На 17 февруари се осъществи най-после резолюцията на парламента на Косово, според която се обявява едностранно независимостта на тази провинция, тя се отделя от република Сърбия и се самопровъзгласява за независима държава.
Така станахме свидетели на пълното разпадане на бившата Федерална република Югославия като следствие от военните националстически сблъсъци, започнали през 90-те години на миналия век.. След интервенцията на НАТО за предотвратяване на хуманитарен конфликт, който се очертаваше през 1999 г., и в съгласие с резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН от 10 юни на същата година федералната югославска армия беше задължена да се изтегли от тази територия, която премина под администрацията на гражданска мисия на ООН – ЮНМИК. Сигурността на Косово остана под отговорността на военна мисия на НАТО – КФОР, една сериозна военна сила от 15 000 военнослужещи, в която участва и Испания с 650 военни.
Споменатата резолюция на Съвета за сигурност на ООН потвърждаваше принципа на суверенитета и териториалната цялост на Федерална република Югославия – принцип, залегнал в Заключителния акт от Хелзинки. Съгласно този основен принцип и за разлика от новите републики, които се появиха като последствие от разпадането на Югославия и които според федералната конституция от 1974 г. имаха право да се отделят, Косово не бе федерална република, а провинция на Сърбия. Поради всичко това резолюцията на парламента на Косово, провъзгласила едностранно независимостта на тази провинция влиза в противоречие вече споменатата резолюция на Съвета за сигурност, която продължава да е в сила, а така също и с Хартата на ООН, и със Заключителния акт от Хелзинки. За разлика от други разделяния на държави (случаят с Чехословакия) или образуване на нови държави в този случай нямаме споразумение между различните части нито резол\ция на ООН, която да поддържа такова решение.
Освен посочените юридически причини, тази декларация за независимост противоречи и на всичко, което е поддържала международната общност на Балканите още от тъжните събития през 90-те. Международната общност и Европейският съюз в частност насърчаваха създаването на жизнеспособни мултиетнически и мултирелигиозни държави като Босна и Херцеговина. Мирното споразумение от Дейтън, което сложи край на междуетническия конфликт от 1992-1995 г., гарантираше съществуването на тази република, в която трябваше да съжителстват православните сърби от Република Сръбска, хърватите католици и бошняците мюсюлмани от Федерация Босна и Херцеговина. Това съжителство се базира на ценностите, които защитава Европа – на съжителство и взеимно уважение, базирани на демокрацията. ЕС и Испания винаги са били против създаването на нови държави по чисто етнически мотиви, именно защото това е против самата същност на ценностите, върху които се крепи фундаментът на нашите общества.
Испания не може да признае Косово не само по юридически причини, но и защото стъпването му на изключително етнчески основи противоречи на нашите принципи. Водена от тези аргументи, Испания участва, води преговори и подтикна напред изграждането на становище на Съвета по общи въпроси и международни отношения на ЕС на 18 февруари, според което решението дали да се признае новата държава е суверенен прерогатив на всяка държава членка. Другият основен елемент от приетия докумен е припомнянето, че Косово е един специфичен случай sui generis, неприложим за други ситуации заради сложността на събитията, които се разиграха там.
EС се научи да предпазва своето единство на действията по отношение на същностни аспекти на политиката си на Източните Балкани – политика, която се базира на гарантирането на стабилността в региона и на европейската му перспектива, наречена “Солунски дневен ред”. И двата аспекта намериха своето мяст в обобщенията след Съвета на министрите на външните работи в Брюксел на 18 февруари.
Испания изразява своя твърд ангажимент спярмо региона и неговите жители, потвърждавайки участието си в мисията на НАТО, която има ясна юридическа база чрез спомената резолюция 1244 на ООН, действаща от 1999 г. Тази мисия на НАТО разполага също с формалната молба, която правителството на Сърбия поднови през декември, и има за основна цел да гарантира сигурността на тези територии и техните жители, докато се уточни окончателния статут на Косово. Върху същата база бе решено нашето участие в цивилната мисия на ЕС, приета преди едностраниня акт на парламента на Косово, мисия, която, трябва да се припомни, беше вече предвидена като израз на твърдия европейски ангажимент към региона.
Всичко посочено е доказателство, че испанската позиция съчетава освновни принципи на нашия ангажимент по този въпрос: уважението към международното право, включително уважението към териториалната цялост на държавите, стабилността в региона и единството на действията на ЕС.