Колко са важни европейските избори за отделните държави членки на ЕС, личи много ярко от резонанса на вота за Европарламент на 25 май върху политическия пейзаж на една толкова съществена за Стария континент страна, каквато е Испания. Незабавният откат, произведен от резултатите, предизвика сериозни вътрешнополитически размествания, изведе на сцената нови и дейни играчи, промени посоката на политическите ветрове в иберийската (все още) монархия.

Пробивът „Podemos” („Можем”)

Големият трус дойде с пробива на родената само два месеца преди евровота нова, алтернативна на политическото статукво партия „Podemos” („Можем”). Тя грабна 8% на изборите на 25 май и вкара в ЕП 5 свои евродепутати. Много от разочарованите от „традиционните” политици испанци видяха в „Подемос” изразител на движението на възмутените, което от май 2011-та залива испанските площади с протести срещу социалните орязвания и срещу изхвърлянето на хора от домовете им заради неплатени ипотеки. Говорител и лице на новата формация (тя няма обичайния тип ръководна структура) е 35-годишният преподавател по политология в Университета „Комплутенсе” в Мадрид и водещ на дискусионно тв предаване Пабло Иглесиас.
Радикалните му призиви за разбиване на двупартийния модел и за пряко гражданско управление му спечелиха както бурни симпатии сред студенти, интелектуалци, безработни и площадни демонстранти, така и много обвинения от неговите опоненти в „популизъм”, „чавизъм”, „кастризъм” и т.н. Такива определения се чуха и от дясната и управляваща в момента Народна партия, и от опозиционната Испанска соцалистическа работническа партия (ИСРП). Впрочем, точно разочарованите симпатизанти на ИСРП, отблъснати от прекаленото й одесняване през последните години, станаха и основната маса избиратели, преляла към „Подемос”. С революционната си риторика Иглесиас изкуши и част от избирателите на включващата комунистите Обединена левица. Нейният координатор Кайо Лара също гледа на Иглесиас повече подозрително, ревниво и критично, отоклокото като на възможен съюзник. Десните пък направо клеймят говорителя на „Подемос” като демагог, който лесно омайва публиката, защото „приказва онова, което хората искат да чуят”, но няма капацитет да реализира надеждите им.
Напук на този хор Иглесиас и съратниците му се превърнаха в онзи камък в блатото, който раздвижи целия политически живот в Испания.

Пълна промяна при социалистите

Най-съществената последица от ефекта „Подемос” бе пълната промяна в ИСРП. Веднага след оповестяване на резултатите от евровота, които бяха най-слабите в цялата история на партията, давайки й само 14 евродепутати, досегашният лидер на социалистите Алфредо Перес Рубалкаба обяви, че ще подаде оставка и че извънреден конгрес на 26-27 юли ще избере ново ръководство и нов политически курс. На 12-13 юли пък бе организирана и най-демократичната подготвителна процедура за това – проведоха се преки вътрешнопартийни избори за нов лидер. В тях убедително победи Педро Санчес, слабо известен досега 42-годишен и 190-сантиметров депутат от ИСРП и доктор по икономика в университета „Камило Хосе Села” в Мадрид с ослепителна усмивка и телегенична външност. В кампанията си той навъртя с пежото си 45 000 км из страната, за да чуе от редовите социалисти накъде според тях трябва да върви партията.
За ориентацията му помогна и влиятелната 40-годишна лидерка на ИСРП в Андалусия (най-лявата испанска провинция) Сусана Диас, която изигра ролята на „ракета носител” за издигането и налагането на кандидатурата на Санчес като нов водач на социалистите. Самата Диас бе спрягана като кандидатка с големи шансове за най-високия партиен пост. Но тя очевидно прецени, че в католическа и мачистка Испания една партия, ръководена от жена, по-трудно ще достигне властта. Затова предпочете да остане на втори план и да избута напред протежето си Санчес. Малцина се съмняват, че политически той е нейно творение и че декларираното от него след вътрешните избори намерение да върне ИСРП към левите й корени също е вдъхновено от лявата андалуска.
Още с първите си действия като де факто нов соцлидер (формално изборът му трябваше да премине и през одобряване от партийния конгрес на 26-27 юли) Санчес показа, че ще води ИСРП по пистата на „Подемос” и явно ще се стреми да си върне дерезритарите при Иглесиас стари социзбиратели. Санчес хвърли истинска бомба, когато само три дни след победата си във вътрешните избори разпореди на евродепутатите от ИСРП да гласуват в Страсбург против кандидатурата на Жан-Клод Юнкер за председател на новата Еврокомисия. Така ИСРП не се подчини на общото решение на групата на социалдемократите в ЕП да подкрепят Юнкер в нещо като широка коалиция с ЕНП. В Туитър Санчес обясни, че люксмбуржецът, оглавявал доскоро Еврогрупата, строго следяща за „финансовата дисциплина” в болно ударените от кризата южноевропейски страни, олицетворява именно онези социални орязвания за сметка на редовите граждани, от които толкова пострадаха и испанците. И точно защото ИСРП не се опълчи твърдо на тази политика, затова избирателите й отидоха при „Подемос”.
Смутът в соцпартията се оказа силен и Санчес дори бе обвинен в „антиевропейска” позиция и изолация на ИСРП от ПЕС. Той отговори: „Ако някой другар или другарка се чувстват неудобно от това решение, единственото, което мога да им кажа, е да дойдат с мен на някое събрание и да обяснят аргументите си на активистите ни от първичните организации”.
Впрочем, против Юнкер гласуваха също британските лейбъристи, а френските социалисти се въздържаха. Групата на левите в ЕП, в която са „Подемос” и Обединена левица, също отхвърли люксембуржеца.

