Сякаш малко им беше на испанците, че ги връхлетя най-лошата финансова и икономическа криза от 30 години насам, че безработицата стигна 26%, че изселванията заради неплатени ипотеки станаха масови, че наложените по всички линии социални орязвания поразиха и завидното доскоро обществено здравеопазване, и задъхващото се образование, че дори уж идиличната монархия се оказа проядена от милионни злоупотреби на кралския зет... От близо месец към всичко това се добави и набъбващ като търкаляща се снежна топка политически скандал около медийни разкрития за паралелна черна каса, години наред функционирала в управляващата дясна Народна партия и периодично облагодетелствала нейни ръководни дейци с пликтеча със солидни суми. Сигналите за драстичните злоупотреби, дошли като ехо от предходни разследвания, бяха подплатени и с публикуването на 31 януари във в. „Ел Паис” на страници от ръкописната счетоводна книга, водена от 1990 со 2008 г. от бившия ковчежник на НП Луис Барсенас – фигурант и по друго шумно корупционно дело, прочуло се като „случаят Гюртел”. В излезлите сега записки личи и името на настоящия премиер Мариано Рахой, посочвано ту изцяло, ту само с инициали, но с редовни „дотации” от по над 25 000 евро годишно плюс различни суми, предназначени за негови представителни костюми, ризи и вратовръзки. В „списъка на Барсенас” са и имената на почти цялото партийно ръководство на НП, на бивши и настоящи министри, на кметове и съветници и дори на председателя на Сената Пио Гарсия Ескудеро.
С първоначалната реакция на публикацията бе натоварена генералната секретарка на НП Долорес де Коспедал, която увери, че партийното счетоводство е „едно-единствено, прозрачно и съвсем чисто”, а обвиненията са фалшиви и са резултат на политическа поръчка. Обясненията й не събудиха особено доверие, защото междувременно сенатският шеф Гарсия Ескудеро вече беше признал, че наистина през 2000 г., когато атентат на ЕТА поразява жилището му, е взимал „заем” от партията си, за ремонт, но после го бил върнал. „Щом той казва, значи е така. Този факт може да е верен, но това не значи, че верно и останалото от публикацията. Тези ръкописи трябва да се проверят,” каза Коспедал.
Болезнен резонанс предизвика и разкритието за платени от щедри спонсори на НП пътувания в чужбина и луксозни модни аксесоари на сегашната министърка на подложеното на сурови рестрикции здравеопазване Ана Мато, още докато е била на партийна работа през 2000-2004 г. По онова време тя е била омъжена за кмета на един от мадридските райони Хесус Сепулведа, който през 2009-а подава оставка от поста, защото е разследван по споменятия „случай Гюртел”, също отнасящ се за незаконно партийно финансиране. Днес двамата вече са разведени, а Сепулведа, който все още се води съветник на НП срещу заплащане, подкрепя твърденията на бившата си жена, че тя нищо не знаела за произхода на облагодетелствалите семейството им „дарения”. Опозицията не й повярва и поиска оставката й, но тя отказа да я подаде.
Друго видно име от „списъка на Барсенас” е външната министърка от правителството на бившия премиер и лидер на НП Хосе Мария Аснар за мандата 2000-2004 г. Ана Паласиос. Тя обаче категорично отрича да е получавала приписваната й сума в пликче от 6500 евро, защото на посочената в счетоводната книга дата е била на документирано посещение в чужбина.
Премиерът Мариано Рахой, който по начало не е от най-словоохотливите пред журналистите, запази прекалено дълго мълчание на фона на скандалните разкрития. Първата му изява дойде чак на третия ден след публикацията в „Ел Паис” – на свиканото от него извънредно заседание на ръководството на НП на 2 февруари, събота. На него Рахой определи изнесените данни като фалшиви и предупреди, че партията му може да съди виновните за компромата.
След още два дни на испанския премиер пак му се наложи да се обяснява за същото – този път вече и пред международната преса. На 4 февруари той гостува на Ангела Меркел в Берлин, където трябваше да се похвали пред немската канцлерка с напредъка на мерките за преодолаване на испанската финансово-икономическа криза. Но посещението премина под знака на скандала „Барсенас”. Пред доста стреснятия поглед на домакинята си, също преживявала навремето скандал около черната каса на собствената й ХДП (който, впрочем, предизвика оставката на легендарния Хелмут Кол и изстреля нагоре като негова наследничка именно Меркел), Рахой заяви: „Повтарям казаното в събота. Всичко, което се споменава за мен и моите партийни другари, не е вярно. С изключение само на някои неща, публикувани от някои медии. Правителството ни е зарадено с устрем, надежда и сила. Твърденията са абсолютно фалшиви.” Наблягайки, че кабинетът му разполага с достатъчен морален авторитет, за да изиска още жертви от испанците, премиерът каза: „Правителството е стабилно. НП има ясно мнозинство, постигнала е обрат, осъществява базирана на реформите политика и ще ги продължи с убеждението, че ще изведен Испания от тази криза”.
