Пабло Иглесиас, водачът на вече най-влиятелната в Испания алтернативна партия „Подемос”, бе тази седмица за три дни в Ню Йорк. И така осигури обилна храна на конспиратолозите, лансирали поредната от многото спекулации за очерняне на засилилата се към властта негова формация. А именно - че „Подемос” била „проект на американците”, чрез който да се разбие стабилният двупартиен модел, да се всее хаос и през Испания да се дестабилизира целият ЕС, за да стане по-податлив към интересите на САЩ. Из испанските форуми дори се разхождат умопомрачителни „знаци”, по които можело да се разпознае, че Иглесиас бил илюминат или поне масон. Например - с винаги разкопчаното горно копче ризата му образувала триъгълен отвор, а това съответствало на прословутия масонски триъгълник с окото от американския долар...
На хора, способни да разпространяват подобни нелепици, едва ли си струва да се припомня, че „американската следа” в световната политика не е задължително еднозначна. А на широката публика, способна все пак да мисли трезво, може да се обърне внимание, че именно в САЩ - в Сиатъл, през 1999 г. се заражда мощното гражданско протестно движение, дълго наричано антиглобалистко, а после доизбистрило се като алтерглобалистко, защото лансира алтернативна глобализация – не на транснационалния капитал, а на международната социална солидарност. От САЩ е и такъв всепризнат гуру на това движение като Ноам Чомски, както и много още професори и интелектуалци с остро критична позиция към неолибералния модел. Оттам е и нобелистът по икономика проф. Джоузеф Стиглиц, твърд противник на политиката на рестрикции и защитник на тезата, че икономиката се съживява чрез стимулиране на потреблението, тоест чрез осигуряване на достатъчно средства за достоен живот на населението.
Именно със Стиглиц бе и първата среща на Иглесиас при сегашното му посещение в Ню Йорк. По повод пътуването „Подемос” оповести, че партийният водач ще търси в САЩ опит, „за да подхрани икономическата програма за спасяване на гражданите и за край на политиките на орязвания, която да се приложи в Испания”. Излизайки от разговора си със Стиглиц, който се състоя в Колумбийския университет, Иглесиас подчерта, че е „заредил батериите”. Силно впечатление му направили коментарите на прочутия американски професор, че световната общност на икономистите не е на страната на орязванията, че рестрикциите „погребват икономиката”, че безработицата и обедняването дестабилизират държавите.
Подобни възгледи изказа и Иглесиас след разговора си с професора: „ „Подемос” се вдъхновява от идеите на най-добрите като Стиглиц. Интересно е да се сравнят действията на Федералния резерв, който купи дълг, за да съживи икономиката, и на ЕЦБ, която откликва само на изискванията на финансовите групи за натиск. ЕЦБ трябва повече да заприлича на Федералния резерв. Бихме искали да приложим най-доброто от САЩ и Европа.”
Из Ню Йорк Иглесиас и придружаващият го отговорник по международните въпроси на „Подемос” и организатор на посещението Пабло Бустиндуй, който в момента прави своя докторат по политическа философия в нюйоркския New School for Social Research, се движеха с метрото, метнали раниците си на гръб, свидетелства испанският в. „Ел Паис”. Така са стигнали и до срещата си с испанската общност в квартал „Астория” на нюйоркския район „Куинс”, в чийто състав са се влели и много млади имигранти, принудени да напуснат поразената от тежка безработица Испания. „Искаме да построим една нова Испания, в която да можете да се върнете” - с тези думи Иглесиас наелектризира аудотирията там. И продължи: „2015-а може да стане година на промяната. Ключът не е „Подемос”. Ключът сте вие, хората.”
Не по-малко красноречив бе Иглесиас и на лекцията си в Сити Юнивърсити в Ню Йорк, преминала при голям интерес. Отредената му там зала с 400 места бе препълнена и хора седяха даже по стълбите. Водачът на „Подемос” говори направо на английски (освен родния си испански той говори свободно още и италиански, а на френски чете) и разви тезите на своята партия, че спорът днес не е „дясно-ляво”, а „горе-долу”, „каста-народ” и че най-наложителното е „демократизиране на икономиката”. Иглесиас подчерта: „Нека сложим настрана старите политически знамена. Аз, разбира се, съм от левицата, но понятията за ляво и дясно днес не помагат за създаването на новото мнозинство, от което се нуждаем.”
Водещата срещата - известна американска журналистка и активистка на движението „Демокрация сега”, представи Иглесиас така: „Този мъж, седнал тук, може би е бъдещият министър-председател на Испания. Който си мисли, че това е невъзможно, да погледне Гърция.”
Иглесиас спечели овации с обобщението: „Партията на Уолстрийт, която е в епицентъра на мръсните ипотеки, е издигнала финансовата власт на самия връх на пирамидата. Тя е същата, която контролира ЕЦБ, МВФ и Европейската комисия.” Според него европейските правителства, които робуват на тази „догматична линия”, всъщност „разрушават Европа”. Лидерът на „Подемос” подчерта още: „Демокрацията означава да сме в състояние да ограничим финансовата власт. Вместо да работи за банките, ЕЦБ трябва да заработи в защита на гражданите.”
