Испанската криза е по-хубава от българската. Казват го повечето от онези около 150-180 хиляди нашенци, които си изкарват хляба в родината на Дон Кихот. И въпреки тежките соцални орязвания там през последните години, нямат намерение да се връщат в България. Разбира се, и те като останалите испанци негодуват от 26-процентната безработица, от повсеместното затягане на коланите, от посегателствата върху общественото здравеопазване и образование, от отнемането на жилища заради неизплатени ипотеки (родената във Варна мадридчанка Татяна Роева дори създаде движение за защита на пострадалите от ипотеки). За капак в точещия се от месеци скандал около „черната каса” на управляващата в Мадрид Народна партия се оказа забъркано и името лично на премиера Мариано Рахой, който невъзмутимо отказа да подава оставка и се обяви за „чист”. 70% от испанците обаче не му повярваха според сондаж на в. „Ел Мундо”. Тоест и Испания като България навлезе в сериозна криза на доверието към управляващите. Но независимо от всичко „испанските българи” са убедени, че там се живее по-добре отколкото у нас. Ключовият изтъкван довод винаги е един и същ: в Испания и хората, и фирмите, и институциите са „по-добри”, стремят се да помагат на по-слабия – и то не на думи.
Симпатична сезонна илюстрация за това е родената миналата година инициатива „Щастливо бунгало: нито едно дете без курорт”, насочена към семейства на безработни родители с деца до 14 години. Програмата, в която са се включили стотина къмпинга из цяла Испания, предлага тридневна безплатна почивка на такива фамилии, които иначе не биха могли и да си помислят за подобно непосилно за органичения им бюджет разточителство.
Генератор на идеята е Алваро Гарсия, собственик на къмпинга „Дон Кактус” в Гранада, разказва в. „Ел Паис”. Заедно с други свои колеги от бранша Гарсия първоначално я задвижва на регионално ниво през май 2012 г. Почти веднага инициативата е подкрепена и от Испанската федерация на къмпинговото предприемачество – и така се превръща в общонационална. Тя продължава и през 2013-а година.
Периодът, който обхваща, е от 24 май до 30 юни и от 6 до 29 септември. В този интервал всяко семейство, в което и двамата родители са безработни от най-малко една година и което има поне едно дете под 14-годишна възраст, може да кандидатства за безплатно „Щастливо бунгало” във всеки от участващите в програмата къмпинги. Екстрата важи и за „непълни” семейства, в които безработният родител, отглеждащ сам детето си, е самотен или разведен. Статутът се потвърждава с карта за безработен, подпечатана от бюрото по труда, както и със „семейна книга” – стандартен испански документ, удостоверяващ наличието на деца в семейството.
Бунгалото се предоставя за три дни – петък, събота и неделя – и съответно за две нощувки. През това време семейството може да ползва също безплатно всички забавления и игри, осигурявани на останалите гости на къмпинга – басейни, футболни и баскетболни игрища, тенис кортове, театрални представления, „подскачащи” надуваеми замъци и т.н.
Програмата не включва единствено разходите за храна по време на престоя и за транспорт, необходим за придвижване до съответния къмпинг.
„Ние сме предприемачи, не сме някаква благотворителна организация, обаче нещата там, навън, са прекалено зле. Така че искаме според възможностите си да подадем едно рамо на нуждаещите се,” обяснява пред „Ел Паис” Фернандо Аихон, собственик на къмпинга „Арко Ирис” във Виависиоса де Одон. Според Аихон във финансово отношение жестът на предприемачите от къмпинговия бранш е „скромен”. Същевременно те изпитват голямо морално удволетворение, виждайки, че могат да направят щастливи доста изтормозени от суровия живот семейства и особено израстващите в тях деца. А трогателните благодарности, които изказват порадвалите се на кратък безплатен курорт фамилии, „придават сили” на участниците в инициативата. „От много месеци не бях виждала родителите си усмихнати,” написало едно момиченце в имейл до „Арко Ирис” след почивка в „щастливо бунгало”.
„Ел Паис” разказва за едно от семействата, дошли в същия къмпинг по тази програма. Майката Кармен загубила работата си на административен сътрудник още през 2011 г. Бащата Умберто, бивш служител на голяма строителна фирма, също от над една година е безработен. Оттогава не са могли да заведат децата си – 11-годишния Естебан и 2-годишната Елена – никъде извън родния им Хихон. Докато не разбрали за „щастливата програма”. През трите подарени им дни на релакс и радост Естебан почти не излизал от басейна, изпробвайки всичките му възможни водни пързалки, а Елена се наскачала на воля из надуваемия замък. „Из атракциите на нашия къмпинг те бяха като всички други деца, никаква разлика – и това е най-хубавото за тях. Персоналът ни, който знаеше по каква линия ни гостува това семейство, бе изключително внимателен и отзивчив към всички негови членове – и малките, и големите, за да могат да се почувстват наистина добре,” обяснява Аихон пред „Ел Паис”.
Такива семейства – с двама безработни родители, които във всекидневието децата им почти не виждат усмихнати – в Испания са около 2 милиона, изчислила е Федерацията на къмпинговото предприемачество.