Две години след смъртта на Уго Чавес, починал от рак на 5 март 2013 г., родната му Венесуела, страната с най-големи петролни залежи в света, е разкъсвана от все по-изострящ се вътрешен конфликт, който ескалира чак до нов опит за държавен преврат.
Президентът Николас Мадуро се яви по телевизията, за да оповести, че властите са разкрили и осуетили надъхвана от САЩ и други външни сили конспирация на видни опозиционни фигури с участието и на 17 военнослужещи. Заговорът трябвало да се разрази на 12 февруари т.г. Пучистите имали на разположение самолет, с който щели да бомбардират президентския дворец в Каракас, редица министерства, националната избирателна комисия, централния офис на телевизионния канал TeleSur и т.н.
Подробностите по планираните атаки, разкрити от службите за сигурност, бяха разказани пак по телевизията и илюстрирани със сателитни снимки от председателя на Националното събрание Диосдадо Кабейо – кадрови военен и близък съратник на Уго Чавес от общите им младежки години в парашутните части. Кабейо уточни, че 10 офицера са задържани за участие в опита да преврат, а трима са избягали в чужбина. Един от задържаните превратаджии – дивизионният генерал Максимилиано Ернандес, свидетелствал, че мишените за бомбардировките били набелязани пред заговорниците от опозиционния депутат Хулио Борхес, водач на ултрадясната партия „Първо справедливостта”. В плана влизало и

физическото ликвидиране на президента Мадуро

и на други видни дейци. Операцията носела кодовото наименование „Жерико”.
На 20 февруари бе арестуван кметът на община Каракас и известен опозиционен деец Антонио Ледесма, също обвинен в заговор за насилствена смяна на законната власт и за дестабилизация на страната. Властите разпространиха факсимиле на документ, наречен „Национално споразумение за преход”. Той е бил подписан на 11 февруари т.г. от Леседма, от намиращия се в затвора от една година опозиционен активист Леполдо Лопес и от бившата опозиционна депутатка Мария Корина Мачадо. В текста се отправя апел за мобилизация на венесуелците с цел „смяна на курса” в държавата.
Доказателства за противодържавната дейност били открити и в иззети при арестите на военните заговорници електронни устройства, таблети, компютри, дори специални униформи и т.н. Конспираторите имали и идеята да организират убийството на своя съмишленик Леополдо Лопес, за да прехвърлят вината за смъртта му на властите и да предизвикат така размирици.
Президентът Мадуро обвини САЩ, че стоят зад осуетения заговор и че с повишена интензивност подклаждат конфликти в страната през цялата последна година, като нарече този процес на дестабилизация пълзящ, перманентен преврат. За осъществяването му се залагало на насилието на бандите „Гуаримбас”. Така във Венесуела наричат маскираните вандали, които се включват с трошене и побоища при повечето улични демонстрации. В такива акции през последната година са загинали 43-ма мирни граждани и са ранени близо 900. Опозицията неизменно обвинява властите при подобни инциденти, а те на свой ред твърдят, че тя ги провокира съзнателно.
Мадуро обвини вътрешните си и външните врагове и за водената срещу управлението му непрестанна икономическа война – чрез организирано укриване и спекула с продукти от първа необходимост и чрез внедряване на специално подготвени провокатори по опашките пред най-засегнатите от дефицита „народни магазини” (те трябва да осигуряват на населението стоки на ниски цени), за да разбунват недолоството на хората.
Датата 12 февруари, харесана от превратаджиите, не е избрана случайно. Това е отбелязваният във Венесуела

Ден на младежта

в памет на млади патриоти, загинали за националната независимост на страната. Освен това точно на същия ден преди година опозиционерът Леополдо Лопес избра да се предаде зрелищно на властите – пред очите на голям опозиционен митинг. Тази година целта била да се използва нов митинг на същата дата, посветен на искания за освобождаването на Лопес, за да даде импулс за извършването на преврата. Но заговорът бил разкрит и участниците – задържани.
Останалата на свобода опозиционерка Мария Корина Мачадо поде кампания за нови улични протести и за отхвърляне на обвиненията в заговор съвместно със съпругите на Леополдо Лопес и на Антонио Ледесма. Мици Каприлес, жената на Ледесма, подкрепена и от Мачадо, алармира по медиите, че дошлите да задържат мъжа й служители го удряли и малтретирали. В отговор венесуелските власти пуснаха в YouTube видеоматериал от ареста, на който личи, че срещу Ледесма не е упражнявано никакво насилие и той слиза по стълбите на кметството, заобиколен от задържалите го лица, но усмихнат и вдигнал високо ръце със свити в знака на победата пръсти.
На свой ред САЩ отхвърлиха твърденията на Мадуро, че са участвали в заговора за сваляне на правителството му. Говорител на Държавния департамент заяви: „Тези обвинения, както и всички предишни, са смешни. Политиката на САЩ от много време вече е да не поддържа политически промени по неконституционен път. Политическите промени трябва да бъдат демократични, конституционни, мирни и легални. Вече многократно сме виждали как венесуелското правителство се опитва да отклони внимането от своите собствени действия, обвинявайки САЩ и други членове на международната общност заради вътрешни събития във Венесуела. Тези усилия отразяват липсата на сериозност от страна на венесуелското правителство в справянето му с тежката ситуация, пред която е изправено”.
Властите в Каракас обаче изнесоха цял куп факти, които според тях доказват участието в „Операция Жерико” не само на САЩ, но също и на Израел –

