1. Никога в историята на Латинска Америка никой лидер не е завоювал една толкова неоспорима демокартическа легитимност. От идването на Уго Чавес на власт през 1999 г. е имало 16 избори във Венесуела. Той е спечелил 15. Последните бяха на 7 октомври 2012 г. Винаги е разбивал съперниците си с разлика между 10 и 20 пункта.

2. Всички международни институции – от ЕС до Организацията на американските държави, от УНАСУР до Центъра „Картър”, са единни в признаването на прозрачността на изборите.

3. Джеймс Картър, бившият президент на САЩ, обяви изборната система във Венесуела за „най-добрата в света”.

4. Всеобщият достъп до образование, осигурен през 1998 г., дава изключителни резултати. Около 1,5 млн. венесуелци са се научили да четат и пишат, благодарение на кампанията за ограмотяване, наречена Мисия „Робинзон І”.

5. През декември 2005 г. ЮНЕСКО обяви, че неграмотността във Венесуела е ликвидирана.

6. Броят на обхванатите от училище деца нарасна от 6 милиона през 1998 г. до 13 милиона през 2011 г. На училище днес ходят 93,2% от децата.

7. Мисията „Робинзон ІІ” бе стартирана, за да се даде възможност на населението да получи образователно ниво за средно училище. Така показателят за обхващане на населението от средното училище нарасна от 53,6% през 2000 г. на 73,3% през 2011 г.

8. Мисиите „Рибас” и „Сукре” дадоха възможност на десетки хиляди млади хора да получат университетска подготовка. Така, успоредно със създаването на нови университети, броят на студентите от 895 000 през 2000 г. стана 2,3 милиона през 2011 г.

9. В здравеопазването бе създадена Национална система за гарантиране на безплатен достъп до медицински грижи за венесуелците. Между 2005 г. и 2012 г. са създадени 7 873 нови медицински центрове във Венесуела.

10. Броят на лекарите от 20 на 100 000 жители през 1999 г. достигна до 80 на 100 000 през 2010 г., тоест – увеличи се с 400%.

11. Мисията „Вътре в квартала І” позволи да бъдат осъществени 534 милиона медицински консултации. Около 17 милиона души са поискали да бъдат прегледани, докато през 1998 г. по-малко от 3 милиона души са имали редовен достъп до здравеопазване. Между 2003 и 2011 г. са спасени 1,7 милиона човешки живота.

12. Показателят за детската смъртност спадна от 19,1 на 1000 през 1999 г. до 10 на 1000 през 2012 г., което е намаляване с 49%.

13. Продължителността на живота нарасна от 72,2 г. през 1999 г. до 74,3 г. през 2011 г.

14. Благодарение на стартиралата през 2004 г. Операция „Чудо” 1,5 милиона венесуелци – жертви на катаракта и други очни заболявания, са възстановили зрението си.

15. От 1999 до 2011 г. показателят на бедността е спаднал от 42,8% на 26,5%. А показателят за крайната бедност – от 16,6% през 1999 г. на 7% през 2011 г.

16. В класацията за индекс на човешкото развитие (ИЧР) в Програмата на ООН за развитието Венесуела премина от 83-то място през 2000 г. (0,656) на 73-то (0,735), попадайки в категорията на страните с висок ИЧР.

17. Коефициентът GINI, който позволява да се измерва неравенството в една страна, спада от 0,46 през 1999 г. до 0,39 през 2011 г.

18. Според Програмата на ООН за развитието във Венесуела коефициентът GINI е най-ниският в Латинска Америка, това е страната в региона, където има най-малко неравенство.

19. Показателят на детското недохранване е намалял с 40% от 1999 г. насам.

20. През 1999 г. достъп до питейна вода имаха 82% от населението. Сега са 95%.

21. По време на президентството на Чавес социалните разходи са се увеличили 60,6%.

22. През 1999 г. само 387 000 възрастни хора са получавали пенсия. Днес са 2,1 милиона.

23. След 1999 г. във Венесуела са били построени 700 000 жилища.

24. След 1999 г. правителството е раздало на местни индиански племена над 1 милион хектара земи.

25. Аграрната реформа позволи на десетки хиляди селски стопани да станат собственици на своите земи. Общо се преразпределиха над 3 милиона хектара.

26. През 1999 г. Венесуела е произвеждала 51% от храните, които консумира. През 2012 г. продукцията вече е 71%, а потреблението на храни е нараснало 81% спрямо 1999 г. Ако консумирането през 2012 г. бе същото, както през 1999 г., Венесуела щеше да произвежда 140% от храните, консумирани на национално ниво.

