Феноменът Podemos
Шок и ужас е обзел двата мастодонта на испанския двупартиен модел – Народната партия (PP) и Испанската социалистическа работническа партия (PSOE). Сондажите от началото на ноември ги накараха да дишат прахта на най-новата политическа формация в страната, оформилото се вече като партия доскорошно алтернативно гражданско движение Podemos („Можем”), на което социолозите отредиха първо място по избирателна подкрепа. Вярно, в началото на декември нова анкета сложи Podemos на втора позиция, а начело изведе социалистите. Но двата процента разлика е толкова пренебрежимо малка, а до изборите догодина още толкова вътрешни и световни трусове може да подсилят бунтарския чар на младоците от Podemos, че тревогите на партиите на статуквото никак не са безпочвени.
Тактиката обаче, избрана от PP и PSOE, за да противостоят на опасния политически дебютант, засега дава точно обратния ефект. Всички компромати и удари под кръста, които те трескаво нанасят на Podemos, само още повече укрепват популярността на новата сила и предизвикват неприязън към нейните паднали тъй ниско опоненти. Те и без това са „черни” пред обществото заради корупционните скандали и нетърпимото затягане на коланите.
„Щом толкова ни нападат, значи сме на верен път,” обобщава лидерът на Podemos, 36-годишният доктор по политология от мадридския университет „Комплутенсе” Пабло Иглесиас, който зове недоволните граждани да преобърнат пирамидата на властта и да надвият „политическата каста”. Тезите му звучат убедително за все повече испанци: „Онези, които имат сметки в Швейцария и получават подкупи, казват, че общественото здравеопазване и образование не могат да се поддържат, защото нямало пари. Само гражданството, упражнявайки властта си и решено да промени нещата, е в състояние да обърне този фанатичен курс... Решаването на проблемите на демокрацията винаги минава през залагането на повече демокрация и никога през орязването й и през обедняването на хората.”
Podemos се сформира като движение само около месец преди евроизборите през май т.г., на които постигна шеметен успех, подреждайки се по резултати веднага след PP и PSOE и вкарвайки петима свои депутати в ЕП, в групата Европейска обединена левица/ Северна зелена левица, където е и грацката СИРИЗА.
Още тогава започнаха анализи що за феномен е Podemos. Ясна беше връзката му с движението на възмутените, което от 2011 г. залива площадите на Испания с граждански протести срещу социалните орязвания, нетърпимата безработица и рекета на банките с ипотеките. Иглесиас и съратниците му бяха активисти на това движение и се превърнаха в негови политически изразители. Но генезисът на Podemos може да се проследи и доста по-назад в историята на испанската левица.
Няма да се връщаме чак при бащата на испанския социализъм, чийто пълен съименник е младият Пабло Иглесиас (и това не е случайно – казват, че името му нарочно било избрано от неговите родители левичари). Но е редно да се припомни, че при договарянето на прословутия испански преход от франкистка диктатура към демокрация двете основни леви крила – комунистическата и социалистическата партии, които тогава излизаха от нелегалност и от период на жестоки репресии, бяха тласнати към сериозни метаморфози, олекотили значително ролята на същински лявото в нова Испания.
Социалистите начело с младия през 70-те Фелипе Гонсалес, напътстван от гурута като Вили Бранд, Франсоа Митеран, Улоф Палме, се отказаха от марксизма, а после и от идеята си да изваждат Испания от НАТО. Това им отвори пътя към властта, която те поеха през 1982 г. вече като една кротка европейска партия от социалдемократически тип, като дресиран играч на статуквото.
На свой ред бащата на еврокомунизма Сантяго Карильо предизвика дълбоки разцепления и маргинализация сред комунистите. Чак през 1986-а, когато в Испания все пак се състоя референдум за членството в НАТО, някои комунистически организации се обединиха на базата на антинатовската платформа (която загуби вота) и създадоха Обединена левица. Тази формация и до днес отстоява ясни леви позиции, има свои депутати в парламента, напредва в местната власт, но няма достатъчно влияние, за да претендира за управление.