В Ню Йорк Иглесиас и Бустиндуй имаха срещи и с дейци от ООН. Сред тях бе ръководителят на Комитета за реструктуриране на суверенния дълг, дипломати от Бразилия, „Меркосур” и Палестина. Испанският посланик към ООН Роман Оярсун също прие представителите на „Подемос”. Те потърсиха за консултации още Марк Уейсброт от Центъра за икономически и политически изследвания, един от най-критичните гласове срещу политиките на МВФ, както и теоретика Дейвид Харви, професор от Градския университет на Ню Йорк.
Контекстът на всичките тези „американски връзки” на „Подемос”, разбира се, минава и през родството на двете протестни движения - испанското 15 М и американското „Окупирай Уолстрийт”, кипнали едно след друго през 2011-а. Първо беше испанското - то дебютира на 15 май 2011 г. (оттам и името му) с окупиране на мадридския площад „Пуерта дел Сол”. Американското приложи същата тактика на „Уолстрийт” през септември с.г. Посланията и на двете са за „смяна на системата” и за силно гражданско участие „отдолу”.
В испанския случай нещата продължиха със засилване на социалната ангажираност на недоволните, с „народни асамблеи” и с „платформи” по кварталите, с търсене на дейни и демократични решения за конкретните проблеми на хората. Именно от тази база, от тези „кръгове” („народните асамблеи” представляват точно насядали в кръг активисти) се родиха и „кръговете” на „Подемос” - базовите организации, дали живот и фундамент на това движение, превърнало се после в партия.
То е учредено в началото на 2014 г. с първоначалната идея да бъде част от по-широк съюз с Обединената левица (ОЛ) - лява формация, включваща комунистите и зелените. Повечето основатели на „Подемос” в различни етапи на дейността си са били свързани с ОЛ или пък с още по-лявата Антикапиталистическа левица. Но ОЛ просто не ги включва в предизборните си листи за евровота през май м.г. И тогава в „Подемос” решават да се превърнат в партия и сами да влязат в политическата битка. Ненадейният успех на изборите за Европарламент, когато току-що учредената партия успява да получи цели пет евродепутатски места, се превръща в нейния летящ старт в политиката. Днес повечето независими сондажи определят „Подемос” като първа политическа сила в страната. Популярността й расте по-бързо, отколкото тя успява да се структурира като партия. И затова вероятно няма да успее да се представи достатъчно убедително на автономните избори в Андалусия на 22 март и в местните избори на 24 май. По-сериозните амбиции на ръководството са за парламентартните избори, които вероятно ще са през ноември. Но дотогава има доста време, а останалите големи партии в Испания, които вече възприемат „Подемос” като пряка заплаха за себе си, са задвижили мощна медийна кампания срещу нея.
Социалистите я винят, че им краде електората и идеите. Обединената левица - че им измъква кадрите. А управляващата дясна Народна партия (НП) на премиера Мариано Рахой, която е от най-изложилите се в многобройните скандали за корупция, разтресли Испания и тласнали омерзените граждани да търсят алтернатива, е впрегнала и държавната машина, за да изкара лидерите на „Подемос” също оцапани от злоупотреби.
Острието на атаките с компромати в момента е насочено най-вече срещу Хуан Карлос Монедеро - основател и член на ръководната петорка на „Подемос”. След първоначалния неуспешен опит да се представи впечатляващото му научно CV за подправено (Монедеро е защитил докторат в германския университет „Хайделберг” и точно това се оспорваше неуспешно от някои медии) на мушка бе взета неговата данъчна изрядност. Лично министърът на финансите Кристобал Монторо извади данъчни декларации на Монедеро, за да докаже, че той нередно декларирал приходите от своя консултантска дейност за правителствата на Венесуела, Боливия и Еквадор като приходи на своя фирма (за което данъкът е по-нисък), а те били лично негови приходи.
Въпреки че държи на своята изначална изрядност, Монедеро незабавно плати разликата в данъка заедно с натрупалата се междувременно лихва, за да не позволи ескалация на нападките. Но те все пак продължиха, а един от големите всекидневници дори пусна напълно измислената сума от над 700 000 евро, на колкото уж възлизали банковите сметки на Монедеро. В отговор Монедеро пусна разпечатка на сметките си и стана ясно, че те са с 500 000 евро по-малко от измислицата. Скандалът обаче продължава да се търкаля из медиите като снежна топка.
Целта, разбира се, е да се удари по най-силния коз на „Подемос” - че идва с неопетнени хора, които да направят политиката честна, прозрачна и демократична. Другото, което се преекспонира, е фактът, че и петимата от ръководството на „Подемос” са били съветници на латиноамерикански леви правителства. Оттук им се лепи клеймото „чависти” (от Уго Чавес - покойния президент на Венесуела) и се нагнетява страх у масовата публика, че ще внедряват „чавистки социализъм” в Испания. Всъщност самите набедени лидери постоянно повтарят, че биха искали за европейския Испания нещо друго - социалния модел на държави, който имат скандинавците.
