Втори път в рамките на две седмици военен поиска оттеглянето от властта на президента на Венецуела - бившия десантчик Уго Чавес. Адмирал Карлос Молина обвини държавния глава в "крайнолява тирания" и настоя или той сам да подаде оставка, или парламентът да го махне.
На 7 февруари за това призова и полковникът от ВВС Педро Сото, който поведе шествие на тропащи с празни тенджери демонстранти из центъра на Каракас. Такова шествие съпроводи и призива на Молина на 19-и. Протест от този род имаше и на 4 февруари - като реакция на опозицията срещу организираното от Чавес честване на 10-годишнината от опита му за преврат през 1992 г., заради който прекара 2 г. в затвора.
И в първия, и във втория, и в третия случай Чавес изкара на улицата още повече свои фенове - главно от бедняшките квартали, където продължават да аплодират неговата "мирна социална революция".
Такъв е фонът, на който утре започва посещението на българска делегация от парламентаристи начело с Огнян Герджиков. Очаква се Чавес да приеме Герджиков, който му носи покана от президента Георги Първанов да посети България.
Предизвикателният 48-годишен Уго Чавес, който и като президент рядко се разделя с любимата си червена барета на десантчик и обича да го наричат "команданте", събуди полярни страсти сред венецуелците още с идването си на власт в края на 1998 г. Дори името на политическия му блок бе красноречиво - Патриотичен полюс.
Чавес обяви, че е едновременно против "нежизнеспособния комунистически модел" и против "дивия неолиберализъм, който ражда единствено глад и мизерия", и обеща да поведе проядената от корупция държавна машина по "трети път".
Като за начало даде личен пример -

ОТКАЗА СЕ ОТ ПРЕЗИДЕНТСКАТА СИ ЗАПЛАТА

от 700 000 боливара (1200 долара), защото те щели да са по-полезни, ако отидат за студентски стипендии. "Не харча нищо. Не плащам за бензин, храна или шофьор, защо ми са?", запита той журналистите, пред които обяви решението си. И добави, че армейската му пенсия била достатъчна, за да издържа жена си и дъщеря си.
Чавес се отказа също от телохранители и отмени поръчката за нова бронирана президентска кола. Така той стартира своя т. нар. "План Боливар 2000" (по името на водача на освободителните войни срещу испанското владичество в Латинска Америка Симон Боливар, роден във Венецуела) за обновлението на страната. За изпълнението му бяха мобилизирани 70 000 войници, които да ремонтират пътища и да строят походни болници в бедните квартали.
После се захвана с държавното устройство. Организира и спечели със 74% референдум за промяна в конституцията, която му гарантира 6-годишен вместо досегашния 4-годишен президентски мандат, преименува страната в Боливарска република Венецуела, забрани приватизирането на държавните нефтени монополи.
Новата конституция също

ПОСТАНОВИ НАЛИЧИЕТО НА ПЕТ ВЛАСТИ

Наред с традиционните три - законодателна, изпълнителна и съдебна, бяха въведени още две - електорална и морална. Електоралната се упражнява по време на избори, а моралната се въплътява от специален Върховен трибунал и от институцията "Защита на народа". Трибуналът играе ролята на противотежест срещу всякакви опити за незаконно облагодетелстване, а "Защита на народа" бди населението да не става жертва на превишаващи правата си и погазващи закона държавни служители.
Реформите на Чавес бяха посрещнати на нож от заможните слоеве и старата държавна администрация, но въодушевиха социалните низини. Особено силни емоции предизвика лансираният през декември пакет от мерки, предвиждащ национализиране на латифундии. Безимотните селяни видяха в него шанс за оцеляване, но Съюзът на работодателите и част от профсъюзите заплашиха с обща стачка.
Опозицията вини бившия парашутист и в

