От неуспелия преврат във Венецуела силно мирише на "черно злато". И на американски интереси. Което често е едно и също.
Венецуела е четвърта в света по производство на петрол. Главен доставчик е на стратегическия продукт за САЩ. В момента председателства ОПЕК. А начело й е 47-годишният президент Уго Чавес, бивш десантчик, бивш превратаджия и настоящ личен приятел на такива лични врагове на Вашингтон като Фидел Кастро и Саддам Хюсеин. Откакто дойде на власт през 1998 г., леворадикалните му действия и у дома, и по света постоянно провокират "безпокойство", а и директни критики от САЩ.
Няма съмнение, че решението на Чавес да смени борда на директорите на държавната петролна компания "Петролеос де Венесуела" със свои верни хора, предизвикало стачка на нейни служители, улични протести, а и самия преврат на 11 април, е било крайно тревожно възприето и в Белия дом. Защото осъществяването му би означавало, че Чавес слага ръка върху кранчето на венецуелския петрол. И то точно в момент, когато заради израелско-палестинския конфликт арабските страни петролопроизводителки също посягат към своите кранчета.
На този фон няма нищо по-логично от поведението на САЩ след съобщението за преврата в петък, при който Чавес бе арестуван от разбунтували се офицери и пратен на карибския остров Орчила. За разлика от всички останали държави на американския континент, които веднага осъдиха насилствения акт, вашингтонската администрация запази пълно мълчание. А когато пучът се провали само 48 часа по-късно, защото се оказа, че по-голямата част от армията е на страната на Чавес, а той самият триумфално се завърна в президентския дворец,

ОТ БЕЛИЯ ДОМ СЕ ОТКЪСНАХА САМО НРАВОУЧИТЕЛНИ КОМЕНТАРИ

Пресаташето на Джордж Буш - Ари Флайшър, посъветва Чавес "по-добре да използва своя втори президентски шанс", защото "народът на Венецуела ясно му съобщи, че иска реформи" и той "има възможност да отговори с поправка на курса и демократичен стил". Съветничката по националната сигурност Кондолиза Райс пък беше още по-директна: "Надяваме се, Чавес разбира, че целият свят го наблюдава и че той има предимството да управлява своя кораб, който, честно казано, се движеше в погрешна посока доста дълго време".
Уви, след драмата през уикенда шансовете Чавес да се "поправи" и да влезе в крак с американските критерии са нулеви. Защото наизлезлите по улиците негови привърженици скандират само едно и също: "Играта свърши, янки! Загубихте!" В масовото съзнание на венецуелците няма и сянка от съмнение, че ако не пряко, поне чрез контактите си с опозицията американците са инспирирали пуча.
Потвърждение има дори в сп. "Нюзуик", което съобщи вчера, че офицерите, организирали опита за преврат, преди акцията си

ОТИШЛИ В АМЕРИКАНСКОТО ПОСОЛСТВО В КАРАКАС

и разказали какви са плановете им. От посолството им отговорили, че "превратът не е подходящият начин". Обаче не дали гласност на конспирацията...
"Американски заговор срещу венецуелската революция" съзря в преврата и иракският вицепремиер Тарик Азиз, който не скри радостта си от връщането на Чавес на власт и се закани, че "САЩ ще претърпят поражение като във Венецуела и във всички други краища на света". Куба също изръкопляска на "революционната победа" над "фашисткия, реакционен и контрареволюционен преврат", а държавната телевизия в Хавана обясни, че "случилото се е резултат от заговор, включващ не само вътрешни сили, но и важен сектор от правителството на САЩ".
Ако наистина американците са се набъркали в карикатурния пуч срещу Чавес, това говори доста зле за сегашната администрация в Белия дом. Защото отборът на играчите срещу Чавес бе обречен и това е трябвало да се калкулира малко по-добре още преди залога. Как би могъл да успее преврат срещу човек, който контролира армията? Как могат да се вземат насериозно шепа

ОБИДЕНИ ОТ ЦАПАРДОСВАНЕТО ИМ ЗАРАДИ КОРУПЦИЯ ОФИЦЕРИ?

