилд, които намериха при разкопки в северозапдно Перу останки от дъвкана кока на цели 8000 години. Допреди тази находка се смяташе, че за първи път листата на растението са били опитани от древните обитатели на тези земи преди 5000 години. Отместването на началото на «ерата на коката» още по-назад във времето дава ново доказателство, че растението има много дълбоки исторически корени в живота на народите от Андите.
Цитираният от Би Би Си участник в експедицията д-р Том Дилъхи уверява, че, съдейки по разположението на останките, отглеждането на този магически храст и употребата на листата му преди 80 века е било привилегия само на избрани: «Стигнахме до извода, че това е било достъпно далеч не за всички, че е било позволено само за определени хора.»
Елитарността се запазва и по време на империята на инките, които очевидно са усвоили от покорените планински народи и навика, и схващнето за божествения произход на коката, и правилото отглеждането й да е държавен патент, а употребата – бонус за аристократи и шамани, които редовно я включвали в религиозните ритуали. Има открити знатни мумии от онзи период, погребани заедно със златни съдинки за съхраняване на кока и с приспособления са мачкането й.
Масовизирането на дъвченето на листата идва на доста по-късен етап, вече при упадъка на инкайската държава. Има сведения, че след завоюването на тези територии от Испания конкистадорите поощрявали този навик, защото разбрали, че растението притъпява чувството за глад, жажда и умора, а значи намалява разходите по поддръжка на местната работна сила. Със специален указ крал Филип ІІ удостоверява, че коката е необходим за индианците от Андите продукт.
В Европа тя се появява за първи път през ХVІ век, но придобива популярност едва през ХІХ век, когато произведено от нея вино се рекламира като притежаващо безброй лечебни качества. През 1859 г. Алберт Нимен от Гьотингенския университет успява да извлече от коката онзи неин особен алкалоид, който нарича кокаин. След като се проучват неговите качества, всички производни от коката продукти се обявяват за незаконни в Европа и в САЩ.
Но не и в Латинска Америка, където всяка държава има свой собствен подход към темата с оглед на местните традиции. Коката там открай време се употребява и като обезболяващо средство при ревматизъм, наранявания, главоболие, дори при раждания и операции. Помага и при кръвотечения, защото свива кръвоносните съдове. С нея лекуват язва, малария, астма, храносмилателни проблеми, да не говорим за славата й на афродизиак. Нейни съставки се използват във фармацевтиката и в козметиката, а освен със споменатия чай на листа усилено се търгува и с бисквити и други хранителни продукти, съдържащи тази субстанция.
От около десетилетие в ход е мащабна световна кампания под надслов «Листът кока не е кокаин», чийто инициатор е президентът на Боливия Ево Моралес – бивш синдикален лидер на кокалеросите, както са наричани производителите на кока. Когато встъпваше в длъжност като държавен глава през 2006 г., Моралес, който е индианец аймара, се закле по два начина – традиционно, пред парламента, и по индианския церемониал, навръх руините на древната цивилизация Тиауанако край най-високопланинското езеро в света Титикака. Там, докаран в индиански одежди, той се яви и с пищна огърлица от листа на кока – ясен знак за ролята на растението в местната култура. Малко по-късно същата година, говорейки пред Общото събрание на ООН, Моралес отново отстоя правото на коката на реабилитация и дори демонстративно сдъвка неин лист, за да докаже, че не само е безвредна, но и полезна. Скоро след това получи подкрепа и от приятеля си – президента на Венесуела Уго Чавес, който също оповести на всеослушание, че дъвчел кока всяка сутрин и затова винаги бил пълен с енергия и сила. Своя защита на растението гради и перуанският президент Алан Гарсия, който пък апелира листата да бъдат употребявани вече и в салати.
Пълна противоположност обаче е позицията на държавното ръководство на Колумбия по въпроса. От години там властите действат в синхрон с органите на САЩ за борба с наркотрафика и водят усърдни кампании за унищожаване на насажденията с кока. При това не става дума само за пропагандни послания като лозунга «Не на храста от кокаин, който убива», а и за преки действия с участието на армията по ликвидиране на обявените за незаконни масиви. Операциите се координират от ДНЕ (Национална дирекция за наркотичните вещества), а военните са движеща сила, защото въпросът се смята за свързан с националната сигурност заради действащите в страната въоръжени групировки, финансиращи се от наркотрафик.
Все пак и в Колумбия, макар и не на държавно ниво, има дейни защитници на Мама Кока, както често наричат растението индианците от Андите – по аналогия с главната богиня Пачамама (Майка Земя). «Няма такъв храст, на който да може да се хвърли вината за една война. Само в ума на президента и на някои военни може да изглежда логичен лозунгът за «храсти от кокаин». Все едно да кажат, че има «дървета от аспирин», негодува колумнистът на колумбийския в. «Еспектадор» Алфредо Молано.
За реабилитация на коката от години води борба и 40-годишната колумбийска политоложка, майка на три деца и представителка на индианската народност наса Фабиола Пинякуе. «Растението кока е подложено на несправедлива стигма в Колумбия и по света. А листата му в натурално състояние всъщност са хранителен продукт», казва тя пред Би Би Си. От 1998 г. Фабиола се е посветила на производството и търговското разпространение на продукти, произведени от кока – включително на чай и бисквити, които носят името на нейната народност. Амбицията й също е да неутрализира държавната анти-кока кампания и с тази цел е предприеля редица стъпки по съдебен ред, за да докаже, че това е удар както по традионния поминък на населението, така и по социалния му статус.
Факт е, че в резултат от безкомпромисната позиция на колумбийското правителство за последните 10 години производството на кока в страната е спаднало с 60% и от световен първенец сега Колумбия е едва на трето място по този показател с 15% от отглежданите в света растения. Втора е Боливия с 39% и настоящ шампион е Перу с 45%.
През 2007 г. боливийски фермери направиха опит да изискат от американския гигант «Кока-кола» да премахне от името си думичката «кока», защото «свещеният лист» бил част от културното наследство на народите, населяващи Андите. «Кока-кола» отговори с официално изявление, че търговската й марка е «най-ценната и разпознаваема в света» и че е надлежно патентована. Компанията за пореден път отрече да използва кокаин в своята прочута напитка, но не коментира дали пазената в дълбока тайна рецепта не съдържа все пак листа от кока...