АВТОРИТАРНИ ЗАБЕЖКИ И МИЛИТАРИСТИЧНИ УКЛОНИ

- особено заради активната роля в реформите, която той отреди на армията. Привържениците му обаче твърдят, че точно с това той е счупил латиноамериканската традиция военните да са само оръдие за репресии и ги е превърнал в "цивилизатори" на обществото и "гаранти на човешките права". Смята се, че тъкмо заради мястото, което й е дал, армията общо взето стабилно стои зад Чавес, а двете пресни опозиционни изяви на униформените се тълкуват само като израз на неудовлетворени лични амбиции.
На международната сцена Чавес също предизвиква крайни реакции.
В САЩ гледат на него с открита неприязън - особено след като той разкритикува ударите по Афганистан и призова Вашингтон "да не отвръща на терора с терор". В отговор американците отзоваха посланичката си "за консултации". И нервно чакат какво още ще им сервира лидерът на втората след Саудитска Арабия вносителка на петрол в САЩ.
Досегашното също не е малко. Чавес е

ЛИЧЕН ПРИЯТЕЛ С КУБИНСКИЯ ЛИДЕР ФИДЕЛ КАСТРО

и сключи с него сделка за изгоден износ на венецуелски петрол за Острова на свободата. Покрай дейността си в рамките на ОПЕК президентът десантчик демонстрира също топли връзки с либийския водач Муамар Кадафи и с иракския ръководител Саддам Хюсеин. Укрепи и отношенията с Китай, който съвсем наскоро подари на венецуелската армия военна екипировка за 1 милион долара. Сключи военно споразумение и с Русия, а президентът Владимир Путин го нарече "един от най-динамичните ръководители в Латинска Америка".
Чавес наистина вършее и у дома, и по света със завидна енергия, но има и на какво да стъпи - петрола. Венецуела се смята за четвърта сила в ОПЕК. През последните години тя проби на световните пазари и с уникалния си нефтен продукт "Оримулсион", който е идеално гориво за ТЕЦ-ове. Това е емулсия на базата на тежък петрол, която се добива в естествен вид в река Ориноко (оттам е и името). "Оримулсион" е по-евтин и с по-високи енергийни качества от въглищата. Купува се от Дания, Италия, Япония, Корея, Китай и т.н.
България също може да се включи в списъка, ако от темата се развълнува и пристигащата утре в Каракас наша представителна делегация. Една от нейните основни задачи е да актуализира неподновявания от 1984 г. българо-венецуелски договор за сътрудничество.
Навремето този договор е дал обилни плодове. Венецуела е била

ПЪРВА В СВЕТА ПО ВНОС НА БЪЛГАРСКИ БИВОЛИ

Което довело до следното - в момента тя има повече български биволи, отколкото са останали в България. Възхитени от качествата на нашите добичета, венецуелски бизнесмени дори се канят да инвестират в техен специален развъдник в Шумен. Та да заплодят отново и старата им родина България.
Във Венецуела сега живеят около 3000 българи. Много от тях имат солидно положение и влияние в обществения живот. Най-прочутият, безспорно, е скандалният Теодоро Петков - син на български емигранти от 20-те години. През 60-те и 70-те младият тогава Теодоро е участник в лявото партизанско движение във Венецуела. С него е и един от братята му, който е убит в бой. Заловен и хвърлен в един от най-строго охраняваните затвори, Теодоро става истинска легенда, след като организира прокопаването на тунел, през който бяга заедно с още 21 затворници. За този епизод са снимани филми и са писани романи.
По-късно Петков разцепва венецуелската компартия, след като се обявява против внесени отвън директиви. През 80-те години излиза на легалната политическа сцена с новата си социалдемократическа партия Движение към социализъм. Става депутат, а после и министър на планирането. В момента пак е в опозиция. Издава вестника "Tal cual" ("Как да е") и води телевизионно предаване, в което може би ще покани по време на визитата му и Огнян Герджиков. Не е ясно дали ще е преди или след срещата на парламентарния ни шеф с Чавес. Като се има предвид, че Петков пак е в опозиция, шоуто със сигурност ще е парливо...