Чилийците вече получиха своя коледен подарък и той се казва Мишел Бачелет. Харизматичната руса социалистка, която вече беше президентка на Чили през 2006-2010 г. и приключи тогавашния си мандат с безпрецедентната 80-процентова подкрепа, отново спечели изборите за държавен глава в най-стабилната икономически латиноамериканска държава. Така Бачелет даде повод на своите симпатизанти – над 62% от гласоподавателите, които я подкрепиха на балотажа на 15 декември – да започнат дълги празненства още 10 дни преди Коледа в очакване любимката им най-после да сбъдне залежалите народни мечти за по-социална и реална демокрация.
Чили има особено място в световната история. Тази страна е пионерът във вземането на властта от съюзени социалисти и комунисти по мирен път. Това стана през 1970 г., когато именно в Чили президентските избори бяха спечелени от първия социалист в света, дошъл на власт с избори – кандидата на лявата коалиция Народно единство Салвадор Алиенде. Три години по-късно кървав военен преврат прекъсна „чилийския експеримент” с бомби над президентския дворец „Ла Монеда”, с гибелта на Алиенде, с масови репресии и убийства, с последвала 17-годишна диктатура на генерал Аугусто Пиночет. В „стерилизираната” страна бе изпробвана пак за първи път другата полярна обществено-икономическа формула – крайният неолибералиъзм на „чикагските момчета” на Милтън Фридмън, плъзнал по-късно из целия свят чрез тачъризма и рейгъномиката.
Този модел остана доминиращ в Чили и след връщането на страната към демокрацията през 1990 г., когато Пиночет бе принуден да сдаде властта след загубен от него плебисцит. Оттогава до 2009 г. изборите неизменно се печелеха от широката левоцентристка коалиция „Консертасион” („Разбирателство”), която предпазливо осъществи цивилизования и мирен чилийски преход, сочен от мнозина за пример. Все пак доста чилийци наричат демокрацията си „куца”, защото беше договорена под зокрия контрол на армията и съхрани както неолибералния модел и голямото социално неравенство, така и действащата и до днес Пиночетова конституция, наложена от диктатора още през 1980 г.
Най-голямата амбиция и предизвикателство за победилата сега Мишел Бачелет е реформирането именно на тази конституция. За това отдавна настоява по-голямата част от чилийското общество. Но то все не може да се осъществи поради заложени още от диктатурата институционални спънки, гарантиращи доминацията на заможното малцинство над мнозинството.
Резултатите от сегашните избори, състояли се в два тура – на 17 ноември и на 15 декември т.г. – осигуриха на победителката Бачелет и на предвожданата от нея нова левоцентристка коалиция „Ново мнозинство” (за първи път след 1973 г. включваща и комунистите), толкова благоприятни условия за реформи, колкото никое от управлявалите след 1990 г. правителства не е имало. Бачелет ще има много комфортно съотношение на силите в двете камари на Националния конгрес. „Ново мнозинство” получава 21 сенатори срещу 16 за десния съюз „Алианс”. В горната камара влиза и един независим сенатор. В Камарата на депутатите „Ново мнозинство” ще има 68 места срещу 48 за „Алианс” и 4 кресла остават за независимите. С такъв „гръб” за Бачелет няма да е проблем да реализира ключовите си предизборни обещания. Едно от най-важните сред тях е фундаменталното демократизиране на образованието, което за момента е изключително скъпо и достъпно предимно за заможните слоеве от населението. Именно поради това Чили през последните години бе арена на масови и продължителни студентски протести. Днес лидерите им, сред които и нашумялата и по света Камила Вайехо, са избрани за независими депутати. И най-вероятно именно с техните гласове образователната реформа наистина ще се осъществи. За реализирането й на новата президентка ще е необходимо одобрението на 22-а сенатора и на 69 депутата – с по 1 повече, отколкото има „Ново мнозинство”. Но несъмнено доскорошните студентски лидери и днешни независими парламентаристи ще дадат недостигащото, за да влезе и чилийското образование в крак с модерния свят.
