Щом хората изпадат в сатурнови дупки около рождените си дни, това може би важи и за държавите около националните им празници. Така поне изглежда на примера на Испания, която си е избрала за такъв празник 12 октомври – деня на откриването на Америка през 1492 г. Именно около тази дата сега й се струпаха куп неприятности. Драмата на заразената с ебола медицинска сестра е най-шумната от тях. Но тече също и безкрайната сага с каталунския хъс към независимост, и един скандал за безотчетни харчове с кредитни карти от голяма „спасявана” банка, и европейска процедура, задължаваща испанското правителство да възстанови помощите си за влиятелни мултинационални фирми с испанска регистрация, и болезнен срив в испанския износ...
Единственият светъл лъч е титлата за „най-секси жена” на американското списание „Ескуайър” за испанската кинозвезда Пенелопе Крус. Но това е слаба утеха за правителството в Мадрид начело с премиера Мариано Рахой. То е дясно, а Пенелопе с всичките й прелести, мъжът й Хавиер Бардем и гуруто й Педро Алмодовар са леви, както и по-голямата част от испанската арт бохема.
Вярно, в момента и леви, и десни политици, синдикалисти и предприемачи изглеждат пред публиката еднакво оцапани от гръмналите на 1 октомври разкрития за кредитни карти, които в течение на над две десетилетия са давали правото на разноцветните си притежатели безотчетно да похарчат общо над 15 млн. евро за „представителни нужди” от Caja Madrid (Каса Мадрид). Това е най-старата от испанските спестовни каси, основана през 1702 г. и стигнала до наши дни като фондация, подчинена на правителството на Община Мадрид. Ръководи я съвет от политици, синдикалисти, банкери и бизнесмени. Caja Madrid пострада от спукването на строителния балон в Испания през 2008 г., повлякло несъбираеми кредити. През 2010-а тя се сля с 6 други каси в банковия конгломерат Bankia, също управляван от обществен съвет. Кризата продължи и се наложи през 2012 г. испанското правителство да „спасява” Bankia с около 24 млрд. евро, като накрая придоби 90% от банката.
Сега се оказва, че през цялото това време, докато Bankia е била помпана с обществени средства и е изхвърляла хора на улицата, за да им вземе жилищата за неплатени ипотеки, е продължавала да действа въведената още през 1988-а система от безотчетни кредитни карти за членовете на обществения съвет и за служители. Картите покривали „представителни нужди” като делови обеди и вечери, официални дрехи, служебни пътувания и т.н. Били са два вида – с по-голям лимит за по-вишестоящи, и с по-ограничен за по-редови функционери. Облагодетелстваните са 86 управители и съветници. 27 от тях са членове на Народната партия, 15 са социалисти, 5-а са от Обединена левица, 11 са синдикалисти, останалите са предприемачи и банкови специалисти.
Скандалът разтърси испанското общество и го настрои още повече срещу „кастата”, за която площадите отдавна скандират: „Всички да си ходят”. Част от появилите се в „черния списък” функционери хвърлиха оставки, някои върнаха похарчените суми, а други протестираха, че това било „театър” и „лов на вещици”, както се изрази например Пабло Абехас, вече уволненият шеф на дирекция „Икономика” в Община Мадрид. Той увери в. „Ел Паис”, че практиката с картите е била известна на държавните контролни органи и в нея нямало нищо порочно. Тя покривала насъщни служебни разходи и влизала в заплащането на труда на съветниците. Bankia нямала какво да крие и затова сама изнесла фактите в свой доклад, използван като повод за започналото разследване. На свой ред настоящото ръководство на Bankia оповести, че откакто е поело функциите си през 2012-а е премахнало тази практика. В крайна сметка разследващите уточниха, че само 17% от разходите, направени по линия на „срамните карти”, изглеждат съмнителни и ще бъдат проучени. Скандалът обаче вече е гръмнал и за никого от списъка на картодържателите не ще е лесно да доказва, че няма сестра... Е, някои имат. Като бившия президент на Bankia Мигел Блеса, похарчил 9000 евро за сафари в Африка и 10 000 за вино. Сред обвинените е и наследникът му на поста Родриго Рато.
