Къдринка Къдринова


Какво може да стопи желязната Кондолиза Райс? Романтичният индианец Ево Моралес, станал наскоро президент на Боливия, заложи на ненадеен подарък в бляскава обстановка. И не сбърка.
Сред калабълъка от световни големци, събрали се в чилийския Национален конгрес във Валпараисо за встъпването в длъжност на първата жена президент в историята на страната Мичел Бачелет миналата събота, Ево издебна Конди в коридора и й поднесе чаранго – малка китара, типична за изпълнение на музика от Андите. И Конди грейна така, както никога досега не й се беше случвало на протоколно мероприятие.
Звзеци взеха веднага да гадаят дали запечатаните във фотохрониките искри между двамата не са и първа стъпка към някаква по-сериозна промяна в статута им. Известно е, че Конди е мома, а Ево, който има дъщеря, но не е женен, винаги се е оплаквал, че не може да си намери достатъчно борбена жена, която да му бъде другарка в неговите битки за по-добър свят.
Дори и да не го огрее чак дотам, боливийският предводител все пак може да е спокоен, че каквото и да направи оттук-нататък в своите доста притесняващи САЩ леворадикални пориви, реакциите на Конди винаги ще се омекотяват от ромона на трепетното чаранго, дарено й от него.
Галатнтото лустро на латионамериканския мачо обаче явно не е силната страна на другия екзотичен континентален герой – венецуелския президент Уго Чавес. Той има съвсем различен стил на общуване с държавната секретарка на САЩ и с началника й Джордж Буш. Освен че помага с венецуелски петрол на нетърпимия за Вашингтон Фидел Кастро и на всички леви латиноамерикански правителства, той никога не остава длъжен на сипещите се от Белия дом критики за управлението му и обикновено отвръща доста цветисто. Когато преди около месец Конди го заклейми за пореден път, той й отговори: “Не се закачай с мен, момиченце! Ще си изпатиш!”
Какво чудно има тогава, че на церемонията във Валпараисо тя правеше какви ли не заобикални извивки из залата – само и само да не се засече с опасния венецуелец. “Не можах да подуша дори парфюма й!” – оплака се Чавес, когато журналисти взеха да го подпитват дали е успял да си оправи отношенията с Райс. Явно другояче не можеше и да бъде. В приветствията си към Бачелет и тя, и той отново защитиха противоположните си мнения за предлаганата от САЩ общоамериканска зона за свободна търговия. Райс, разбира се, пак я похвали като стимул за развитие на пазара. Чавес също остана верен на тезата си, че това е само капан на САЩ за латиноамериканските икономики, който окончателно да ги задуши, и предложи алтернативна стопанска и енергийна интеграция на страните южно от Рио Браво. А в медийните си изяви не спря да нарича Кондолиза “Кондоленсия” /съболезнование – исп./. По всичко личи, че нито Конди, нито Уго имат желание да направят крачката, която дели омразата от любовта.
Други – чисто български – трепети, прошумолели на клетвата на Бачелет, отминаха незабелязани нито от световните медии, нито от нашенските. Новата чилийска президентка, чийто баща е жертва на диктатурата на Пиночет, а самата тя е била изтезавана и принудена да емигрира, отдели специално внимание на българската делегация, пристигнала за встъпването й в длъжност. Скромната тричленна група бе водена от зам.-министърката на външните работи Гергана Грънчарова. Бачелет особено сърдечно благодари за подкрепата и подслона, даден от България на чилийските емигранти, живели у нас в годините на Пиночетовия режим.
Общият им брой е около 600. Повечето днес са с влиятелни позиции в чилийското общество и пазят много топли чувства към България. Мнозина са със смесени бракове и деца, родени у нас. По време на миналогодишната визита на президента Георги Първанов в Чили той включи в 24-часовия си престой в Сантяго специална среща с “българските” чилийци. Така за първи път наш държавник оказа внимание на това уникално българско лоби, създало в Чили и свой клуб “Иван Вазов”.
В програмата на Гергана Грънчарова обаче не се намери време за контакт нито с тези хора, нито с българската общност в Чили, съставена предимно от техни съпруг/з/и и деца. Зам.-министърката бързаше за Пунта Аренас, където имаше задачата да открие почетно консулство на България. Пунта Аренас, най-южният чилийски град, е известен като “врата” към кристалната мечта на Соломон Паси – Антарктида...