Бачелет смята да приложи също мащабна данъчна реформа (за да смекчи социалното неравенство, по което Чили е на едно от първите места в света), да демократизира трудовото законодателство, да легализира абортите и хомосексуалните бракове.
Най-трудна ще е споменатата реформа на конституцията, за която е необходимо по-голямо мнозинство в Конгреса – между 23 и 26 сенатори и между 72 и 80 депутати. Това предполага сложен процес на преговори с десницата, от чийто лагер засега категорично отхвърлят всякакво пипане на основния закон. „Няма да дадем да разрушат къщата, която ни осигури стабилност и икономически растеж,” отсече още по време на предизборната кампания кандидатката на „Алианс” Евелин Матеи.
Славещата се като отличен комуникатор Бачелет обаче несъмнено ще положи всички усилия, за да намери решение и ще търси диалог с десните. Още веднага след оповестяването на резултата от балотажа на 15 декември, когато стана ясно, че тя печели над 62% от гласовете, а съперничката й Матеи има едва 38% - най-лошия резултат за десницата след 1990 г. – победителката Бачелет спря привържениците си, които тръгнаха да освиркват името на загубилата й съперничка: „Не, моля ви, не! Независимо от различията ни, аз знам, че и двете споделяме обща любов към Чили и желанието да служим на проектите, в които вярваме. А различията във възгледите всъщност са богатството на всяка развита и демократична страна”. Бачелет подчерта още: „Обещавам да работя, мислейки за широкото многообразие сред чилийците и чилийките. Вярваме, че едно „Чили на всички” (лозунгът на кампанията й – бел. ред) е възможно и много необходимо.”
Евелин Матеи върна жеста, като на крака отиде да поздрави победителката и двете си поговориха като приятелки. Впрочем, те са и такива още от деца, когато са си играли заедно из военните градчета, където са живели семействата им. И двете са дъщери на генерали от ВВС, които обаче след преврата срещу Алиенде се оказват от двете страни на барикадата. Алберто Бачелет, бащата на Мишел, остава верен на Алиенде. Арестуван и изтезаван, той умира в затвора. А бащата на Евелин, който по време на преврата е военен аташе в Лондон, подкрепя Пиночет и по-късно става член на военната хунта.
Траекторията на дъщерите също тръгва в различни посоки. Евелин се изявява като пианистка, докато е в Лондон с родителите си, а след завръщането в Чили получава икономическо образование и се вписва в статуквото – отстоява десни политически възгледи. След 1990 г. продължава в същия политически отбор. В единственото дясно правителство на Чили след падането на Пиночет – сегашното, оглавявано от президента Себастиан Пиниера, Евелин Матеи става министър на труда. Кандидатира се в президентските избори изненадващо и за самата себе си. Налага се бързо да замени отказалия се насред надпреварата предишен десен кандидат Пабло Лонгейра, връхлетян от тежка депресия заради лоша диагноза на един от синовете му. Матеи издържа мъжки кампанията, въпреки че всички сондажи неизменно бяха на странта на съперничката й и затова самата тя признаваше, че за евентуална победа й е нужно „чудо”. Но то не се случи.
Що се отнася до биографията на Мишел Бачелет, тя е доста известна още от първия й президентски мандат. Знае се, че заедно с майка си Ангела Херия тя преживява арест и изтезания в зловещата „Виля Грималди” – таен център за мъчения на военния режим, след което емигрира. Завършва медицина и след възстановяването на демокрацията в Чили активно се включва в политиката, подкрепяйки своята участваща в коалицията „Консертасион” Социалистическа партия. В правителството на президента Рикардо Лагос (2000-2005 г.) е последователно министър на здравеопазването и на отбраната. А през 2006-а става първата социалистка, която влиза като държавен глава в „Ла Монеда” и първата жена президент на Чили. Сега ще е и първата, която повтаря мандат. Щеше да го направи още през 2010-а, но конституцията не позволява кандидатирането на действащ държавен глава. Е, може би и това ще се промени, ако Бачелет успее да придума десницата за реформиране на завещания от Пиночет основен закон.