Наричат президента на Венецуела Уго Чавес „Новият Фидел Кастро”, защото след пет десетилетия донкихотовска борба за опазване на независимостта на своята страна от апетитите на САЩ именно Чавес пое от кубинския лидер борбата за социалните идеи в Латинска Америка. Наричат го и „Новият Салвадор Алиенде”, защото съумя да оглави лявата вълна в континента, съблюдавайки като чилийския си колега основните принципи на буржоазната демокрация, като многопартийната система и свободата на изразяване на мнения.
Но тук сходствата прекъсват. Защото Алиенде беше принуден да сложи край на живота си именно от армията, ръководена от генерал Пиночет, а Чавес, сам произхождащ от редовете на армията, разчиташе – и днес продължава да разчита – на нея, както и на растящата подкрепа на народните маси във Венецуела.
Роден на 28 юли 1954 година в градчето Сабанета, във венецуелския щат Баринас, Уго Чавес се посвещава на армията, убеден, че по този начин най-добре ще служи на родината си. Като млад офицер на 4 февруари 1992 година взема участие в неуспешен опит за преврат, след което като Фидел попада в затвора. Освободен от там, решава да се отдаде на политиката по пътя на демократичните избори и на 6 декември 1998 година получава гласовете на 56,24 процента от населението и в началото на февруари 1999 година, преди осем години, става президент на републиката.
Поет, художник, автор на политически статии и анализи, баща на четири деца, още от самото начало започва с революционни реформи в областта на добива на петрол, селското стопанство и подобряване на живота на народа си. С това предизвиква острото недоволство на САЩ и покровителстваната от тях местна буржоазия и на 18 април 2002 година сам става жертва на военен преврат, подкрепен от улични демонстрации на десницата, която нахлува в президентския дворец и арестува Чавес на един от островите. Но радостта на превратаджиите трае само два дни – по-голямата част от армията остава вярна на Чавес и с подкрепата на много по-мощни манифестации на левите сили освобождава своя лидер и го връща в двореца Мирафлорес.
Оттогава осем пъти по различни поводи Чавес печели неоспоримо избори, за да се стигне до последната проверка на 3 декември 2006 година, когато над 61 процента от населението при много високо участие гласува за него срещу 38 процента за социалдемократа Моралес.
Тази победа, призната от най-големите вестници на САЩ, не е случайна. Чавес успява да получи подкрепа за създаденото от него Движение Пета Република от Движението за Социализъм (МАS), Родина за Всички (РРТ), Венецуелската Компартия (РСV), Изборното Движение на Народа (МЕР) и други движения с лява насоченост. Но по-важното са конкретните дела на неговото управление, вдъхновено от идеалите на Симон Боливар: изкореняване на неграмотността с помощта на кубински учители, повишаване на минималните работни заплати (с 30 % през 2004 година и 26 % през 2005 година), въвеждане на безплатно лечение за бедните (включително и на офталмологични операции с помощта отново на Куба), строителство на жилища за бедните, развитие на кооперативното движение, насърчаване на земеделието (нещо рядко в богата на петрол страна), строителство на големи обекти – метрото, мостът над река Ориноко (свързващ двете части на Амазония – венецуелската и бразилската), мисиите за повишаване на професионалната квалификация и изграждане на локални образователни центрове. И всичко това с парите от петрола, природния газ и други богатства, които до неотдавна пълнеха джобовете на чуждите инвеститори, а днес са притежание на 23-те милиона венецуелци.
Ще успее ли правителството на Чавес? Сигурно да. Защото в цяла Латинска Америка се надига лява вълна, против властта на САЩ, наричани открито от Чавес „големият дявол”. И още повече след краха на Вашингтон в Ирак и Афганистан: очертава се нова победа на демократите, която би направила реалност сключването на споразумение с Чавес.
А дотогава „Новият Фидел” или „Новият Алиенде” ще продължава да бъде голямата надежда и пример за целия континент.