Денят 16 август ще бъде решаващ за Венецуела и по-точно за венецуелското общество, а не за президента Уго Чавес. Да, 16 август, денят след референдума за прекратяване на мандата на Чавес. Това е доста интересен механизъм, предвиден в конституцията на страната, по силата на който е възможно избирателите да се произнесат за предсрочното прекратяване на правомощията на държавния глава по средата на неговия мандат. Това означава разбира се, че е възможен и положителен резултат - за непрекратяване на правомощията му.
Чавес може и трябва да бъде упрекван заради миналото си, но не може да се оспори това, че той беше демократично и прозрачно избран на два пъти. Опозицията в страната представлява пъстра формация от различни и понякога противоречиви течения, без изявен лидер, който да се противопостави категорично на Чавес. Тя също така търпи критика, като се има предвид, че някои от ръководителите й участваха в мълниеносния опит за държавен преврат, траял 48 часа, през 2002 г., когато се опитаха да свалят президента.
И все пак не това е основната тема. Най-важният проблем опира до сегашната ситуация във венецуелското общество и до поведението, което ще възприемат лидерите от двете страни на барикадата. Защото, за съжаление, венецуелското общество е разделено на две половини, разкъсвани от противоречия помежду си. Преди година участвах в делегация на Европейски парламент, която посети страната, за да състави доклад за ситуацията там. Тогава писах за поляризацията в обществото, а вчерашният доклад на Европарламента потвърди моите изводи, че във Венецуела се наблюдава радикализация и че разделението се отразява на всички равнища от ежедневието.
Феноменът Чавес, както и раздвоението в обществото, са последица от корупцията, в която политическите партии и от двата цвята потопиха страната през последните години. В социалноикономически аспект 71 на сто от семействата живеят в бедност в една страна с несметни петролни богатства, а 800 000 домакинства са в крайна нищета. В същото време венецуелците имат доходи, равни на тези от 1958 г. Дали това е по вина на Чавес или на тези, които са били на власт преди него?
Сигурното е, че сред безимотните слоеве от обществото президентът има много по-голям авторитет от тези, които са против него. Много от бедните хора смятат, че ако гласуват за опозицията, това ще означава връщане към миналото. А това минало е системата на клиентелизма, която превърна един петролен гигант в една от най-бедните и корумпирани държави в света.
Забележително е това, че съвместните усилия на частните телевизии и печата, повечето от които са против режима и функционират като негова опозиция, не успяха да подкопаят все още широката популярност на Чавес. Повечето от безимотните хора са убедени, че ако "изгонят" президента, няма да има кой да се занимава с тях. Те имат своя фраза, която гласи: "Ние сме хора, откакто Чавес е на власт." Средната класа обаче е на мнение, че именно популистът Чавес със своите политически решения ги е изключил от програмата си. Оттук и разделението, и двойнствената оценка за личността на президента.
Какво ще стане след 15 август? Ако приемем, че и двете страни във венецуелския политически процес и външните участници ще приемат демократично резултата, първото, което трябва да се направи, е да се намали политическото и социално напрежение. Трябва да се приеме, че който и да спечели референдума, епохата на Чавес няма да изчезне внезапно и че в краткосрочен план няма да бъде възможно да се промени венецуелското общество.
Опозицията вярва, че в неделя ще може да извърши подвига да свали Чавес от власт с механизмите на демокрацията, както стана със сандинистите в Никарагуа през 1990 г. Това едва ли ще е толкова лесно, но опозицията е в правото си да опита. Трябва обаче да се отчете фактът, че Чавес не е причина, а последица от ситуацията. Тук не става въпрос за това, че Латинска Америка отхвърля демокрацията, а за това, че начинът, по който тази демокрация функционира, се оспорва от много страни. Във всеки случай, ако искаме да се избегне напрежението, трябва да се изкорени крайната бедност и корупцията.
------------------------
*/Авторът е бивш посланик на Испания във Венецуела и евродепутат социалист