Преди премиерът Рахой да успее да се окопити сред тази буря, поразила най-зле неговата управляваща Народна партия (с най-много „картови” съветници), Испания влезе в световните новини с първия случай на зараза с ебола извън Африка – в мадридска болница. Веднага избуяха остри въпроси около прилаганите от 3 г.от правителството драстични орязвания в испанската здравна система. Всичко това, разбира се, бързо стана най-отровната черешка върху горчивата многоетажна торта, с която има да се справя Рахой. Но все пак най-твърдото и несмилаемо парче от нея си остава каталунският проблем.
Рахой успя да се подхлъзне с прибързаната си реакция на един от поредните номера, които му скрои ръководителят на автономното правителство в Барселона и упорит привърженик на независима Каталуня Артур Мас. В дългото надлъгване през вратички и цепнатини в законовите текстове Мас приложи заблуждаваща словесна еквилибристика, която накара Рахой да помисли, че Барселона се отказва от обявения за 9 ноември референдум за независимост и да се зарадва на тази „прекрасна новина”. „Прекрасните новини траят кратко,” поля го със студен душ само половин час по-късно Мас. И поясни, че допитването под формата на гражданско волеизявление все пак ще се проведе – с урни и с 20 000 доброволци при организирането му. Просто то няма да се базира на онези законови постулати, вече суспендирани от Конституционния съд, а на други точки от каталунския закон за допитванията. Мас не уточни кои точно, защото „при такъв противник не бива да даваме повече жалони”. Тоест – Барселона не иска да насочва Мадрид къде конкретно да фокусира следващите си съдебни атаки, целящи да изкарат допитването антиконституционно.
Мас призна, че единството на каталунските националистически партии (освен неговата консервативна „Конверхенсия и унио” това са още три формации – леви, републикански, екологични) е „пропукано”. Но настоя, че общият им „враг” е испанската държава, която нарочно пресилвала разногласията помежду им. Това накара испанската държавна телевизия да прекъсне директното включване от изявленията му и даде повод на един от нейните коментатори да го сравни с Гьобелс заради конфронтационната риторика. Факт е все пак, че левите националисти наистина са недоволни от дългото маневриране на Мас. Част от тях настояват за незабавно обявяване на независима Каталуня, без референдум, а други държат на бързи предсрочни избори с характера на плебисцит – идея, към която започва да се скланя и Мас.
Рахой стисна зъби, издържа унижението и реши да покаже добронамереност: „Не знам вече какво е казаното за 9 ноември, но за мен най-важният критерий е диалогът и законът. Ако видим, че има неща, които противоречат на законодателството, ще реагираме, както биха реагирали и други правителства. Готови сме да разговаряме”. Премиерът отбеляза, че за правителството му въпросът за референдума е приключен и че смята да работи, „за да се възстанови разбирателството между всички ни”.
Добро пожелание, но далечно от действителността. Български туристи, току-що завърнали се от Барселона, твърдят, че по магазините и улиците там вече никой не иска да говори на испански. „Говоря им на испански, а те или не реагират, или отговарят на английски. Всички надписи са само на каталунски,” свидетелства дългогодишната журналистка от Испанска редакция на БНР Евелина Савова. Според нея най-младите каталунци са най-запалени по независимостта, а по-вързастните предпочитат да мълчат за предпочитанията си.
Как ще търси разбирателство в такава среда Рахой, явно само той си знае. Дано да знае и как да се справи с другите две лоши новини от последните дни – изискването на Еврокомисията да се върнат „незаконните” помощи, отпуснати от Мадрид на няколко транснационални компании с испанска регистрация за придобиване на чуждестранни активи, и най-големия срив в испанския износ от 5 години насам. Уви, дори Пенелопе Крус трудно ще вдигне настроението на испанците насред тази черна серия.