Испания прави още един реверанс като знак на извинение към потомците на евреите, които през 1492 г. инквизицията прогонва от кралството. И до днес те са наричани сефарадски, тоест испански евреи (Сефарад означава Испания на иврит). В парламента в Мадрид на 7 февруари бе внесен законопроект, разработен от правосъдния министър Алберто Руис-Гаярдон, който, ако бъде одобрен, ще даде възможност на наследниците на онази прокудена общност да се сдобият и с испанско гражданство, запазвайки и сегашното си. Именно възможността за двойно гражданство, която досега не се предвиждаше от испанското законодателство, е и предлаганото нововъведение в член 23 от Гражданския кодекс на Испания. Иначе доказалите произхода си сефаради и в момента могат да получат испански паспорт, но само ако се откажат от другия, който имат. Тепърва предстои дълга процедура по обсъждането на новата поправка, като до гласуването й в пленарна зала може да мине и цяла година. Но отсега интересът към предложението е много голям – особено в Израел, където в. „Аарец” пусна карикатура на весела опашка с шалчета на „Барса”, обсаждаща испанското посолство в очакване на паспорти, а в. „Йедиот Ахаронот” излезе със заглавието „Изведнъж всички ставаме испанци”. Придобиването на гражданство на страна членка на ЕС, каквато е Испания, е голямо изкушение за сефарадите в Израел, където другата еврейска общност – на дошлите от Германия ашкенази, е заела по-добрите властови и икономически позиции.
Общо в света днес има около 3,5 млн. сефарадски евреи. Историческият им поход в търсене на нови родини преди 522 г. ги отвежда в две основни посоки. Част тръгват на Запад, към Новия свят, или Индиите, както тогава са смятали, където Колумб стъпва през същата 1492 г. Но мнозинството потегля по по-сигурен маршрут – на Изток, към тогавашната Османска империя. Така стигат и до днешните български, сръбски, гръцки, турски земи, където остават векове наред, опазвайки като свой език характерния за ХV век кастилски говор, известен като „ладино”. В България го наричат и „шпаньолски” – защото това наистина е старинният испански. Нищо случайно няма във факта, че сред най-добрите испанисти днес у нас има много евреи.
Според данни на организацията на евреите в България „Шалом” след Втората световна война в новосъздадения тогава Израел от нашата страна емигрират около 45 000 души. Днес „Шалом” твърди, че обединява близо 6000 български граждани с еврейски произход, в това число и родени от смесени бракове. Преброяването на населението у нас през 1992 г. е регистрирало 3461 души, самоопределили се като евреи, а според публикация на Националния статистически институт от 2009 г. те са около 1400.
„Приемам испанската инициатива като достоен за уважение морален жест, но предполагам, че от него ще се възползват по-скоро млади хора, които още търсят мястото си – казва доц. д-р Ани Леви, преподавател в НБУ, специалист по теория и практика на превода и по испаноамериканска литература. – Въпреки че съм испанист и в Испания съм като у дома си, не бих тръгнала да си вадя тепърва испански паспорт и да се установявам там. Ами работа? Ами жилище? И то насред тази криза. Да не говорим, че испанският законопроект може вече и да предлага двойно гражданство, но българското законодателство не го разрешава. Пък и изискванията за доказване на сефарадския произход пред испанските власти са сериозни и предполагат доста усилия”.
Според законопроекта от 7 февруари кандидатстващите за испанско гражданство сефаради могат да докажат произхода си пред испанските власти чрез сертификат, издаден от Генералния секретариат на Федерацияте на еврейските общности в Испания, чрез офицциален документ от главния равин или друг сходен авторитет на юдаизма, признат от властите в страната на кандидата, чрез фамилните си имена – ако те съответстват на характерните сефарадски фамилии (в Испания е издаден техен списък), чрез практикувания в семейството им ладино и т.н.
В законопроекта се припомнят и предходни стъпки на Испания, насочени към изчистване на лошия спомен от прословутия кралски Декрет от Аламбра от 31 март 1492 г., постановяващ прогонването на евреите. Споменава се и друг декрет – от 21 декември 1924 г., когато се дава възможност за испанска ренатурализация на сефарадите. Въз основа на този документ Испания години наред чрез свои консули в различни страни успява да помага на евреи, преследвани от нацизма. Такъв принос има и консулът в София в периода 1940-1943 г. Хулио Паленсия, защитил около 150 сефаради. А през 1990 г. наградата за съгласие на името на принца на Аструрия е връчена именно на евреите от сефарадската общност с желанието „те да се срещнат с корените си” и „вратите на родината им да останат винаги отворени за тях”. Сегашната поредна законодателна стъпка е продължение именно на тази линия в политиката на съвременна Испания.


.........................

Между Толедо и Пловдив

„Последния път, когато приближих Пловдив до Толедо. беше в Париж, където получих литературната награда на Сорбоната за романа си "Далеч от Толедо". Звучи парадоксално, но този испански град на брега на реката Тахо се намира в удивително близки, почти родствени връзки с Пловдив, който е край бреговете на Марица, на другия край на Европа! И не се учудвайте, ако сред пъстрото пловдивско многоезичие, в смесицата от български, турски, цигански или арменски, чуете един странен език - средновековния испански, наречен от филолозите "ладино" или "юдео-еспаньол". Защото в някогашното Филибе, както и навсякъде в обширната Османска империя, намират убежище прогонените от Инквизицията през лето господне 1492-о испански евреи-сефаради. "Сефарад" на древния език иврит е страната Испания, а пришълците от онези далечни места са наречени "сефаради", което би могло да се преведе и като "испанци". Векове наред тези пришълци от католическия Запад носят генетичния спомен за своята далечна иберийска прародина, като продължават да говорят на нейните наречия, да пеят песните и да разказват на децата си приказки от времената и с езика на Сервантес. И ако аз поразбирам "ладино" и мога да ухажвам на него мулатките в Сантяго де Куба или да се пазаря с индианците по пазарищата на Манагуа, то е, защото бабите ни за такъв кратък срок като изтеклите 500 години не успяха, а вероятно и не пожелаха да научат друг език, освен оня, родния испански. На същото старинно наречие и през същата година на Голямото еврейско преселение е командвал фрегатата си "Санта Мария" Христофор Колумб. И тъй, 1492-а е годината на двете най-велики открития на века - континента Америка и Града под тепетата!”

Анжел Вагенщайн, киносценарист и писател, пред „Тема”, бр. 13, 2009 г.