27. От 1999 г. показателят за калориите, консумирани от венесуелците, нараства 50% благодарение на Мисия „Прехрана”, която създава верига за разпространение от 22 000 магазина за храни, където продуктите се субсидират до 30%. Консумацията на месо се е увеличила със 75% спрямо 1999 г.

28. Пет милиона деца получават сега безплатна храна чрез Училищната програма за прехрана. През 1999 г. са били 250 000.

29. Показателят за недохранване спадна от 21% през 1998 г. до 3% през 2012 г.

30. Според ФАО (Световната организация по прехрана) Венесуела е страната от Латинска Америка и Карибието, която най-много е напреднала в изкореняването на глада.

31. Национализацията на петролната компания PDVSA през 2003 г. позволява на Венесуела да си възтанови енергийния суверенитет.

32. Национализацията на секторите на електричеството и телекомуникациите позволява да се приключи с монополите и достъпът до тези услуги да стане всеобщ.

33. От 1999 г. са създадени 50 000 кооперативи във всички сектори на икономиката.

34. Показателят за безработица спадна от 15,2% през 1998 г. на 6,4% през 2012 г., като бяха създадени 4 милиона работни места.

35. Минималната заплата нарастна от равностойността на 16 долара през 1998 г. до равностойността на 330 долара през 2012 г. Това е най-високата минимална заплата в Латинска Америка.

36. През 1999 г. 65% от активното население взима минимална заплата. През 2012 г. само 21,1% от работниците разчитат на таквова ниво на доходи.

37. Възрастните, които никога не са работили, разполагат с гарантиран доход, равностоен на 60% от минималната заплата.

38. Жените без закрила, както и хората с увреждания, получават като помощ 80% от минималната заплата.

39. Работният ден се намалява до 6 часа дневно и 36 часа седмично без понижаване на заплатата.

40. Публичният дълг се понижи от 45% на БВП през 1998 г. до 20% през 2011 г. Венесуела се оттегля от МВФ и от Световната банка, погасявайки предсрочно всички свои дългове.

41. През 2012 г. показателят за растеж във Венесуела бе 5,5% - един от най-високите в света.

42. БВП на човек от населението от 4 100 долара през 1999 г. достигна 10 810 долара през 2011 г.

43. Според годишния доклад „Световно щастие” за 2012 г. Венесуела е втората най-щастлива страна в Латинска Америка след Коста Рика, а в световен мащам заема 19-то място – преди Германия и Испания.

44. На американския континент Венесуела предлага по-важна директна помощ от САЩ. През 2007 г. Чавес отпуска над 8,8 млрд. долара за дарения, финансиране и енергийна помощ срещу 3 млрд. долара от администрацията на Буш.

45. За първи път в историята Венесуела разполага със свои собствени космически сателити („Боливар” и „Миранда”) и вече е свободна в областта на орбиталните технологии. Из цялата територия на страната интернетът и телекомуникациите са достъпни.

46. Създаването на „Петрокарибе” през 2005 г. позволява на 18 страни от Латинска Америка и Карибието, което прави 90 милиониа души, да получават субсидиран до 40% и до 60% петрол и да са осигурени енергийно.

47. Венесуела предлага също така помощ на необлагодателствани общности в САЩ, предостаяйки им гориво на субсидирани цени.

48. Създаването на Боливарски алианс за народите на нашата Америка (ALBA) през 2004 г. между Куба и Венесуела очертава основите на един интеграционен съюз, базиран на кооперацията и реципрочността, който обединява 8 страни членки и който поставя човешкото същество в центъра на обществения проект, целящ борбата с бедността и със социалното изключване.

49. Уго Чавес е в основата на създаването през 2011 г. на Общността на държавите от латинска Америка и Карибието (СЕЛАК), която за първи път обединява 33-те нации на региона, а те на свой ред така се еманципират от попечителството на САЩ и Канада.

50. Уго Чавес изиграва ключова роля в мирния процес в Колумбия. Според президента Хуан Мануел Сантос, „ако напредваме към един солиден мирен процес с ясен и конкретен напредък – напредък, какъвто никога не е бил постиган по-рано с ФАРК (партизаните от Въоръжените революционни сили на Колумбия), то това е благодарение също така на отдадеността и обвързаността на Чавес и на правителството на Венесуела.”
.........................................................

Салим Ламрани е доктор по иберийски теми и по латиноамериканистика в Университета „Париж ІV” на Сорбоната. Също така е титулярен професор в Университета на Реюнион. Журналист, специалист по отношенията Куба-САЩ.