Последните 40-50 г., когато испанците живяха в благоденствие, са изключение от правилата, пише във в. „Ел Паис” журналистът Рамон Муньос. Публикацията е откъс от новата му книга „Испания, посока – Третия свят”. Мнението на редакцията е: „Мрачен, но трезв поглед. Прогноза за предстоящи финансови катастрофи”.
Анализирайки сегашната криза, мнозинството експерти правят двойна грешка, смята авторът. Първо, те вярват в необратимостта на историческия процес. Второ, считат, че сме свидетели на поредната криза, която ще се смени с подем. Но събитията опровергават тези заблуди. „Средната класа е застрашена от измиране – като динозаврите”, предрича журналистът.
Истинската причина за кризата в Испания е фактът, че страната вече нищо не произвежда, твърди авторът. През последните 30 години испанската промишленост и селското стопанство са били обект на „разграждане”, пояснява той. Всичко, което потребяват испанците, се купува от Китай, Индия, Виетнам, Египет и т.н.
„Ние създадохме общество от типа „всичко за 1 евро” – евтини продукти, евтини самолетни билети, евтини пътувания,” продължава авторът. Опирйки се на здравината на еврото, испанците се увлякоха по пътешествия, накупиха си смартфони и джипове. Но сега се оказва, че Испания се превръща в страна „всичко за 1 евро” и по линия на ниските заплати, и по линия на лишаваните от финансиране здравеопазване и образование. Испания е страна на безработните сервитьори, охранители, чиновници и строители. Следващите поколения няма да пътешестват, а ще емигрират. „В най-добрия случай те едва ще връзват двата края, както са правили дядовците им,” убеден е авторът.
Финансовата система на Испания е разрушена от тежкия държавен и частен дълг. Спасяването й не е по силите нито на ЕС, нито на МВФ, нито на ЕЦБ, нито на Германия. Страната е изправена пред фалит, след който неизбежно ще последва излизане от еврозоната и връщане към националната валута. А това означава неизбежна девалвация. „Банковите влогове автоматично ще бъдат конвертирани от евро в песети и вложителите незабавно ще загубят половината от спестяванията си,” пише авторът, позовавайки се на случая с Аржентина, която ”самоубийствено” е била привързала националната си валута към долара.
Испания ще потъне в нищета и неравенство подобно на страните, които ефемистично са наричани „развиващи се”. „Смирено ще приемем това обедняване, тъй като периодът на благоденствието ни е имунизирал от революции, отучил ни е да се съпротивляваме на истаблишмента,” пише авторът.