На съвсем различно мнение за авторитета на НП е опозиционната Испанска социалистическа работническа партия (ИСРП) начело с лидера Алфредо Перес Рубалкаба, който вече настоя за оставката на премиера. Депутатите на по-радикалната, но и по-малобройна Обединена левица пък направо искат извънредни избори.
Уличните демонстранти, които при всяко социално или политическо сътресение в Испания се събират много по-масово и много по-активно, отколкото това става в България, и които още от нощта на 31 януари редовно се строяват пред централата на НП в Мадрид, също неуморно скандарит за оставка. Успоредно с това петиция в интернет с такова искане само за няколко часа събра 740 000 подписа.
Интересното е, че независимо от драстичния срив в доверието на избирателите към НП, който е резултат не само на сегашния скандал, но и на цялостната антисоциална политика на правителството през последната година, не се наблюдава симетрично нарастване на подкрепата за ИСРП. НП, която на изборите през ноември 2011-а взе абсолютно мнозинство в парламента, днес би могла да изкуши само 23,9 % от избирателите. Но и ИСРП не е по-добре – за нея пък са само 23,5%. Хората продължават да смятат последния мандат на социалистите за отговорен за късната и неадекватна реакция на кризата. А помнещите по-отдавна не са забравили, че и ИСРП през 90-те също има своя корупционен скандал, известен като „Филеса”. Уви, случаят със „списъка на Барсенас” сега само подхранва пълното разочарование на гражданите от цялата политическа класа.
Въре в самата НП се чуват гласове на влиятелни дейци за „пречистване”. Сред тях се нареди и Есперанса Агире – доскорошната ръководителка на община Мадрид и отдавнащна конкурентка на Рахой в партийната върхушка. Впрочем, докато тя години наред заемаше сладката мадридска позиция, в нейната градина също падаха сериозни обвинения за непрозрачни бизнес сделки и разрешения за строежи. Днес обаче Агире се изявява като радетелка на обновлението на НП и дори като защитничка на гражданското общество. „Трябва да върнем на гражданите властта, която им отнехме. За всички политически партии спешно е наложителна пълна демократична регенерация,” зове Агире, цитирана от „Ел Паис”. И уверява, че самата тя е готова веднага да подеме такъв процес „от първата редица”. „Което значи, че се прицелва в поста на Мариано Рахой,” разшифрова устрема й „Ел Паис”.
От лагера на НП звучат и по-идеалистични гласове. Такъв е например бившият депутат и настоящ адвокат на свободна практика Хорхе Триас. Той вече няколко пъти излиза със свои публикация във „вражеския” „Ел Паис”, като последната му статия „Сенки или убеждения” е отпечатана точно 10 дни преди пускането на „списъка на Барсенас”. В нея Триас коментира вече нееднократно избивалите на повърхността сведения за черна каса в НП и настоява партийните лидери да излязат с ясно и принципно становище по въпроса. Самият той потвърждава, че лично разполага със сведения за раздавани до 10 000 евро месечно и по времето на Аснар, и по времето на Рахой. Като лоялен член на НП, уважаващ ръководството й, Триас допуска, че откакто то се олицетворява от Рахой и Коспедал, порочните практики с „пликчетата” може и да са били прекъснати. Но настоява: „...И все пак са длъжни да обяснят дали в началото на мандатите си не са получили нещо от тази негативна практика. Накратко – искаме да знаем списъка на дарителите и на получателите.”
На 6 февруари Триас отиде в специалния съд за дела срещу корупцията и организираната престъпност в Мадрид, за да даде показания по случая „Барсенас”. Излизайки 50 минути по-късно, той бе атакуван от журналисти за изявления, но отрони само: „Изпълних дълга си”.
Пълно мълчание пред репортерите запази и лично Луис Барсенас, който се яви с адвоката си на същото място и в същия ден пак за показания. Преодоляването на метрите от колата до входа на сградата за него бе истинско изпитание, защото отвъд гората от камери и микрофони долетяха и подигравателните скандирания на струпалите се демонстранти и зяпачи, като най-честото бе: „А моето пликче къде е?!”
За разлика от Рахой Барсенас реагира още в същия ден, в който „Ел Паис” публикува ръкописните документи, представени като негова счетоводна книга. Той разпрати до медиите писмено комюнике, в което увери, че в НП никога не е имало черна каса, че всички извършвани финансови операции са били напълно законни и отчетени пред данъчните власти. Никъде не каза излезлите данни да са „фалшиви”, както обяви по-късно премиерът, а подчерта: „Поне в посочения период на никое от споменатите от всекидневника „Ел Паис” лица, нито на някое друго са предавани суми, които да не са били отчетени надлежно в единственото партийно счетоводство”.
