Често наричат Чили “края на света”. На 27 февруари името се оправда. Ужасяващото земетресение от 8,8 степен по Рихтер, което удари далечната латиноамериканска република и дори измести земната ос, причини страховити материални поражения и буквално пеобрази природния релеф. То обаче отне живота “само” на 800 души. Казват – благодарение на съобръзеното със сейзмичността на терена качествено чилийско строителство. Други пък твърдят, че причина е просто качеството на земните недра. А що се отнася до строителството – паднаха не само стари кирпичени постройки, но например и 20-етажна офис сграда в сторицата Сантяго, издигната съвсем наскоро. Може би повече с мисъл за банковата сметка на строителната фирма, отколкото за стабилността на съоръжението...
Трагедията удари най-силно Южно Чили – втория по големина град Консепсион, Талка, курорното селище Конститусион и т. н. Най-унищожителните поражения там бяха причинени не толкова от труса, колкото от предизвикананото от него цунами. Конститусион например бе направо размазано от мощната вълна.
След преживения кошмар и шока от жертвите и пораженията чилийците проявиха силно чувство на солидарност към пострадалите. Дори в сравнително най-малко засегнатата столица съвсем непознати хора излизат от оцелелите си домове, за да носят одеяла, лекарства, храна на останалите без подслон. За това разказа пред “ТЕМА” жененият за чилийка кинорежисьор Иван Цибулка, син на известния български филмов композитор Кирил Цибулка. Самият Иван със семейството си е сред най-активните доброволци.
Доста по-тежко отколкото в столицата обаче е положението на юг. Дни наред сред разразяването на стихията помощите не можеха да достигнат до откъснатите заради разрушените пътища и мостове зони. Затова – от глад и оттчаяние – в Консепсион имаше случаи на разграбване на магазини. В Конститусион обаче, както и в ред други селища, дори това не бе изход за пострадалите, защото и магазините бяха унищожени от цунамито. Хората бяха оставени сами срещу развилнялата се природа – без храна и дори вода, без ток, без съобщения.
Разбира се, правителството на президентката Мишел Бачелет се опита да направи максималното в трагичната ситуация. Но все пак дори и то не можеше да произведе магии. Вече се чуват критики за първите реакции на властите – когато официален Сантяго все още се въздържаше да поиска международна помощ, защото смяташе, че ще се справи със свои сили. Някои обвиняват правителството, че от желание да се покаже силно, да демонстрира, че “Чили не е Хаити”, е пренебрегнало нуждите на хората. Бачелет обаче вече рязко осъди подобни съждения и отсече, че сега не е време за това, а за общи усилия да се преодолее грамадната национална драма.
Пред очевидността на тежката ситуация президентката се реши да пусне в действие армията. Което е нож с две остриета в страна като Чили, живяла 17 години под една от най-кървавите военни диктатури в новата история. Военните трябваше да въвеждат ред в пострадалите райони. Първото, с което се заеха те, бе не да транспортират и раздават помощи, а да пазят магазините от разграбване. Доста лош сигнал за обезумелите от отчаяние хора там, за които едва ли вече е от значение, че живеят в Чили, а не в Хаити – просто реалният им живот в момента малко се отличава от живота на също съсипания от земетресение карибски остров.
Помощите все пак постепенно започнаха да стигат до ада в Южно Чили. Поне според правителствени източници се прави всичко необходимо за пострадалите хора. Масирано се внушава, че всякакво алармиране за тежки ситуации и всяка критика към властта в момента само влошава положението, че нацията се нуждае от единство. Дори бе оказан и натиск над чилийски медии, обвинени, че с информациите си “всявали паника”.
Силно травмираните от драмата чилийци още са в дълбок стрес и трудно владеят реакциите си. Както има изблици срещу “тези гадни крадци и мародери” от страна на по-заможните слоеве, възмутени от нападателите над магазини, така и “отдолу” пък се чува, че “отново бедните и гладните ще платят за всичко”.
Ето какво написа за “ТЕМА” от Сантяго историкът Хуан Карлос Гутиерес, учил навремето в България и женен за българка: “На 27 февруари призори един трус от 8,8 степен прекърши чилийския икономически модел... Няма да има революция, но всички трябва да си извлечем поуки, които да ни поведат към една по-солидарна държава, по-социална, с достоен труд и достойно заплащане, с предприятия, които гледат на работниците като на производители на блага и като на единствените способни да възстановят страната.”
Привържениците пък на изникналите като гъби след дъжд многобройни патриотични организации с емблематични наименования като “Сила, Чили”, “Горе главата, Чили”, “В Чили героите се изправят”, развиват други тези. “От Чили искаме да покажем спокойствие и да повдигнем духа на приятелите ни и роднините ни в чужбина,” пише например друг български възпитаник – Густаво Гонсалес, привърженик на “Сила, Чили”. Той привежда конкретни цифри и данни, които сочат, че на пострадалите райони е била осигурена максимално бърза и ефективна в рамките на възможното помощ.
Междувременно бе съобщено, че Чили ще приеме и помощ от чужбина, но не в пари и спасители, а в полеви болници, апарати за хемодиализа, понтони, електрически генератори, сателитни телефони, установки за преработка на морската война в питейна и т.н.
В България инициативна група от приятели на Чили съвместно с Почетното консулство на Чили предложи откриването на телефонен номер за събиране на помощи за пострадалите от земетресението чрез sms-и. В неофициалните разговори в някои официални български институции обаче бе обяснено, че идеята е нецелесъобразна, защото “българският народ е беден”... Все пак е била обещана материална помощ от българската държава. Но в пари, а не в артикули от споменатия вече списък. Когато къщата на съседа ти гори обаче, ти не му даваш пари да си купи маркуч, защото той има нужда просто бързо да му подадеш точно кофа с вода, а не потфейл...