Единен фронт вляво

Оказвайки се по този казус в общ отбор с по-левите формации, ИСРП продължи и нататък в същия дух. На 23 юли тя отново влезе в нещо като единен фронт с „Подемос”, Обединена левица и още 9 леви, зелени и националистически партии, отправяйки заедно с тях колективно писмо от Брюксел до испанското правителство. В него се настоява кабинетът в Мадрид да се съобрази и да приложи решение на европейското правосъдие относно проблема с испанците, изселвани от домовете си заради просрочени ипотеки. Съдът в Люксебург отсъди, че испанското законодателство поставя изселваните хора в неравностойно положение спрямо банките, присвояващи жилищата им, като ги лишава от възможността за обжалване, докато банки имат такава възможност.
Този единен фронт с участието на ударно олевяващата ИСРП по толкова болезнен за редовите испанци въпрос се приема в Испания като знаков момент за промяна в политическия баланс страната.

Подмладяване и в Обединена левица

Интересни процеси текат и в Обединена левица, която преди да се появи „Подемос” беше монополист в пространството наляво от ИСРП. Под ръководството на сегашния си координатор Кайо Лара това обединение, чийто гръбнак са комунистите, през годините съумя хем да стане авторитетна парламентарна сила, хем да запази популярността си сред жадуващите алтернатива обществени и интелектуални течения. В момента обаче вътрешният натиск за обновление, излизане от рамките на традиционния тип партия и отваряне към граждански прояви в стила на „Подемос” е много силен. Изразител на тази линия е 29-годишният Алберто Гарсон, член на Обединена левица и на компартията, изявен автор на икономически изследвания в Университета в Малага (Андалусия). Политическият съвет на Обединена левица в края на юни натовари именно Гарсон да изработи стратегията на формацията за следващите избори. Амбицията на младия политик е да се върви към „конвергенция” с организации като „Подемос” и с други граждански движения, да се търси „нов проект за страната”. Гарсон говори и за „демократичен бунт” на гражданите по общини, за опълчване срещу антисоциалната политика на правителството и на европейската „тройка”, както и за референдум относно държавния модел.

Републиканската и каталунската карти

Темата за референдума, ако той ще се допитва дали Испания да е монархия или република, е много деликатна, защото това изисква промяна на приетата през 1978 г. конституция, постановяваща еднозначно, че държавният глава на страната е кралят. Обществената дискусия по този въпрос пламна с нова сила покрай обявената веднага след евроизборите абдикацията на крал Хуан Карлос и прехвърлянето на кораната на сина му Фелипе. В страната, която е преживяла жестока гражданска война (1936-1939 г.) и на която монархията е натрапена по лично решение на диктатора Франсиско Франко, никога не са изчезвали силните републикански настроения. В момента те са в апогея си, изострени от тежката икономическа криза, при която все повече испанци се питат защо трябва да издържат и кралския двор. Същевременно обаче митологията за мирния испански преход от диктатура към демокрация и за приноса на монархията за това също е доста силна. Тя се оспорва днес от движения като „Подемос”, които обвиняват политиците, бабували на прехода, в безпринципни задкулисни договорки, допуснали в конституцията и в цялата политическа конструкция на страната отровни остатъци от диктатурата, които гноят и до днес.
Този конфликт тепърва има да доузрява в испанското общество. Въпреки пълната си промяна, ИСРП не е готова за него. Педро Санчес готви предложения за конституционни промени, но те не са за спора монархия или република, а по другото болезнено направление – Каталуня. Там през септември предстои допитване за независимост. Санчес специално отиде до Барселона, за да се договори с лидера на каталунските социалисти Микел Исета, че възможните конституционни поправки може да са насочени към федерализиране на Испания на базата на взаимното разбирателство и съгласие, но териториалното й единство трябва да се запази. С тези идеи Санчес ще се яви и на срещата, на която го е поканил премиерът Мариано Рахой на 28 юли – деня веднага след конгреса на ИСРП. За Рахой, чиято дясна Народна партия също изяде тежък шамар от избирателите на 25 май, е важно да разбере как новият соцлидер вижда конструирането на Испания, за да знае какви карти да покаже на ключовата си среща с каталунския премиер Артур Мас на 30 юли. Проблемът с Каталуня е като камък на шията на Рахой.

Кралската утеха

При толкова много движение вляво дясната половина на Испания изглежда замряла и вторачена в захлас в единствената си нажеджа за освежаване на статуквото – младия крал Фелипе и неговата чаровна „кралица на народа” Летисия. Впрочем, за Летисия се носят какви ли не слухове – нейна леля дори твърди, че бившата журналистка била в душата си върла републиканка...
Засега младата и симпатична коронована двойка успява да поддържа идиличния си ореол и се е отдала на протоколни пътешествия. Първата им визита в чужбина по традиция бе във Ватикана, при папата – испаноезичния Франциск. Втората – в съседна Португалия. Третата – при другия съсед, Мароко, чиято кралска фамилия е и щедър испански спонсор. Четвъртото задгранично пътуване бе във Франция, където на 22 юли президентът Франсоа Оланд даде обяд в чест на високите си гости. В него се включиха и двама испанци, достигнали високи френски върхове – роденият в Барселона през 1962 г. настоящ френски премиер Манюел Валс и кметицата на Париж Ан Идалго, родена през 1959 г. в Сан Фернандо, Андалусия.
Ден по-късно на свой ред Валс пое на посещение в Испания. В дадено преди това интервю за „Ел Паис” френският социалист с каталунски корени обяснява как правителството му трябва да извърши болезнени социални орязвания, за които не са събрали смелост предишни десни кабинети, защото иначе Франция не може да върви напред. А „неизменното послание на левицата е прогресът”. В страната, която управлява, Валс е смятан за „десен социалист”. В страната, в която е роден, сега обаче са на мода левите.