Венецуелски политик, бивш партизанин, журналист и икономист. Така накратко може да се опише Теодоро Петкофф Малек, син на български емигрант и полска еврейка от 20-те години. Роден е на 3 януари 1932 г. във венецуелския щат Сулиа. Отявлен критик на Уго Чавес, той се зарече да събори сегашния президент на Венецуела на изборите на 3 декември.
В телевизионно обръщение на 21 април “модерният комунист” от български произход призова избирателите да дадат гласа си за “една Венецуела без страхове”, каквото е и мотото на предизборната му кампания. Той обеща да “сложи край на несправедливостта на една бедна нация, която има богато правителство”. Петкоф получава икономическо образование в Централния университет на Венецуела, където преподава в продължение на 14 години. За него испанският в. “Ел Паис” пише, че може да се похвали с дълга политическа траектория. Като студентски лидер през 50-те години на миналия век участва във въоръжената съпротива срещу режима на Маркос Перес Хименес, президент от 1952 г. до 1958 г. Точно заради потомъка на българин хунтата във Венецуела създава прецедент. Тя обявява еднодневно прекратяване на огъна, за да може Теодоро да слезе в Каракас и да погребе брат си, убит сражение. След като се връща в планината боевете се подновяват. Заради партизанската си дейност Теодоро няколко пъти е хвърлян зад решетките. Превръща се в жива легенда като на два пъти успява да избяга от строго охранявани зандани. Първия път прокопава тунел, а при втория използва прозрачно въже, внесено в банка кръв. Дръзките му бягства са увековечени в един от най-големите руски филми “Тази сладка дума свобода”. През 60-те г., когато диктатурата във Венецуела вече е паднала, Петкоф започва кариера на журналист. Отначало пише в органа на компартията - в. “Трибуна популар”. През 1968 г. се разочарова от комунизма заради потушаването на Пражката пролет. Пише книгата “Чехословакия - социализмът като проблем”, осъждаща интервенцията на Варшавския договор. Заради труда си лично е заклеймен от тогавашния съветски лидер Леонид Брежнев. През 1971 г. Петкоф напуска компартията и основава Движение към социализма (MAS). Междувременно няколко пъти е избиран за сенатор. Върхът в политическата му кариера е през 1996 г., когато президентът Рафаел Калдера го назначава за министър на планирането. Петкоф е автор и изпълнител на т. нар. “Дневен ред на Венецуела” - неолиберална правителствена програма за намаляване числеността на публичната администрация, контрол над инфлацията и спираща девалвацията на валутата. Петкоф е бил кандидат за президент през 1983 и 1989 г., но тогава не успява да събере повече от 4 на сто от гласовете. През 1998 г. напуска MAS, защото е против подкрепата на движението за кандидатурата на Чавес за президентския пост. Излиза от политическия живот и отново хваща перото, като стана главен редактор на в. “Ел Мундо”. След това основава собствен вестник - “Тал Куал” (Каквото такова - бел. ред.) , известен с острия си език както срещу Чавес, така и срещу тези, които се опитаха да го свалят с преврат през 2002 г. Петкоф е автор на няколко книги, сред които “Социализъм за Венецуела?” (1970 г.), “Процес наляво или фалшивото революционно ръководство” (1976 г.) , “Уго Чавес, такъв какъвто” (2000 г.).
- Г-н Петкоф, мнозина Ви смятат за най-сериозният съперник на сегашния президент Уго Чавес на изборите на 3 декември. Защо сте толкова убеден, че ще го победите?
- Откакто Чавес зае президентският пост, той непрекъснато и бързо работи за бетонирането си на върха на властта, сякаш гради крепост с все по-укрепени бойници и защитни стени. Той се върна по-силен от всякога след свалянето му при краткия преврат през 2002 г. Мнозина във Венецуела се огорчиха от разпокъсаната опозиция, която не направи нищо, а напротив - сякаш несъзнателно му даде силно рамо. Правителството, ръководено от Чавес е пълно с противоречия и под прикритието на социалната си политика действа в полза на личното си облагодетелстване. Допусна много грешки и разядено от корупция.
- Корумпирано е сегашното държавно ръководство, така ли?
- О, да, при това много. Точно затова вярвам, че ще успея да съборя Чавес на изборите.
- За трети път се кандидатирате. На какво залагате този път?
- Предишните две кандидатури бяха символични. Те бяха срещу тези на Движение към социализма (MAS). Сега не е така. Разбира се, признавам, че сегашната ми кандидатура ще е нелека борба. Но ние във Венецуела имаме една поговорка, която гласи: "Всеки бакалин хвали сиренето си".
- И все пак на какво залагате?
- Вярвам, че този път ще спечеля повече гласове.
- Къде точно сбърка Чавес? Страната е петата в света по износ на петрол, а 50 на сто от населението живее под прага на бедността. Чавес ли донесе мизерията?
- Не, не е виновен той. Но вината му е, че не направи никакво усилие за страната си. Не направи нищо, за да я намали. Напротив, по време на управлението му бедността се увеличи.
- Как така? Как го постигна? - По време на периода на Чавес бяха обречени плановете страната да се вдигне на крака. Преди него имаше силен процес на ревитализация на Венецуела, който включваше разкриване на хиляди работни места, който след това бе практически спрян. Бедността съществува заради липса на работа. Мнозина анализатори твърдят, че икономическият колапс е въпрос на време и не се е случил досега само поради безразсъдното пилеене на петродолари за популистки мероприятия и пропаганда. Навъдиха се твърде много разточителни хора, които пръскат средства за популизъм.