На масовото шествие „Подемос” в центъра на Мадрид на 31 януари т.г., когато кампанията срещу Монедеро беше вече в пълен ход, чух хората на площада до мен да крещят „Монедеро, с теб сме! Монедеро, обичаме те!”, когато той се появи на сцената, за да говори. „Колкото повече нападат „Подемос”, толкова повече ги подкрепям” - това пък са думи на големия испански актьор Хосе Санкирстан, изречени от него в едно интервю. Те изразяват нагласите на доста испанци, спрели да вярват на вързаните с банките големи медии и на дискредитираната политическа върхушка и точно затова избрали да подкрепят „Подемос”. Всъщност основната база на новата партия не са някакви ултралеви млади екстремисти, а масовата средна класа, която обедня и натрупа разочарование и гняв, защото й бе стоварена цялата тежест от кризата. Желанието на хората е да се върне социалната държава, която зачиташе и защитаваше правата им и прилагаше по-балансирано разпределение на приходи и данъци.
Когато одеснялата ИСРП сега се цупи, че от „Подемос” й крадат идеите, има донякъде право - просто тя самата е загърбила старите си идеи от времето на младия Фелипе Гонсалес, за когото 60-годишната Бланка Бертран от Асоциацията на пресата в Мадрид ми каза: „Фелипе някога беше точно като Пабло Иглесиас сега!” Беше. Но понеже вече не е, а е в статуквото заедно с ИСРП, затова хората обръщат гръб на социалистите, които вече не отговарят на името си. И отиват при „Подемос”
„Белите глави” от Обединената левица пък се сърдят на Пабло Иглесиас, който някога е членувал в комунистическата младеж, че им краде кадрите. Но всъщност самата ОЛ обърна гръб на тези младоци, когато в началото на 2014-а още смятаха, че могат да бъдат в широк съюз с нея. Както казва 29-годишният икономист от университета в Малага депутат от ОЛ и неин кандидат за премиерския пост в парламентарните избори наесен Алберто Гарсон, „ако Обединената левица беше на висотата на историческата си мисия, „Подемос” нямаше да я има”. Впрочем самият Гарсон е личен приятел с Иглесиас и цялото ръководство на „Подемос”. Той и сега пледира за „конвергенция” между ОЛ и „Подемос”. Но новата партия вече не иска такъв съюз, бяга от идеологизация и предпочита широкообединяващата си теза за „горе-дору” и „каста-народ”.
Интересен факт е, че жената, с която живее Пабло Иглесиас - Таня Санчес, доскоро бе едно от най-ефектните и популярни лица на Обединената левица. Тя бе и кандидатка на ОЛ за кметския пост в Мадрид. Двамата с Пабло винаги са повтаряли, че личните им отношения на влияят на факта, че са в две различни партии. На 4 февруари обаче Таня Санчес напусна ОЛ заради силни вътрешни разногласия в паритята. Обяви, че няма да влиза в „Подемос”, а ще поеме самостоятелен път в политиката с обединение „Народно единство”. Впрочем точно след нейното напускане лидерът на ОЛ изрече репликата, че „Подемос” му краде кадрите...
Що се отнася до „американската връзка” на „Подемос”, да припомним, че Америка е континент с две части - Северна и Южна. Правителството на НП в Мадрид в момента се е заровило в южноамериканското направление. Копае ли копае, за да внушава, че цялата ръководна петорка на „Подемос” - Пабло Иглесиас, Иниго Ерехон, Хуан Карлос Монедеро, Луис Алегре и Каролина Бесканса, всичките колеги и преподаватели по политология, философия или социология от университета „Комплутенсе” в Мадрид, са били „купени” от левите латиноамерикански правителства на Венесуела, Боливия, Еквадор, Никарагуа и т.н. Всъщност те никога не са крили работата си като консултанти в Латинска Америка. Онова, което сега съзнателно се пропуска от „разследващите” медии в Испания, е, че Монедеро например е консултирал и правителствата в Мексико и Колумбия, които никак не са леви.
Тактиката, приета от „Подемос” сред тази ожесточена пропагандна война срещу тях, е да продължават по своя път, без да се впускат в оправдания. Едва ли знаят популярния български виц, но са наясно, че просто не си струва да хабят сили и да доказват, че „нямат сестра”. За тях важно е другото, синтезирано в една мисъл на Екзюпери, която Монедеро цитира при учредяването на „Подемос” преди година: „Когато искаш да построиш кораб, няма защо да започваш със събиране на екипаж, със сечене на дървета или с палене на свещи. Просто трябва да разбудиш у хората копнеж за море.”
В Испания със сигурност вече са го разбудили.