сред арестуваните заговорници има и агент на „Мосад”,

а и на Великобритания, Канада, Германия. Венесуелското правителство смята, че зад заговора стои директно американският Съвет за национална сигурност и лично американският дипломат Рикардо Сунига, който е с хондураски произход и е внук и съименник на някогашния председател на Националната партия в Хондурас, организирал преврати в страната си през 1963 и 1972 г. Твърди се също, че ЦРУ е насочвало правратаджиите чрез дейността във Венесуела на неправителствени организации като NED (National Endowment for Democracy), IRI (International Republican Institute), NDI (National Democratic Institute), Freedom House, International Center for Non-Profit Law.
Според Каракас САЩ са включили в конспирацията свои чуждестранни съюзници като са им раздали съответни задачи за действие по време на планирания преврат. Германия трябвало да бди за сигурността на гражданите на НАТО по време на очакваните сблъсъци, Канада – да поеме контрола над каракаското летище, Израел – да осъществи ликвидирането на видни чависти, Великобритания – да организира медийна кампания за благоприятно представяне на превратаджиите. Посочват се и лицата, които трябвало да помогнат за признаването в чужбина на новата власт – сенатора от кубински произход Марко Рубио в САЩ, бившите президенти Себастиан Пиниера, Алваро Урибе, Андрес Пастрана, Фелипе Калдерон и Висенте Фокс съответно в Чили, Колумбия и Мексико, експремеира Хосе Мария Аснар в Испания.
Посочено е също, че американците плащали на протестиращите във Венесуела „фалшиви студенти” 4 пъти повече, отколкото е средната заплата в страната. А военната част от пуча била поверена на ген. Томас Грей, бившия номер 2 в силите на ИСАФ в Афганистан и настоящ шеф на разузнаването в Южното командване на армията на САЩ, както и на Ребека Чавес, служителка на Пентагона. „Подизпълнител” била частната армия Academi, бившата Blackwater. Самолетът, който трябвало да бомбардира центъра на Каракас, се намирал в Колумбия и чакал там заповеди от координационния щаб на операцията, който пък се базирал в американското посолство в Богота.
Заговорниците планирали при успех да сформират ново правителство начело с Мария Корина Мачадо. Венесуелските власти изреждат много факти за нейните тесни връзки със САЩ и разгласяват също тайно посещение на кмета Ледесма в Израел през 2012 г., когато той се срещнал и с израелския премиер Бенямин Нетаняху.
Венесуелската опозиция отхвърля всички обвинения, уверява, че те са скалъпени, призовава за засилване на протестите и настоява за нови избори в страната.
Драмата във Венесуела, която очевидно е сериозно ударена и от драстично падналите цени на петрола, тръгна към ескалация практически успоредно със събитията в Украйна в началото на миналата година. Паралелите и приликите са прекалено много, за да са случайни. Както едва ли са случайни и силните турбуленции, на които едновременно са подложени ред други леви правителства в Латинска Америка. Напоследък особено силен е антиправителственият натиск и в Аржентина, дори наричана вече от местната си опозиция „Арженсуела”. Доста наблюдатели смятат, че САЩ наистина търсят реванш за подкопаното си влияние в своя „заден двор”.

...............................

Ехо от SwissLeaks

Името на Венесуела се появи и в шумно разгласения списък на държави и лица с недекларирани сметки в швейцарския клон на банката HBSC, добил вече известност като SwissLeaks. Оказа се, че след Швейцария и Великобритания, Венесуела е третата страна с най-големи авоари в банката. „Това са напълно прозрачни сметки, не са скрити. Имат си счетоводство и одит,” увери венесуелският министър на икономиката Родолфо Марко Торес, който фигурира като отговорно лице за една от сметките, водеща се на Банката на държавния резерв на Венесуела. Според Торес подобни сметки имало в още 15 други банки, те се използвали за разплащане с „доставчици и инвеститори” и в тях нямало нищо нередно. Най-много любопитство в медиите предизвика сметката на името на Алехандро Андраде, бивш телохранител на Уго Чавес, а по-късно президент на Банката за национално икономическо развитие на Венесуела. Сега той живее в Палм Бийч, Флорида. Все още по никоя от тези сметки не е извършено официално съдебно разследване и внушенията около тях са спекулативни.

.................

Защо TeleSur ?

Ред журналистически обединения се възмутиха от факта, че сред мишените на въздушните удари на заговорниците е била и централата на телевизията TeleSur, разположена в Каракас. Често наричана "латиноамериканската CNN", информационната телевизия, която стартира през 2005 г., се финансира съвместно от правителствата на Аржентина, Боливия, Куба, Еквадор, Никарагуа, Угугвай и Венесуела. Тя излъчва по сателит за цял свят, но е най-популярна в Латинска Америка, защото с предимство разглежда проблемите на континента и то през социална призма. Идеята за създаването на телевизията е била на Уго Чавес. "Аз съм TeleSur" - декларира по подобие на кампанията "Аз съм Charlie Hebdo" Фернандо Бен Абад, роден в Мексико философ, писател и режисьор, редовен автор на алтернативното издание "Ребелион". Той заклейми планираната атака срещу TeleSur като посегателство срещу честната и правдива журналистика и призова журналистическите организации по света да настоят за подробно разследване на заговора и за наказване на виновните.