Температура – 7, 8, максимум 10 градуса. Оловно небе, което повече прилича на нисък таван и аха да си чукнеш главата в него. Рехав дъжд на иглички. След малко по правите като конец улици долита вятър откъм Магелановия проток. Як вятър. Облаците побягват, небето грейва в синьо и златно и пак е току над темето ти, а полегналите слънчеви лъчи бият направо в очите ти и по бронзовите фигури на паметника на Магелан. Още няколко минути – и облаците се връщат, захлупват те, дъжджът започва да бръсне. А вятърът те подгонва към най-близкото ресторантче със запотени стъкла, ароматна морска кухня, фантастично чилийско вино, шумни разноезични клиенти и гигантска карта на света на стената със забодени по нея безброй шарени знаменца – във всяка точка, от която тук са идвали гости...
Това не е зимно преживяване от средния географски пояс на планетата, а лятно, от най-южния град на Чили и на американския континент Пунта Аренас – редовна междинна спирка за българските антарктици по пътя към и от базата на о. Ливингстън на Белия материк. В южното полукълбо сезоните са обратни и най-горещият летен месец там е януари. Въпреки вятърничавия си характер, времето в Пунта Аренас тогава все пак е най-благоприятно и затова януари е месецът, който антарктиците обикновено избират за пътуванията си. Същото правят и многобройните туристи от цял свят, изкушени от екзотиката на това уникално място между сурова Патагония и прага на Антарктида.
Именно туристите – около 2000 на брой от различни страни, включително и поредната българска антарктическа група начело с проф. Христо Пимпирев, преди броени дни приковаха вниманието на света към Пунта Аренас. Ако не бяха неволите на чужденците, едва ли някой щеше да обърне внимание какво се случва там, на края на света. А се случваше следното. На 12 януари Гражданската асамблея на провинция Магаянес (това е името на провинцията, в чийто състав влиза Пунта Аренас, а Магаянес е испанската версия на фамилията Магелан) обяви стачка и транспортна блокада в целия регион в знак на протест срещу решението на чилийското правителство на президента Себастиян Пиниера да повиши цената на газа със 17% и да премахне преференциите за ползването на този продукт от жителите на провинцията. Газът метанол, който се произвежда и в местния нефтопреработвателен завод, е главният източник за отопление в Пунта Аренас и околността. А отоплението при наличния климат е неизбежно целогодишно. Ако през “горещия” летен януари температурите тук са около 10 градуса, през зимата те рядко са над нулата. Зимните ветрове пък са такива, че по улиците връзват въжета, за да се държат за тях минувачите, та да не ги отвеят. При поскъпване на газа, който е и основно гориво за транспорта, скача всичко – храна, промишлени стоки, превоз. Заради отдалечеността на града и провинцията на над 3000 км от столицата тук по принцип цените са най-малко с една трета по-високи, отколкото в Сантяго, а надценките на някои стоки достигат и до 200 %.
Ето защо гражданската асамблея на Магаянес така решително, единно и безкомпромисно се изправи срещу намерението на правителството. Особено обидно за местните хора бе, че лично президентът Пиниера, който спечели изборите точно преди една година, по време на кампанията си се кълнеше, че няма да повишава цените на газа и да пипа бонусите за жителите на студения краен юг на дългата близо 5000 км страна.
Протестите, подкрепени и от местните власти начело с кмета на Пунта Аренас Владимиро Мимика, протекоха драматично. Имаше улични сблъсъци и изблици на насилие, а две млади участнички в бунта загинаха, когато в пътната барикада, която бранеха, се блъсна камион.
Световните медии гръмнаха за конфликта, когато се разбра, че затворените пътища, гранични пунктове, летища и гари са блокирали в зоната около 2000 чужди туристи. Нашите антарктици се оказаха спънати на чилийската граница от аржентинска страна – в Рио Гайегос. Заради икономии групата бе избрала да пътува дълго и изморително през Аржентина с намерението да премине в Пунта Аренас, откъдето с уговорен бразилски самолет да прелети до о. Ливингстън. Драмата в Пунта Аренас и в цяла Магаянес обаче ги спря за няколко дни. Българският посланик в Сантяго Валери Йотов съвместно с колегите си от други страни от ЕС настоя пред чилийското правителство да се вземат спешни мерки за решаване на възникналия проблем.