В същото време между нейната траектория и завилата през годините доста надясно социалистическа партия зейна луфт. Там очевидно имаха нужда да застанат всички онези испанци, които търсят социални и солидарни решения за тежко ударилата страната икономическа криза. И именно Podemos сега им дава този шанс, запълвайки празнината.
Почвата за новата партия бе утъпквана отдавна, включително с дискусионни телевизионни предавания, които Пабло Иглесиас започва да води още през 2003 г. Малкият екран го откроява като блестящ полемист, а зрителите се заслушват в лансираните от него и събеседниците му алтернативни мнения за развитие на обществото. Популярността на младия политолог сега се прехвърля като бонус и върху Podemos.
Ръководството на новата партия е съставено практически изцяло от университетски преподаватели в „Комплутенсе”, които са приятели от години и заедно са стигнали до идеята за алтернативна партия.
За идеолог на компанията минава 31-годишният Иниго Ерехон, посветил дисертацията си на първото правителство на боливийския президент социлист Ево Моралес.
51-годишният писател и преподавател в „Комплутенсе” Хуан Карлос Монедеро пък е защитил навремето докторат на тема „Причини за разпадането на ГДР” в Унивеститета „Хайделберг” в Германия, а професурата си получава в Мадрид срещу научен труд за ефекта от глобализацията. Между 2005-а и 2010-а е бил съветник на днес вече покойния венесуелски президент Уго Чавес.
Във Венесуела се е подвизавал и философът от „Комплутенсе” Луис Алегре, който заедно с преподавателя си Карлос Фернандес Лирия е автор на няколко научни книги, като четири от тях са за характеристиките на управлението на Чавес – „Редът на капитала”, „Да разбереш Венесуела, да мислиш за демокрацията,” „Журналистика и престъпност. Венесуелският случай”, „Образование за гражданството. Демокрация, капитализъм и правова държава”.
Споменатите „латиноамерикански връзки” на Ерехон, Монедеро и Алегре са любима дъвка на противниците на Podemos, които обвиняват партията, че е „популискта” и ще внедрява „модела на Чавес” в Испания. На подобни атаки от Podemos обикновено отговарят, че лепенето на етикети е знак за безсилие и неспособност да се противостои на аргументите с аргументи.
С публичния образ и популярността на Podemos в партията се занимава 43-годишната социоложка и политоложка от „Комплутенсе” Каролина Бесканса. Вероятно именно тя стои и зад лансирането напоследък на по-умерената идентификация на Podemos не със социализма на Чавес, а със „сканиднавския модел социализъм”.
Лично Иглесиас нееднократно е подчертавал, че партията му всъщност възражда забравените автентични ценности и идеали на демократичния социализъм. И доста анализатори наистина съзират у Podemos тенденцията, от която навремето PSOE зави към „третия път”. Затова я поставят в политическия спектър между социалистите и Обединена левица.
Именно тези две формации са и най-ощетените от появата на Podemos, която „краде” от техния електорат. Най-болезнено реагира PSOE, която очевидно силно се притеснява да не последва съдбата на изчезващата гръцка ПАСОК. За да се настрои към новите обществени вълни, PSOE си избра за нов ръководител младия, динамичен и обещаващ ляв завой Педро Санчес, който тръгна на обиколки из страната, за да чуе какво иска народът. Изминалите от избора му през юли 2014-а месеци показаха бавно възвръщане на популярността на PSOE сред традиционните й избиратели.
Вероятно някои от тях, залитнали към Podemos, са се върнали назад, повлияни от неудържимия негативен PR, дружно упражняван срещу новата партия и от PP, и от PSOE. Човекът на позиция № 2 в новата партия – Ерехон, бе атакуван задето е работил по договор за научно изследване с Университета в Малага, докато всъщност е прекарвал времето си в Мадрид и не е покрил изискуемите по договора присъстевни часове в Малага. На свой ред жената, с която живее Иглесиас – партийната активистка на Обединена левица Таня Санчес, и която е кандидат-кмет на своята формация в една от мадридските общини, бе обвинена в конфликт на интереси. Припомниха й нейно участие отпреди време като общинска съветничка в заседание, взело решение по обществена поръчка, за която кандидатствала фирма на брат й. Самият Иглесиас пък насред телевизионно интервю бе открито провокиран от водещия, който му зададе въпрос с внушението, че Podemos подкрепя ЕТА.
