В началото на българския преход често се сравнявахме с Испания – и тя наскоро мирно излязла от диктатура. После се видя, че реалностите ни съществено се различават. Но междувременно към родината на Дон Кихот се изнесоха толкова български гастарбайтери, че тя ни стана съвсем близка и родна.
Политическите турбуленции в Мадрид и в София тези дни отново ни карат да се оглеждаме в испанското огледало. И там, както и у нас, се иска оставка на премиера с мотива, че той и политическата му сила са погазили морала, а парламентът се тресе от люти словесни битки. Скандалът при испанците е от месеци – заради документи, уличаващи управляващата Народна партия (НП) и лично премиера Мариано Рахой в облагодетелстване от „черна каса”. На 1 август Рахой се яви в парламента за обяснения. Но бе лаконичен – няма да дава оставка, защото е невинен докато съдът не каже обратното. А документите били фалшиви и виновен за всичко е само вече подсъдимият бивш ковчежник на НП Луис Барсенас. Рахой контраатакува с познатите и у нас обвинения към опозицията от типа „а вие като бяхте на власт”. Е, там партиите са с огледални на нашите позиции във властта. Но пък от площадите звучи познатото „Всички да си ходят!”