След гласуването в Испания на 24 май за местна и за автономна власт вече е разместена не само политическата мозайка в тази страна. Променен е балансът на силите и е ударен гонг, който отеква из цяла Европа, предупреждавайки, че гласът на недоволните „отдолу” вече не може да бъде пренебрегван. Достигната е критичната точка, от която нататък обществото търси нови форми за организирането си, за да не експлодира.
Испанският случай е емблематичен не само защото това е четвъртата по тежест икономика в еврозоната, която беше тежко ударена от дълбока икономическа криза и от 25-процентна безработица. Но и защото будната гражданска реакция на испанците бързо съзря в корупцията на политическата върхушка и в цинично напомпваното социално неравенство същинските причини за кризата и за наложените болезнени социални орязвания. Общественото възмущение преля в търсене на алтернативи. И ги намери в организирането на движения и формации, ангажирали се с решаването на конкретни проблеми – например в защитата правата на граждани, изпаднали в невъзможост да плащат ипотеките на жилищата си и застрашени от изселвания. Именно от тази широка и дейна социална активност, а не просто от подскачания по площадите се изгради и фундаментът на силния граждански натиск за промяна в методите на управление на страната, който на местните избори от 24 май така мощно отекна в резултатите.
Те са съвсем ясни. Управляващата от 2011-а десноцентрискта Народна партия (НП), която наложи най-драстичните антисоциални мерки от последните години и се изложи с цял куп корупционни скандали, получи сериозен изборен шамар. Тя загуби над 10 пункта от подкрепата си в предишния местен вот през 2011-а. Средно за страната сега НП успя да събере едва 27%.
Само с 2% по-малко взе Испанската социалистическа работническа партия (ИСРП), която прие постигнатите сега 25% подкрепа като голям успех за себе си. Всъщност през 2011-а социалистите получиха на местния вот 28%, но разликата им с НП тогава бе 10%.
Най-голям сега е пробивът на алтернативната „Подемос”, основана като партия едва миналата година в навечерието на евроизборите. Липсват обобщаващи данни в проценти за представянето й сега, защото в различните общини и провинции тя се яви като част от различни граждански обединения, а не като отделна партия. Но именно така спечели ключово влияние и сега ще има решаваща дума в сформирането на много от местните правителства, включително в градове като Мадрид и Барселона. В каталунската столица безапелационна бе победата на кандидатката на тамошното обединение Ада Колау. А в Мадрид издигнатата от „Аора Мадрид” (с участието на „Подемос”) съдийка Мануела Кармена е буквално на крачка от кметския стол.
Случаят в Мадрид е много показателен. Формално най-много гласове, както и в национален мащаб взима Народната партия. Но те са й недостатъчни, за да управлява в местната власт самостоятелно, както и за да утвърди своята кандадат-кметица Есперанса Агире. Разположението е следното: НП получава 48 депутати в столичния парламент, ИСРП - 37, „Аора Мадрид” - 27, „Сюдаданос” - 17.
Есперанса Агире първо отправи апел към ИСРП и „Сюдаданос” да сключат пакт с НП и да я подкрепят, само и само да попречат на „антисистемниците” от „Подемос” да вземат властта чрез кметската си кандидатка Мануела Кармена.
От ИСРП отговориха на Агире с категорично „не”, а един от соцактивистите дори писа в социалните мрежи: „Толкова пъти ви го повторихме още през предизборната кампания, чак и на китайски ви го казахме - не искаме никакви пактове с вас!” Не само в Мадрид, но и на национално ниво ИСРП тръгна към диалог с „Подемос”, за да се гради съюз с цел да бъде отстранена НП от властта. В такъв контекст ще са и разговорите на лидерите на двете формации Педро Санчес и Пабло Иглесиас идната седмица.
Лидерът на „Подемос” вече обяви, че отношенията между неговата формация и социалистите са влезли в нов етап. Той повтори, че от „Подемос” са отворени за диалог с всички и имат само две условия, които държат евентуалните партньори да подкрепят - нулева толерантност към корупцията и обрат на 180 градуса в социалната политика.
На свой ред „Сюдаданос” също поставят свои условия - при тях те са цели 10 и сред ключовите пак е твърдата антикорупционна позиция. Партията, оглавявана от младия каталунец интегрист Албер Ривера, се схаваща в Испания като по-омекотен вариант на десноцентристката идея. Затова доста наблюдатели допускат, че „Сюдаданос” в крайна сметка може и да договорят подкрепа за НП в Мадрид. В такъв случай събраните им гласове биха станали общо 65. А на ИСРП и „Аора Мадрид” ще са заедно 64. Тоест само с един глас по-малко. Подобно съотношение пак не позволява стабилно управление и безспорно определяне на кмет.