Барсенас се съгласи да се подложи и на съдебна експертиза, която да установи дали оригиналният му почерк съвпада с почерка от публикацията на „Ел Паис”. Междувременно вестникът разпространи мнението на графолози, които са били консултирани предварително, че съвпадението е налице.
Луис Барсенас от години е във фокуса на вниманието на испанското правосъдие именно заради подозрения в злоупотреби с бизнес дарения за НП. Той от над две десетилетия се занимава с партийното счетоводство, а от 2008-а до 2009-а е ковчежник на НП. Преди него, от 1993 до 2008 г., постът е заеман от Алваро Лапуерта, който сега също е разследван и също уверява, че никога не е чувал за никакви черни каси в партията си. В изборите през 2004 г. и 2008 г. Барсенас е избиран за сенатор от НП. През 2009 г. подава оставка като партиен ковчежник заради повдиганти срещу него обвинения по споменатия „случай Гюртел”. Името на случая идва от немската дума за колан. Алюзията е с фамилията на предприемача Франсиско Кореа – защото пък на испански correa означава именно колан. Въпроснят предприемач, който обичал да го наричат „дон Вито” (Корлеоне – от „Кръстникът”), заформя цяла мрежа от симпатизиращи на НП бизнесмен и от полицити плюс общински съветници, кметове и други видни дейци на партията. Всички те си помагат взаимно хем за успешния бизнес (особено строителния) в Мадрид, Валенсия и Галисия, хем за финансирането на различни партийни прояви. С разплитането на случая през 2009-а се заема спечелилият си световна слава с делото си срещу бившия чилийски диктатор Пиночет съдия Балтасар Гарсон. Той повдига обвинения срещу 37 души. Сред засегнатите се оказва и зетят на Аснар – Алехандро Агаг. Делото се проточва чак до идването на власт на НП през ноември 2011-а и в крайна сметка приключва не само с оправдаването на повечето обвиняеми „по липса на доказателства”, но и с... лишаването от съдийски права на самия Гарсон заради нарушения при събирането на доказателства...
„Гюртел” обаче оставя около Баресанас да витае подозрението, че се е облагодетелствал от безотчетните „дарения” на Кореа с около 1,3 милиона евро. Проверките продължават с по-малка или по-голяма интернизвност, докато в началото на тази година швейцарските власти укстановяват, че Барсенас е държал в алпийския данъчен рай 22 млн. евро на собствена сметка. Обяснението му е, че това не бил негов личен влог, а начин да запази за партийни нужди „парите на инвеститорите”. Барсенас уверява, че сумата вече била прехвърлена съвсем легално в Испания. Но платеният данък е само върху половината сума – както повелява приетият междувременно с гласовете на НП закон за данъчната амнистия. След което пък Триас се обажда, за да обясни за партийната практика с „пликчетата” – и скандалът, вече кръстен на Барсенас, е готов. Черешката отгоре му е донесената в „Ел Паис” от старателно крит информатор издайническа тетрадка с черното счетоводство. Главният редактор на вестника Хавиер Морено вече е предал въпросната тетрадка на съдебните органи. Кулминацията очевидно тепърва предстои.
Колкото и да се опитва Рахой да омаловажи „фалшивите” обвинения, по-здравословно за политическата му кариера ще е да си признае грешките, ако ги е допускал, и да развърти антикорупционната метла из НП и из цляла Испания. Гледат го не само испанците, а и Европа. „Файненшъл таймс” безпощадно писа тези дни: „Испания все още се опитва да излезе от най-тежката икономическа криза в своята демократична история в момент, когато всичките й институции, от монархията до съдебната система, показват признаци на гниене. Трябва да има пълно, прозрачно и независимо разследване на предполагаемите нелегални плащания. Нито правителството, нито страната могат да си позволят нещо по-малко”.
..................


Анкетите на „Ел Паис”


Вярвате ли на обясненията на ръководителите на Народната партия по повод предполагаемото получаване на пари?

Да – 10%
Не – 76%
Не знам – 14%

Смятате ли, че ръководителите на НП, посочени като вероятно облагодетелствани от черната каса, трябва да подадат оставка?

Да – 80%
Не – 13%
Не знам – 7%

Смятате ли, че НП трябва незабавно да свика свой извънреден конгрес, за да подмени ръководството си?

Да – 70%
Не – 21%
Не знам – 9%

НП разпорeди една вътрешна и една външна проверка на счетоводството й. Смятате ли, че резултатите ще внесат яснота по въпроса?

Да – 22%
Не – 71%
Не знам – 7%

Ще може ли да се вярва на тези резултати?

Да – 19%
Не – 71%
Не знам – 10%

Дали в сегашната обстановка трябва да се организират извънредни избори?

Да – 54%
Не – 39%
Не знам – 7%