* * *

Щурмът на стихиите

Ана Георгиева

Природата се развилня. От земетресенията в Хаити и Чили до бурите и наводненията в Европа – стихиите показват на човек колко малък продължава да бъде въпреки целия си технически напредък.
Разместването на земните пластове си остава най-смъртоносното природно бедствие през последното десетилетие, соч Би Би Си. Негови жертви са почти 60% от всички загинали от катаклизми между 2000 и 2009 г., 22% са загиналите от бури, а 11% - от високи температури.
Само за последните няколко дни по света бяха регистрирани повече от 258 земни труса с магнитуд над 4.5 по Рихтер. Освен мощия сейзмичен удар в Чили, земята се раздвижи драматично и на доста други места. Япония пострада ден преди чилийската драма със 7.3 по Рихтер. В същия ден на труса в Чили – на 27 февруари, имаше земетресения и в Аржентина – 6.3; Афганистан – 5.7; Филипините – 5.7; а в Китай ударът дори бе двоен – 5.4 и 5.0 съответно в провинциите Ксизанг и Юннан. Ден по-късно в Еквадор земята се разтресе със сила 5.3 и още веднъж в Северен Пакистан с магнитуд 6.2. В Гватемала на 23 февруари пък беше регистрирано земетресение от 5.6, същия ден това стана и в Иран – 5.1, а малко преди това и в Тонга – 5.7 по Рихтер. На 2 март черната серия продължи - Киргизстан (5.0 ), Турция (4.7) и Филипините (6.1). За щастие, никъде нямаше човешки жертви и сериозни материални щети.
По същото време Западна Европа беше връхлетяна от ураганната буря “Синтия”, която в началото на седмицата уби най-малко 58 души. Сред засегнатите са Германия, Португалия, Холандия, Испания, Великобритания и Франция, която пострада най-тежко. От вътрешното министерство в страната съобщават за поне 47 загинали. “Това е национална катастрофа”, заяви френският премиер Франсоа Фийон. Пороен дъжд, съчетан с изключително силен вятър и огромни вълни, е разрушил редица крайбрежни диги и е причинил наводнения. Ветровете достигнали скорост от 200 км/ч и били усетени дълбоко във вътрешността на Франция, чак до Париж. А в неделя поривите на вятъра на върха на Айфеловата кула са надхвърлили 175 км/ч. “Синтия” остави апокалиптичен пейзаж – изкоренени дървета, отнесени покриви, прекъснати електропроводи, разрушени къщи.
Зачестилите природни бедствия предизвикаха множество спекулации. Те започнаха още след труса в Хаити в началото на януари, когато загинаха близо 300 хиляди души. Но земетресението в Чили окончателно захрани всевъзможни конспиративни и апокалиптични теории. Едни обвиняват политическите елити, че ги причиняват умишлено, за да контролират света. Други пък са напълно убедени, че климатичните промени са в дъното на разрушителните бедствия. А според трети природата ни подсказва, че наближавал краят на света.
Последователите на апокалиптичната теория, очакват той да настъпи през 2012 г., когато свършвал “календарът на маите”. Без да се държи сметка, че писмеността на маите и до ден-днешен не е разгадана, многобройни “тълкуватели” твърдят, че календарът сочел как положението на Земята ще се изравни със Слънцето и с центъра на нашата галактика Млечния път. Никой не знае какъв ще е ефектът от това, но маите вярвали, че ще се случи нещо ужасно – пак според днешните “тълкуватели”.
Според друга известна теория отново през 2012 г. ни очаква смяна на магнитното поле на Земята - процес, при който северният и южният магнитен полюс си разменят местата. Тогава за определен момент планетата ни ще има нулев магнетизъм, което пък би довело до зловещи природни бедствия. Подобна смяна ставала приблизително на всеки 500 000 години. Причината е в промяната на посоката на движение на огромни маси течно желязо в недрата на планетата ни. Проучвания показват, че силата на магнитното поле на Земята е намаляло с 10% през последните 150 години. През същия период северният магнитен полюс пък се е преместил с близо 1100 км. Според геофизици и астрофизици окончателното разместване ще причини неизправност в електрическите уреди, отслабване на имунната система на живите същества, нарастване на вулканичната дейност, земетресения и свлачища, както и отслабване на интензитета на магнитното поле на Земята, което ни предпазва от смъртоносното въздействие на слънчевата радиация.
Не е задължително обаче всичко това да означава край на света, а просто съществени промени в майката природа, които са се случвали и преди в историята, успокояват противници на подобни теории.
И докато спекулациите за разместването на магнитните полюси продължават, едно друго разместване е доказано. Стана ясно, че земетресението в Чили е скъсило продължителността на денонощието като е изместило земната ос и е променило ротацията на Земята, твърди ученият от НАСА Ричард Грос. Изследователите са изчислили, че трусът е скъсил деня с 1.26 микросекунди (една микросекунда е равна на една милионна част от секундата). А земната ос е изместена с около 8 сантиметра. Тази ос се различава от оста на въртене на планетата. Подобно нещо се е случвало и след земетресението от 9.1 по Рихтер през 2004 г. на остров Суматра - тогава денят се е скъсил с 6.8 микросекунди.