След провала на десницата на референдума за президентския пост във Венецуела дори в САЩ се отрекоха от протежетата си
Венецуела – малката Венеция. Така нарекли испанските завоеватели земята, разположена на южния бряг на Карибско море. Сигурно заради многото красиви заливи, буйни реки и естествени водни канали, типични за тропическата й природа. Страна осем пъти по-голяма от България и с над двадесет милиона жители, смес от испанци, индианци, негри, азиатци и европейци. Може би тази смес обяснява и факта, че почти всяка година различните издания на Мис Свят непременно се оглавяват от някоя венецуелка. Една от най-големите производителки на сапунени телевизионни сериали, които разплакват жените по цял свят. Но и – а това може би е най-важното – пета износителка на петрол на планетата. А това я прави притегателен център за милиони пришълци от по-бедните съседни страни, които населяват бидонвилите край Каракас и другите по-големи градове на страната.
Именно петролът, източник на богатство за едни и причина за бедността на голямото мнозинство от венецуелците – е и причина за апетитите на САЩ и многонационалните компании и за перманентната нестабилност в управлението на страната, за редуващите се прогресивни правителства и военни преврати. Докато най-сетне преди няколко години за президент на страната бе избран Уго Чавес, който по невероятен начин съчетава в себе си стремежа към национален суверенитет и подобряване живота на бедните с подкрепата на армията. Сам излязъл от редиците на военните, опитал преди десетилетие да вземе властта с военен преврат, Чавес очевидно узря за решението си да се включи в демократичната парламентарна игра и дойде на власт този път с подкрепата на милиони избиратели. Верен на предизборните си обещания, той се опря на народните маси в усилията си да използва приходите от петрола за подобряване положението на бедните, за създаването на нови работни места и за строителството на евтини жилища. Затова, когато преди две години десницата направи опит да го свали с военен преврат, народът излезе на улицата и с подкрепата на по-голямата част от военните върна Чавес на президентския пост. Поощрявани от САЩ, които виждат в лицето на Чавес нов Фидел Кастро и не могат да преглътнат факта, че Венецуела изнася течно злато на преференциални цени за Куба, десните сили в страната предприеха обща стачка, която за дълго парализира петролната промишленост и повиши цените на течното злато на световните пазари, но отново претърпяха провал. /Този път за провала на стачката допринесе и друг “Фидел Кастро” – президентът на Бразилия Лула да Силва, който снабди Чавес с нужните количества петрол и предотврати дефицита му на венецуелския пазар./
Така се стигна до последния опит за сваляне на популярния държавен глава – състоялия се на 15 август референдум за неговата легитимност. Десницата събра милиони подписи в подкрепа на идеята. После се оказа, че много от тях са фалшиви, но Чавес все пак прие предизвикателството и обеща да се оттегли, ако за него бъдат подадени по-малко от гласовете /около три милиона и половина/, с които бе дошъл на власт. В присъствието на наблюдатели от САЩ, Латинска Америка и Европа и при небивала активност на избирателите, наложила удължаването на изборния ден поради чакащите пред бюрата опашки, Чавес събра 58 на сто от гласовете и убедително се наложи над опонентите си.
Сега вече и най-върлите му противници по света бяха принудени да признаят, че бедните, които са по-голямата част от населението на Венецуела, твърдо подкрепят своя водач. Дори най-влиятелният вестник в Щатите, “Ню Йорк Таймс”, писа в уводна статия, че очевидно “десницата не представлява мнозинството” в южноамериканската страна. А “Вашингтон Пост”, най-важният ежедневник в столицата на САЩ, направо призова опозицията да признае най-сетне законността на Чавес. В уводна статия от 19 август вестникът, който досега поддържаше твърда линия срещу венецуелския държавен глава, заявява, че е време не само опозицията във Венецуела, но и правителството на Джордж Буш да направят преоценка на отношението си към Чавес. Като призовава опозицията да се замисли за причините на своя провал и да признае легитимността на Чавес, “Вашингтон Пост” отбелязва, че той “заслужи доверието в себе си”. Според вестника, “Чавес е единственият, който говори за положението на бедните, докато опозицията “от десетилетия не проявява абсолютно никакъв интерес към техните проблеми и не се и опитва да обсъжда този въпрос.” Нещо повече, вестникът апелира администрацията на Буш, която дълго време водеше враждебна кампания против Чавес по въпросите на търговията, на връзките с Куба и други независими правителства в Латинска Америка и по проблемите на борбата срещу наркотрафика, “да подаде отново ръка” на Чавес и да потърси разбирателство с Венецуела.
В същото време “Вашингтон Пост” призовава Чавес да не използва победата си за разправа с опозицията и за ограничаване на демокрацията в страната, а да се опита да постигне обединение на цялото население.
Впрочем, засега не Чавес, а опозицията е тази, която упорито отказва да признае резултатите от референдума и търси подкрепата на международните наблюдатели за тяхното отричане. Макар и да се съгласиха на допълнителна проверка на вота, тези наблюдатели не отрекоха, че референдумът е протекъл при спазване на закона и отразява волята на електората. По този повод Тарек Уйлям Сааб, депутат от Движение Пета Република, изтъкна в парламента, че “десните останаха изолирани не само във Венецуела, но и в международен план... Защото те дълго време лъгаха международната общност, но тази общност вече познава фашистката същност на опозицията, която не се посвени да упрекне и бившия президент на САЩ Джими Картър, шеф на Центъра Картър и главен наблюдател на референдума. Представители на опозицията дори дивашки го нападнаха, докато се хранеше в един от ресторантите на Източен Каракас.”
Коментирайки отмяната от страна на Коста Рика на политическото убежище на Карлос Ортега, един от лидерите на опозицията във Венецуела, Уйлям Сааб заявява: “Сега би трябвало той да бъде задържан от властите и да заплати със затвор вредите, които нанесе на Венецуела и в частност щетите от стачката, възлизащи на около 15 милиарда долара”.
Ще тръгне ли Венецуела по пътя, посочен от депутата, или ще послуша съвета на“Вашингтон Пост” за търсене на национално обединение? Досегашното търпение, показано от Уго Чавес, ни кара да мислим, че той по-скоро ще избере втория път. Но дори така, на Буш му е все по-трудно да се пребори с лявата вълна в континента, доскоро смятан за послушен заден двор на Съединените щати.