Традиционният военен парад на чилийската армия на 19 септември 2006 година за първи път бе приет от... дама. При това не от една, а от две. Защото редом с Мишел Бачелет, президентка на Чили от 11 март 2006 година, парадът бе приет от министърката на Отбраната Вивиан Блулот.
Но не само с този революционен акт започна президентството на Бачелет. На 13 юли 2006 година тя заедно с бившия президент Рикардо Лагос откри Музея на солидарността на името на президента-мъченик Салвадор Алиенде, свален от власт с военен преврат от Аугусто Пиночет през септември 1973 година, а седмица по-късно обяви връчването в продължение на 4 години на 223 хиляди жилищни субсидии на бедните граждани на Чили, преживяващо остра жилищна криза.
Вероника Мишел Бачелет, от Социалистическата партия на Чили (в лявоцентристка коалиция с християндемократите и социалдемократите), идва на власт с обещанието за социална насоченост на икономиката и свиване на „ножицата” в доходите, която в Чили е особено разтворена.
Родена е на 29 септември 1951 година като второ дете в семейството на генерала от ВВС Алберто Бачелет и на археоложката-антрополог Анхела Херия. През 1962 година заминава със семейството си за САЩ, където баща й е назначен за военен аташе. Учи две години в гимназия в щата Мериленд, след което се завръща в Чили и завършва с отличие Лицей № 1. Още тогава се отличава с най-разнообразни интереси: пее в хора, играе в отбора по волейбол и в театралния кръжок, свири в музикалния състав. След дипломирането си иска да следва Социология, но по съвета на баща си записва Медицина в Университета на Чили.
Президентът на Чили по онова време Алиенде назначава баща й да отговаря за продоволствието. След преврата на Пиночет той е обявен за предател и хвърлен в затвора, където умира година и половина по-късно (на 12 март 1975 година) от сърдечна криза в резултат на системните изтезания. По същото време жена му и дъщеря му са хвърлени в затвора, откъдето Мишел Бачелет излиза година по-късно със съдействието на властите на Австралия (където е намерил убежище по-големият й брат). Заминава отначало в Австралия, а по-късно в ГДР, където следва и се дипломира. Въпреки това през 1982 година, след завръщането си в Чили, е принудена да се дипломира отново през 1982 година като педиатър, епидемиолог и организатор в здравеопазването. Работи в Детска болница и се грижи за семействата на жертвите на Пиночет. В същото време встъпва в Социалистическата партия на Чили.
След възстановяването на демокрацията през 1990 година е консултант в Световната здравна организация, а от 1995 до 2000 година е член на ЦК на Чилийската Социалистическа партия. В 2002 година президентът Лагос я назначава за министър на Здравеопазването, а по-късно (тя междувременно завършва военен колеж в САЩ и Военната академия на Чили) – за първата в историята на Латинска Америка жена – министър на Отбраната. През януари 2006 година на втория тур на президентските избори, когато получава 53.5 % от гласовете, става държавен глава на Чили, четвъртата на такъв висок пост в Латинска Америка след Естела Перон в Аржентина, Виолета Чаморро в Никарагуа и Мирея Москосо в Панама.
Бачелет, принудена да води една гъвкава политика срещу местната олигархия, е нов тип политически лидер в целия континент. В правителството й 10 от общо 20 министерски постове са поверени на жени (сред тях министри на Отбраната, на Икономиката, на Планирането, на Здравеопазването, на Културата...) Майка на три деца (при това от различни бащи), тя е разведена, не е религиозна, а освен родния си испански език знае английски, немски, руски, португалски, френски.
Ще успее ли представителката на левия център да се справи със закостенялата икономическа и политическа йерархия, включваща много наследници и привърженици на Пиночет? Това може само да се гадае. Първите й стъпки обаче говорят за един силен характер, израсъл в борба.