Чавизмът във Венесуела спечели първата си битка без прякото участие на своя лидер и вдъхновител Уго Чавес, който лежи тежко болен в Хавана. Основаното и вдъхновявано от до неотдавна тъй енергичния харизматик обществено движение успя да излезе майсторски от оплетения казус с президентската клетва, която Чавес по видими за цял свят причини не успя да положи в определения срок. Това бе нещо като зрелостен изпит, който показа, че и без Чавес чавистите във върхушката на властта и чавистите от улицата знаят добре накъде да вървят и как да го правят. Президентска инаугурация нямаше, но станахме свидетелите на инаугурацията на чавизма като политически феномен, сравним може би само с перонизма в Аржентина, другото уникално политическо течение в Латинска Америка, тръгнало пак от някогашен военен – аржентинския генерал Хуан Доминго Перон. Той е покойник от 1974 г., но перонизмът управлява и днес в Буенос Айрес в лицето на президентката Кристина Фернандес.
С цялата условност на паралелите, с всичките корекции на различната историческа епоха и на националната специфика, чавизмът очевидно също се превръща в достойно за задълбочено и безпристрастно изследване политическо явление, което ще се радва на дълголетие и на внушително влияние и извън венесуелските граници – особено в днешните времена на „латиноамериканската лява вълна”. Всички водещи фигури на тази тенденция като президентите на Боливия Ево Моралес, на Еквадор Рафаел Кореа, на Никарагуа Даниел Ортега, на Уругвай Хосе Мухика, като „нашата” Дилма Русеф в Бразилия или като споменатата аржентинка Кристина Фернандес, се изредиха в хаванската клиника, където се лекува Чавес, за да му изразят подкрепата си. А и за да легитимират съратниците му, които също бяха там и на които явно предстои да продължат с чавизма напред. Изключително популярната и в Латинска Америка, а и по света Дилма Русеф с целия си авторитет обяви за напълно основателни и аргументирани юридическите мотиви и тълкуванието на конституцията, залегнали в решенията на венесуелсикя Върховен съд и на Националното събрание за безсрочно отлагане на президентската клетва поради временна невъзможност на Чавес да я положи.
Нейната, както и на другите латиноамерикански лидери оценка бе много важна за спадане на напрежението във Венесуела около казуса с клетвата. „Свряна в неудобния си ъгъл” (по определението на ВВС) след убедителната победа на Чавес в президентските избори на 7 октомври, венесуелската опозиция опита да използва момента за политическите си цели. Правейки изрични уговорки, че чисто човешки желаят на президента бързо оздравяване и че не подлагат на съмнение легитимното му избиране с вота на 7 октомври, опозиционните депутати дни наред не спряха да настояват за стриктно спазване на конституцията, която всъщност не казва нищо категорично за ситуация като създалата се. Погледнато отстрани и обективно, изглеждаше, че не знаят какво точно искат. От една страна признават законното избиране на Чавес и правото му да се лекува, от друга страна настояват той или да се закълне пред Националното събрание в Каракас точно на 10 януари, или, ако не може, отсъствието му да се приеме като „трайна навъзможност на президента да упражнява задължениата си” и да се върви към нови избори. Дотогава пък пълномощията на държавен глава да се прехвърлят на шефа на Националното събрание Диосдадо Кабейо, а не на посочения от Чавес за нов вицепрезидент (и негов „наследник” в чавизма) Николас Мадуро, защото Мадуро не е минавал през избори.
На пръв поглед е чудно защо опозицията би предпочела властта да отиде при суровия и предан чавист и бивш военен Диосдадо Кабейо, а не при винаги усмихнатия, диалогичен и вярващ в индуизма доскорошен външен министър Николас Мадуро. Диосдадо (както интимно го наричат всички във Венесуела) на свой ред беше вице на Чавес през 2002-а, когато група нахъсени от подкрепата на тогавашната американска администрация офицери се опитаха да извършат военен преврат в Каракас. Чавес дори насила бе откаран на карибски остров, където прекара два дни в изолация, а в президентския дворец „Мирафлорес” се настаниха превратаджиите. Но онзи, който ги извади оттам, бе именно Диосдадо – старият боен другар на Чавес още от времето на военния бунт срещу корумпираното правителство на Карлос Андрес Перес през 1992 г. През 2002-а Диосдадо мобилизира бързо верните на Чавес войски от страната и блокира улиците на столицата със стотици хиляди негови привърженици, призовани да окажат масов обществен натиск срещу пучистите. И те се предадоха, а Чавес триумфално се върна в Каракас.
Оттогава мнозина от външните наблюдатели на чависткото движение смятат Диосдадо за представител на негово по-твърдо и радикално „военно крило”. Пак същите пък категоризират тръгналия от синдикалистките борби Николас Мадуро, някогашен водач на мотриса в метрото, като изразител на по-мекото „социалистическо крило”. Твърди се, че Чавес е избрал именно него за свой „наследник” точно заради по-диалогичния му характер и способността му да е симпатичен на по-широк кръг хора. Неспирно се лансират и откровени спекулации за съперничество между Диосдадо (в превод – „даден от бога”) и Мадуро („зрял”) – нещо, което досега не е било подплатено с нито един факт. Дори напротив – и двамата в сегашния кризисен период около влошаването на здравето на Чавес непрекъснато се появяват заедно, често в компанията и на досегашния вицепрезидент Елиас Хауа – също верен чавист. Подчертават единството си и решимостта си да не позволят на никакви интриги да го нарушат.
Диосдадо не се изкуши от „песента на сирените” да поеме властта и лично изчете решението на Националното събрание, където мнозиството е на чавистите, за отлагане на клетвата на Чавес.
Любопитното е, че в аргументацията за отлагането се включи и съпругата на Мадуро и също активна чавистка Силия Флорес – сегашна главна прокурорка и бивша шефка на парламента. Тя заяви, че понеже Чавес не е току-що избран президент, а преизбран, клетвата не е от такова решаващо значение, а е само тържествен акт за преход към новия мандат. Тук, разбира се, остана една неяснота. Щом клетвата не е положена, как тогава Мадуро става вице? И ако още не е приключил предходният мандат, не трябва ли поне до клетвата да си остане и досегашният вице Елиас Хауа?
В крайна сметка обаче всичко се подреди така, както бе поискал Чавес – Мадуро получава бонуса да визепрезиденства, докато (ако) Чавес оздравее и положи клетва. Това очевидно ще е и период за по-голямото популяризиране на „наследника” сред избирателите, ако нещата при Чавес не се развият добре и все пак се стигне до нови избори.
Онези, които се съмняват, че не притежаващият магията на Чавес Мадуро ще е в състояние да ги спечели, очевидно все още подценяват явлението чавизъм. Най-важното при него е, че това е наистина масово народно движение на хора, подобрили реално живота си и добили ново самочувствие благодарение на социалните програми, осъществявани вече второ десетилетие от Боливарската народна революция. Това са вчерашните унизени и оскърбени, на които говорещият техният език и излезлият от техните среди Чавес даде не просто хляб, дом, образование и здравеопазване, а човешко достойнство. Утре пак тези хора ще са готови да гласуват и за Мадуро, защото също както команданте Уго, и той е един от тях.
Ето какво обяснява пред испанската версия на ВВС музикантът Ноел Маркес: „Нашето не е революця на отделните имена. Президентът Чавес винаги казва: Чавес си ти, Чавес сме всички. Десницата не иска да признава Николас Мадуро, защото е бил шофьор на мотриса. Добре, ами ние всички сме шофьори, зидари, дърводелци, ние сме народът. Ето кое е важното”.