След инфарктни преговори между правиетелството и протестиращите и след смяната на четирима министри в екипа на Пиниера компромисът най-после беше постигнат на 18 януари и пътните блокади бяха вдигнати. Преговорите бе натоварен да води популярният министър на мините Лауренсе Голборн, който спечели много симпатии по време на сагата със спасяването на затрупаните миналия август 17 чилийски миньори. Сега Пиниера добави към портфейла му и енергетиката. Голборн се разбра с протестиращите, че цената на газа ще се вдигне само с 3%, колкото е инфлацията. Държавните субсидии за отопление ще се запазят за 15 000 семейства от Магаянес, които потребяват до 1000 куб. м газ месечно. Мерките са временни, докато се изработи национален закон за формирането на цената на газа. Но макар и временни, те все пак засега успокоиха страстите. Несъмненото е, че жителите на Магаянес няма да се поколебаят пак да скочат, ако бъдещият закон ощети социалните им права.
Калени от суровата природа и от бурната си история, хората тук са с твърд характер. В него са кристализирали гените на много нации. Допреди откриването на Панамския канал през 1914 г. именно оттук е минавал главният морски път за стотиците хиляди търсачи на приключения, които са обикаляли целия американски континент, за да стигнат до обзетата от златна треска Калифорния. Затова в Пунта Аренас са се смесили хора с какъв ли не произход. Освен живеещите открай време тук индианци и дошлите от север испано-чилийци, има и потомци на ирландци, скандинавци, англичани. Но най-голяма е местната общност с хърватски корени. Такъв е и почетният консул на България в Пунта Аренас Андрес Пивчевич, който също се включи в действията по подпомагане на придвижването на нашите антарктици.
Смята се, че индианците живеят в земите около Пунта Аренас от около 12 000 години пр. Хр. Португалскят мореплавател Фернандо де Магелан, наричан тук Ернандо де Магаянес, открива протока между континента и остров Огнена земя през 1520 г. – и тогава на континенталния бряг се появяват първите опити за постоянни селища. Но заради студовете никое не се задържа. Чак през 1848 г., именно покрай калифорнийската треска за злато, е основан град Пунта Аренас. Днес в него живеят около 120 000 души. Патагонската пампа наоколо е отлична за отглеждане на овце и на южноамерикански щрауси нянду – така че животновъдството е отлично развито. Риболовът, естествено, също. Има нефтохимически, дърводобивни, дървообработващи и металообработващи предприятия. Местният патриотизъм е много силен – магаянесците си имат собствено знаме, химн и девиз. В същото време са много отворени и сърдечни към многобройните чужди туристи, които дават солиден принос за местния поминък. Доста хора се прехранват от осигуряване на превоз за чужденците до Огнена земя и Антарктида. Но малцина кореняци са потегляли на подобни пътешествия за собствен кеф – прекалено им е скъпо.
Една от главните туристически атракции на Пунта Аренас е на около 40 км от града – в опиращата до Магелановия проток пампа. Там има резерват за пингвини. За удобство на туристите в тревата са направени дъсчени пътечки. Това позволява да се минава буквално на сантиметри от пингвините, които с удоволствие позират за снимки. Не бива обаче да се пипат – екскурзоводите обясняват, че късокрилите птици във “фракове” са много чувствителни и може да умрат от стрес при досег с чуждо същество. За разлика от кралските пингвини, които често ни показват по телевизиите, тези тук достигат най-много до 50 см височина.
В самия град Пунта Аренас със спретнатите му, но семпли къщи няма кой знае какво за гледане. Най-интересни са фасадите, които за компенсация на природните дефицити са боядисани в ярки цветове, а понякога дори изрисувани със създаващи оптически илюзии картини. Задължителното поклонничество, разбира се, е край паметника на Магелан в центъра на града. Това е внушителна композиция и най-отгоре е фигурата на мореплавателя. Но най-интересна е скулптурата на индианеца, поседнал от дясната страна на постамента. Той символизипа Огнена земя. Местното поверие е, че който целуне провесения му надолу бос крак, ще се върне. Кракът е лъснат до блясък – явно Пунта Аренас влече всекиго обратно. И аз преди 6 години сложих целувка на студения и мокър от солен дъжд бронз...