Може би отговорът е донякъде в думите на военния министър на Чавес - Хосе Висенте Ранхел, когото превратът свари зад граница и който бързо се върна у дома да стабилизира положението: "Заговорниците си измислиха една виртуална държава, която уж е срещу президента, и сами си повярваха, че е така. Народът обаче излезе по улиците и им показа каква е истината".
Всъщност, решаваща роля за овладяване на положението изигра вицепрезидентът на Чавес - Диосдадо (на испански името означава "Даден от Бога") Кабельо. Именно той, потънал "в нелегалност" след ареста на Чавес в петък, успя да мобилизира вярната армия и президентските фенове, залели улиците с протести срещу превратаджиите. Веднага след връщането си в Каракас Чавес лично го прегърна и му благодари.
Двамата са много близки още от времето на техния пуч - през 1992 г. По онова време Чавес е 38-годишен подполковник от десантните войски, а Кабельо - 29-годишен лейтенант от инженерните войски.

ЧАВЕС Е НАЧЕЛО НА ОПИТА ДА БЪДЕ СВАЛЕН

управлявалия тогава президент Карлос Андрес Перес (впрочем, година по-късно Перес е махнат от поста си заради корупция). Опитът не успява, Чавес е арестуван. Той се появява по телевизията, за да благодари на всички свои съмишленици и лично да поеме вината за акцията. Нещо като познатото на нас, българите, "Сам съм, други няма". С този жест си печели огромна популярност. И когато две години по-късно излиза от затвора, започва политическа кариера. Основава Боливарско революционно движение (по името на родения във Венецуела Симон Боливар, водач на войните за независимост от Испания в Латинска Америка) и тръгва на щурм на президентския пост. Печели триумфално изборите за държавен глава през 1998 г. с 56% от гласовете. И стартира радикални реформи във всички сектори - държавни институции, селско стопанство, индустрия, външна политика.
През 1999 г. провежда

РЕФЕРЕНДУМ, КОЙТО РАЗШИРЯВА ПРЕЗИДЕНТСКИТЕ ПЪЛНОМОЩИЯ,

а също и избори за Конституционно събрание, в което 120 от 128-те места печели неговата коалиция Патриотичен полюс. През 2000 г. се явява на нови избори съгласно приетата междувременно нова конституция за вече 6-годишен президентски мандат - и е избран с 59%.
Започва процес по национализация на латифундиите (големите земеделски имения) и предизвиква възмущението на едрите собственици, но и възторга на безимотните селяни. Сключва сделка с Куба за доставка на венецуелски петрол на Острова на свободата срещу работа на кубински лекари, учители и други специалисти във Венецуела. Като шеф на ОПЕК обикаля всички водещи петролопроизводителки в света - включително и иракския лидер Саддам Хюсеин. Чавес му гостува миналата година и става единственият чужд държавен глава, стъпил в Ирак след войната от 1991 г.
Отбива се и в Москва - при Владимир Путин, с когото съгласува цените на петрола. Путин го нарича

"ЕДИН ОТ НАЙ-ЕНЕРГИЧНИТЕ ЛИДЕРИ НА ЛАТИНСКА АМЕРИКА"

Впрочем, Русия заедно с Ирак и Куба бе сред първите, които приветства потушаването на пуча във Венецуела и връщането на Чавес на власт. Руското външно министерство изрази "увереност, че законно избраният президент ще постигне стабилен граждански мир в страната и ще способства за развитието на демокрацията".
След като отново влезе в президентския дворец "Мирафлорес" в Каракас след драматичния уикенд Чавес обеща на опиталите се да го свалят "справедлив съд със спазване на всичките им права", а на недоволните от "Петролеос де Венесуела" - диалог за изглаждане на споровете.
Факт е, че след края на екшъна падналите в петък световни цени на петрола рязко скочиха с 4%. Рикошетът доста загорча на САЩ, защото по същото време Ирак врътна своето петролно кранче, а Иран призова за общоарабско петролно ембарго срещу всички подкрепящи Израел страни. Идва ред да се чуе и думата на шефа на ОПЕК Уго Чавес.