Отчитайки размитата картина, Есперанса Агире побърза ден след първата си оферта за пакт (която очевидно няма да мине) да отправи и втора - този път за „правителство на съгласието”, което да включва и съперничката й Мануела Кармена от „Аора Мадрид”. Агире веднага поясни, че за целта Кармена трябвало да се откаже от ред предизборни обещания - „например от създаването на съвети по кварталите”.
Впрочем именно за тези структери по кварталите „Подемос” претендира, че са същинската пряка демокрация, защото именно те се ангажират с конкретното решаване на проблемите по места. Но аристократката Агире, която има титул на графиня, очевидно е на съвсем различно мнение.
Интересното е, че в самата НП не всички споделят елитарния подход на Агире, привизите й към пактове и нейните квалификации, които определят „Подемос” или Кармена като „антидемократични”. Външният министър Хосе Мануел Гарсия-Маргайо, който е една от ярките фигури в НП, заяви пред испански медии, че според него сред формациите, участвали в изборите, нито една не може да се нарече „антидемократична”, нито пък това важи за личност като Мануела Кармена. Трябва да се припомни, че авторитената съдийка има дълга история в дейността си в правозащитната област, включително и още в епохата на франкизма, с което си е спечелила висок престиж. На свой ред най-близката партийна съратничка на Агире в мадридската община - Кристина Сифуентес, която се очаква да оглави местния парламент, също индиректно разкритикува подхода й, обявявайки, че никога не би подркепила никакъв пакт, насочен „срещу” някого или нещо, а само „за”. Явно именно тези реакции от собствените й партийни редици накараха Агире да промени тона и да заговори за „правителство на съгласието”. Това обаче едва ли ще й помогне да промени преобладаващо критичното мнение на обществото към политици от нейния тип и с нейния стил. Същевременно трескавите й опити да влезе „в крачка” с динамично променящата се среда очевидно също са сигнал за дълбочината на настъпващия обрат в Испания.
Първоначално премиерът Мариано Рахой упорито се опитваше да не забелязва и да не признава случващото се. Дори и след сегашния разсипващ вот първата му реакция бе да заяви, че НП продължава да е партията, събираща най-много гласове. Този път обаче вътрешнопартийното брожение и натискът на партийните „барони” по места се оказаха доста силни - и в крайна сметка дори Рахой бе принуден да признае, че е необходимо да се извършат кадрови промени в партията и в правителството, за да се откликне на гласа на избирателя. Отливът в подкрепата за НП наистина е сериозен. А за партия като нея, чийто електорат винаги е много предан и стриктен (за разлика от по-многобройните, но по-разпилени по различни формации левичари), това е направо съсипващо. То може да стане и катастрофално, ако до парламентарните избори в късната есен партийната върхушка не съумее да си върне доверието поне на традиционните си избиратели. Дали за това ще помогната промените „малко по малко”, които с половин уста обеща Рахой, тепърва ще си проличи.
Сега по-голямото внимание на наблюдателите е насочено към хода на консултациите между различните партии с оглед сформирането на местни правителства. И ако за „Подемос” и ИСРП се очертава възможно сближаване (макар Иглесиас и да отрича засега, че формацията му ще влиза в общи управления със социалистите), то все още много неясноти носи позицията на „Сюдаданос”. Ясно е, че партията на Ривера е с либерална ориентация - тоест идейно е по-близо до НП, отколкото до социалистите и „Подемос”. Но е ясно също, че като млад политик Ривера би предпочел да има некомпрометирано с безпринципни съюзи бъдеще. Затова може и да не даде на НП своята тъй желана от нея подкрепа. А ако я даде, това ще е знак, че лявото и дясното се връщат на ясно диференцираните си места. Както и че испанската гражданска война може би още не е свършила, поне не и в идеите...
Но най-обнадеждаващото в извършващия се в момента испански обрат е, че той се диктува от гражданите, от хората, които накараха „върховете” да чуят гласа им. Че политиката не е занимание за затворен кръг недосегаеми и високомерни „елити”, а най-демократично право и задължение на народите. И че тези народи са в състояние ясно да кажат своето „стига” на антисоциалния неолиберален курс, който дави Европа вече години наред.