Стриктното изпълнение на предизборни програми не е най-любимото занимание на политиците. Затова Испания от три години не може да повярва, че се е сдобила тъкмо с такъв премиер. И вместо да се радва, че каквото е обещал, Сапатеро все го е направил - изтегли испанските войски от Ирак, узакони браковете на гейовете, разшири правата на автономиите, а сега прокара и закон за ликвидиране на франкистките символи и за реабилитиране на жертвите на франкизма - родината на испанския-министър председател постоянно кипи от жежки спорове около действията му. Най-новото от тях – току-що одобреният от депутатите Закон за историческата памет, възвря страстите около болезненото минало на Испания, а Сапатеро беше обвинен от противниците си, че “вади скелетите от гардероба” и че застрашава националното помирение. “Егати и помирението, щом може да го застраши един закон”, изкоментира участник в електронния форум на в. “Ел Паис”.
Наред с реабилитирането на жертвите от Гражданската война (1936-1939) и на франкистката диктатура (1939-1975), законът предвижда забрана на демонстрациите в памет на Франко, демонтаж на паметниците му, а също и осигуряване на испанско гражданство за потомците на испанските политемигранти, останали в други страни, както и – внимание! – на интербригадистите. Последното ще важи и за децата и внуците и на българските интербригадисти, които са били около 500. 80 от тях са загинали за испанската република.
Отдясно законът бе атакуван като реваншистки, отляво – като половинчат. Сапатеро обаче, чийто дядо е бил разстрелян от франкистите, е убеден, че само поставянето на жертвите и на палачите на полагаемите им се места в историческата памет може да гарантира моралното здраве на обществото. И с характерния си ретро-идеализъм държи да рапортува преди следващите избори догодина за изпълнена програма. Ако тогава испанците не го изберат, да го дадат насам...