- През последните две години сме свидетели на една лява вълна, която залива Латинска Америка. Вие самият се определяте като модерен комунист. С какво сте по-различен от Чавес или Фидел Кастро?
- Последната книга, която написах, се казва “Дос искиердас” (Две левици - бел. ред.). Съветвам вас и читателите ви да я потърсят и да прочетат. Там ясно е описано това, което мисля. Тезата, която изповядвам, е, че има огромна разлика между управлението на бразилския президент Луис Инасио Лула да Силва, на аржентинския Нестор Кирхнер и държавния глава на Чили Рикардо Лагос, в сравнение с тези на Чавес и Кастро, които на практика са едни и същи. Т.е. има две леви политики, които се развиват в Латинска Америка. Едната е натоварена от емоции, отхвърляния и справедливи надежди, които ако не оставят свободното развитие на икономиката и не осигурят социална демокрация, водят до крах и задънени улици. Другата левица е с по-малко героичен облик, с обещания, които са по-малко абсолютни и изкупителни, по-нюансирана и търпяща еволюция. Но от нейния успех на правителствено ниво зависи икономическото, политическото и социалното здраве на Латинска Америка. Това в общи линии съм описал в книгата си. Но аз не се считам за модерен комунист, а съвременен човек от левицата.
- Каква е разликата?
- Разликата е в изповядването на демокрацията като форма на управление, противопоставена на тоталитаризма, диктатурата, пресирането на политическите партии, както и идеята за вечното правителство на един единствен човек, какъвто е случаят с Фидел Кастро. Вярвам, че поставянето на икономиката под пълен контрол на държавата води до колосално сриване. Това, което видяхме да се случва със Съветския съюз и сателитите му, сред които и малка България. Вярвам в една демократична левица, която в същото време е модерна от икономическа гледна точка. Която не търси решения от 19 век, а още по-малко от съветски или кубински тип.
- Ако спечелите изборите ще продължите ли да сте част от тройната коалиция - Венецуела, Боливия и Куба, срещу политиката на САЩ?
- Вижте, мисля да възстановя нормалните отношения с всички страни. И разбира се с държави като Куба отношенията ще бъдат просто дипломатически и нормални. Не мисля да участвам в никаква ос на доброто или злото с Куба. Не мисля да представлявам Каракас като модел на социализма от XX век.
- Ще продължите ли да оказвате помощ на Хавана, която Каракас сега изпраща под формата на петрол?
- Всички сключени споразумения с тази страна, които са били в съответствие със закона, ще бъдат спазвани. Ако не отговарят на закона, ще бъдат преразгледани.
- Казахте, че се стремите към нормални отношения с всички. Как мислите, терорист ли е президентът на САЩ Джордж Буш, както го нарича Кастро?
- Както и с останалите, ще търся със САЩ нормални отношения. Сега, както е очевидно, има много малко съвпадения на гледните точки на Каракас и Вашингтон. Няма да действам всеки ден като скандалджия. Споразуменията ще бъдат постигани чрез нормалните дипломатически канали.
- Ще запазите ли тесните политически и икономически връзки, които наблюдаваме в последно време между Иран и Венецуела? Неотдавна Техеран обяви, че ще инвестира 9 млрд. долара във Венецуела. - Ще бъдат поддържани по нормален дипломатически път каквито винаги са били. Няма да има привилегировано отношение.
- Ще произвежда ли страната ви автомати "Калашников" с помощта на Русия както наскоро обяви Чавес?
- Вижте, това засега е само проект, без да са уточнени детайлите. Според мен е по-важно да се произвеждат хранителни продукти, отколкото оръжия.
- Г-н Петкоф, имате ли роднини в България?
- Да, имам братовчед. Инженер е, но не знам къде точно живее. Казва се Петко Петков. Нямам други роднини в България.
- Как според вас живее България 17 години след падането на комунизма?
- Не познавам добре настоящата ситуация в страната ви, за да изкажа някакво мнение. Предполагам, че както и останалите бивши комунистически страни изостава по пътя на икономическото развитие. Разстоянието е твърде голямо, за да се ангажирам с оценка за страна, която не познавам добре.
- Идвал ли сте в България след промените?
- Не, не съм, но може да дойда някой ден. Все пак това е родината на баща ми.
- Как мислите, правилно ли е да се каже, че САЩ диктуват световната политика?
- САЩ са голяма световна сила, която много влияе на световната политика. Вярвам, че не може да се каже, че европейските страни се поддават на диктат от Вашингтон. Всяка страна си има собствена политика, но някои, които няма да назова, са дълбоко подчинени на Вашингтон, това е истината.
- Можем ли да кажем, че в настоящия момент САЩ е единствената световна сила?
- Вижте, в момента светът е еднополюсен, след края на Студената война. Но се развиват и други народи, които също ще се наложат като световни сили. Това е очевидно, говорим за Европа и в частност за Европейския съюз като наднационално обединение, Китай, Индия, Русия. Досега не са имали нужното могъщество, но скоро ще наблюдаваме един многополюсен свят. Кога ще стане това, обаче, не мога да кажа. Говорим за процес, който се развива.
- До колко коректно е да се твърди, че САЩ са първата световна сила, а мафиите и наркотрафика - втората?
- Това не са неща, които могат да се сравняват, за щастие. В единия случай говорим за правителство, територия, народ. Докато по отношение на мафиите вече става дума за друг вид власт.