Всичко това се разиграва на фона на една доста отровна обществена среда, в която скандалите за злоупотреби удрят най-вече по управляващата РР, но не щадят и някои от местните ръководства на PSOE. Затова публиката няма как да не се запита дали точно нарушението на Ерехон е най-страшното на фона на милионните корупцонни практики, изскочили от скритите сметки и търговията с влияние на PP и PSOE ? И дали недоказаното още прегрешение на Таня Санчес е съпоставимо с ягуара в семейния гараж на вече бившата здравна министърка от РР Ана Мато, която уверява, че не заела откъде се е взела луксозната кола – рушвет за доказано корупмирания й мъж? Да не говорим за факта,че след дълго разследване на злоупотребите на кралския зет Иняки Урдангарин испански съдия реши да иска за него 15 г. затвор, но да оневини жена му, инфанта Кристина, защото тя не била в течение на аферите му – въпреки че всецяло се е ползвала от „печалбите”...
Опонентите на Podemos остро атакуваха и предложената от новата партия икономическа програма, която бе разработена в духа на кейнсианството от двама авторитетни учени икономисти, правили досега доста други изследвания и за PSOE – Висенс Наваро и Хуан Торес. Вероятно пак от ревност PSOE заля с иронични подигравки предложения от тях „Икономически проект за хората” – че бил утопичен, че бил нереализируем, че залагал само на голи обещания без да посочва как и с какви средства ще се осъществяват. От PSOE обявиха също, че повечето от предложенията в програмата били „крадени” от стари идеи на социалистите. Включително най-базисната – за сключване на държавен пакт за минимална издръжта на всеки гражданин. Възможно е критиците да възприемат предложенията като неизпълними, защото просто гледат на икономиката в ненакърнимите й сегашни категории. А ако допуснат, че национализацията не е мръсна дума, а икономически механизъм с поне толкова право на прилагане, колкото и приватизацията, може би ще открият и източниците за финансиране, които смята да използва Podemdos.
Впрочем, от Обединена левица (IU) също припознаха свои идеи в „Икономически проект за хората”. Факт е, че 29-годишният млад лидер от IU Алберто Гарсон, който е кандидат за национален координатор на формацията и който също така е и перспективен научен изследовател, през 2011 г. издате в съавторство тъкмо с Висенс Наваро и Хуан Торес книгата „Има алтернатива”. Тя разглеждаше именно възможните алтернативни икономически мерки, които да спасят Испания истински, без задушаващото затягане на коланите. И стана истински хит сред „възмутените” в цяла Европа.
Впрочем, младият Гарсон е изразител на онзи сектор в IU, който вижда добра перспектива в съюзяването с Podemos. Логично се смята, че натам клони и приятелката на Иглесиас Таня Санчес. Но в IU има и други течения, които подозират Podemos в конюнктурност.
Тези съмнения се засилват от демонстрираното напоследък старание на новата формация да не дразни влиятелни вътрешни и външни фактори с прекалено радикални предложения. Почти не се споменават вече лансираните по-рано идеи за излизане на Испания от НАТО и за разваляне на договорите със САЩ за военните бази на испанска територия. В същото време военният синдикат Единен съюз на испанските военни (AUME) се срещна с ръководството на Podemos, за да му обясни колко положително е за икономическото добруване на военнослужещите членството в НАТО...
Дали това не е „меко” предупреждение, че франкизмът не е съвсем умрял в испанската армия и ако Podemos тръгне да прави прекалено резки движения, може би армията ще се намеси, за да „въведе ред”?...
Подобен драматичен сценарий, уви, не е за изключване нито в Испания, дълго командвана от един генерлисимус, нито в Гърция, газена от „черните полковници”...