Андрес Марти Сааведра е преподавател по философия, автор на много учебници и книги и в момента е реалният представител на своята страна в консулството на Република Чили у нас. От много години е емигрант в България. Женен е за българка, с две деца. И за него, както и за всеки чилиец, смъртта на генерал Пиночет е повратен момент в историята на тази важна страна в Южна Америка, с територия седем пъти по-голяма от България, която граничи с Тихия океан на запад, Перу на север, Боливия и Аржентина на изток и достига до антарктическата зона на юг.

- Андрес, как посрещна населението на Чили смъртта на диктатора?
- Пиночет ни остави много тежко наследство. Въпреки демократичния период от петнадесет години след свалянето му от власт, населението посрещна неговата смърт напълно разделено. Няма съмнение, че част от наследството му е една развита икономика, т.нар „чилийско чудо”, но то в действителност не е нито чудо, нито само чилийско, нито е плод на неговата власт. Казвам, че е едно трудно наследство, защото влиянието му остави дълбоки следи в много сфери: в образованието, в културата, в икономиката. Той ни остави и една конституция, която едва през последната година започнахме да променяме и да демократизираме. Остави ни и една спекулативна избирателна система, при която една трета от населението определя бъдещето на страната. В Чили трябва да бъдат извършени дълбоки промени, за да преодолеем неговото наследство. Самото му погребение показа, че поне сред високите кръгове на армията влиянието на Пиночет и до днес е много силно. Едва през последната година успяхме да върнем на президента реалната власт да бъде върховен главнокомандващ на въоръжените сили и да назначава ръководителите на генералния щаб. Така че Пиночет остави под несъществуващата си статуя една бомба със закъснител. Дори майка ми, която беше негов поддръжник, се нуждаеше от много години, за да проумее какво тежко наследство е оставил той след себе си. В същото време стана ясно, че Пиночет, чиито режим се опетни със смъртта на хиляди жертви и над един милион политически и икономически емигранти, далеч не е бил безкористен и чист. Намерени бяха милиони долари, които бяха оставени от него на името на жена му и на неговите деца – петно, което никой и никога не можа да хвърли върху Алиенде и неговите поддръжници. За щастие, лявоцентристката коалиция, която ръководи Чили вече петнадесет години, се оказа достатъчно умна и не форсира промените. Тези петнадесет години бяха необходими, за да тръгне страната ни по един нов път на равенство в разпределението на националното богатство и на прилагането на властта. Това по-справедливо отношение обхваща не само икономиката, образованието и културата, но и здравеопазването, износа и много други начини за по-хуманното „разпределение на баницата”, както казват българите.
- Когато ръководителят на Чилийската компартия Луис Корвалан беше на гости в България през далечната 1970 година, аз му припомних една от максимите на Ленин, че една революция може да победи с помощта на армията или без нея, но никога против нея. Корвалан надълго и нашироко разказа за цялата работа, извършена сред армията, която за разлика от другите страни в Латинска Америка никога не се беше месила в политиката и не беше извършвала военни преврати. Пиночет обаче доказа, че и Чили не е по-различна страна от своите съседи.
- Чили би могъл да бъде по-различна, ако живееше изолирана от света. Но Чили беше част от света и от „студената война” и от интересите на Съединените щати. И макар самата Олбрайт да призна по-късно, че в тази страна „извършихме една сериозна грешка”, факт е, че Чили беше част от онази обстановка в света и в континента. Сега положението е много по-различно: в целия континент се забелязва един завой наляво – не само в страни като Венецуела и Боливия, но и в много други държави от континента, като Бразилия, Аржентина, Уругвай, Парагвай и редица други, левицата е във възход. В много от страните на Латинска Америка преобладава разбирането, че е необходимо едно по-справедливо разпределение на богатствата. Латинска Америка се превръща в своеобразна „тенджера под налягане”, която всеки момент може да избухне.
- Говорихме за „икономическото чудо” на Чили. Но днес в редица страни на континента ръстът на Брутния вътрешен продукт е далеч по-висок от чилийския. В Куба той е равен през 2006 година на 12,5 %, във Венецуела – на 10 %, а дори в Аржентина, която преживя тежка криза, този ръст възлиза на 8,5 процента.
- В абсолютни цифри е така, но в Чили положението е много по-различно. Защото, за разлика от другите икономики в Латинска Америка, чилийската е много разнопосочна. Нашата износна листа включва над 4 хиляди продукта. Имаме договори за търговия с различни страни от Европа и Азия. В момента имаме възможности да се присъединим както към Меркосур, така и към Обединението на страните от Северна Америка. В това отношение само Мексико е в състояние да се сравнява с нас.
- Но Андският пакт, в който участваше Чили, на практика вече не действа.
- Вярно е. Но положението на Чили в Латинска Америка е сравнимо с проблемите на Европа преди половин век. Въпросът е коя страна би приела да се нагърби с проблемите на други по-изостанали икономики. В момента тази роля до известна степен изпълнява богатата на петрол Венецуела, но за страни като Бразилия, Аржентина или Чили тази роля е много трудна, защото липсват съответните механизми и институции.
- Ти самият, Андрес, си част от многобройната чилийска емиграция. Как ще се реши този тежък и за България проблем?
- Страната ни прави всичко възможно за привличането на емигрантите отново в Чили. В това отношение България заема важно място – стотици чилийци емигрираха у вас, десетки получиха тук висше образование и днес се радват на добър прием в родината си. Ние сме в дълг към България, през която преминаха над шестстотин души. Това е една добра предпоставка за добър стокообмен между двете страни. Проблемът е, че за момента Чили изнася много повече за България, отколкото внася от нея. Но връзките ще се засилят значително, защото чилийското правителство е решило да открие дипломатически представителства във всяка от страните членки на Европейския съюз, а от 1 януари 2007 година такава ще бъде и България. Това означава, че ние при всяко положение трябва да отворим посолство и тук.