„Испания и България: 110 години дипломатически отношения - една възможност да се замислим за бъдещето”. Под това заглавие брой 24 за 2020 г. на списание „Дипломация” - двуезичното (на български и английски) издание на Дипломатическия институт към българското МВнР, публикува обширна статия на испанския посланик у нас Н. Пр. Алехандро Поланко.
Отбелязването на 110-годишнината на българо-испанските депломатически отношения, официално установени на 8 май 1910 г., беше замислено като серия от многобройни събития и прояви през цялата 2020 г. За съжаление, заради разразилата се пандемия от Covid-19, много от предвиденото не можа да се осъществи, а част от програмата се наложи в движение да придобива други формати.
Все пак навръх годишнината - на 8 май 2020 г. - двете ни страни си размениха видеопоздравления от съответните глави на двете външни министерства. В момента начело и на испанската, и на българската дипломация са жени - това са Аранча Гонсалес Лая и Екатерина Захариева.
Статията на посланик Алехандро Поланко на свой ред отдава дължимото на дългата история и на пълноценния съвременен етап на дипломатическите, а и въобще на цялостните отношения между България и Испания. В обширния обзор Негово Превъзходителство чертае и перспективите в двустранното ни сътрудничество.
Предлагаме по-долу пълния текст на статията на Н. Пр. Алехандро Поланко.
...................................................


110-годишнината от установяване на дипломатически отношения между България и Испания ни дава възможност да преосмислим нашата обща история, както и да се замислим за нашето бъдеще като приятелски страни и членове на Европейския съюз в контекста на новите предизвикателства и промяната.
Като посланик на Испания в България, за мен отбелязването на такова важно събитие означава огромна чест и отговорност. Моя основна цел ще е да се активизират отношенията между двете страни във всички области – политическата, икономическата и културната, да се популяризира образът на Испания и нейното богато и разнообразно наследство сред българското общество, и по-специално – сред повече от 21 000 изучаващи испански език в България.
Въз основа на тези идеи, бих искал да представя един по-задълбочен поглед върху близостта на нашите две страни в социален, икономически и човешки план, както и върху нашата история и предстоящото ни общо бъдеще.

История на дипломатическите отношения между Испания и България

Българският народ – с названието „българи“ – се споменава за пръв път в ис-панските книги от 13-ти век. В прочутата „Обща хроника за Испания” от времето на Крал Алфонсо Х Мъдрия вече се споменава и България. Но независимо от това, през следващите векове испанската ди-пломация и официалните є контакти с балканските страни са доминирани от конфронтацията с Османската империя.
Както пише посланик Мигел Анхел Очоа Брун в статията си, озаглавена „Испанските дипломатически отношения в Югоизточна Европа през съвременната епоха”, договорът между Испания и Турция, сключен през 1782 г. между Карлос III Испански и султан Абдул Хамид, представлява повратен момент в дипломатическите отношения. Въз основа на този договор се създава постоянно испанско дипломатическо представителство в Истанбул. А самият договор бележи началото на нова ера в отношенията между Испания и Османската империя.
Проф. Виктор Моралес Лескано подчертава неутралитета на испанската външна политика през 19-ти век – през който период целият регион се трансформира в политическо отношение. Все пак, продължава да е налице интерес в някои области, като търговията, дипломацията и военните контакти. В този контекст бих искал да спомена почетното испанско консулство във Варна, основано през 1877 г., мисията на генерал Хуан Прим през 1855 г., творбите на журналиста Хосе Луис Пейисер от 1877 и 1878 г., публикувани в сп. „Илюстрации от Испания и Америка“, както и статиите на последния испански министър-председател – Емилио Кастелар, публикувани в „Международна хроника“.
През първата четвърт на 19-ти век Испания установява дипломатически отношения с новата гръцка независима държава. А през последната четвърт на 19-ти век, заедно с развитието на борбата за независимост на балкански-те държави, Испания засилва своето официално присъствие в този регион.
В своя чудесна неотдавнашна статия проф. Венцеслав Николов обяснява причините за установяване на дипломатически отношения в този период. Всъщност, след Декларацията за независимост от 1908 г. от страна на българския цар Фердинанд I, Испания признава новото българско царство. А двамата министри на външните работи – Айендесаласар и Паприков си разменят поздравления.
През месец януари 1911 г. временно управляващият в Букурещ – Мануел Мултедо и Кортина, акредитиран в царство България и Сърбия, връчва акредитивните си писма на българския цар Фердинанд I. По думите на Мултедо, царят заявил, че „бленува да види сърдечните и спокойни отношения, съществуващи между двата полуострова на двете крайни точки на Европа, да стават все по-близки и всеобхватни”.
През октомври 1915 г. Испания открива своя дипломатическа легация в София. За пълномощен министър е назначен Диего Сааведра и Магдалена. До 1933 г. обаче българската страна не открива свое представителство в Мадрид, въпреки че през 1923 г. Георги Радев е акредитиран като пълномощен министър в Испания, с резиденция в Рим.
През 1933 г. Луис Тобио Фернандес е назначен в испанската легация в София, където остава до 1937 г. В своята книга „Спомени на един дипломат с интервал в кариерата” той разказва интересни спомени от престоя си в България. Описва също доста интелигентно и с тънко чувство за хумор дипломатическия живот в София.
След Тобио се изреждат още няколко временно управляващи (Виктор Аранеги и Себастиан де Ромеро Родригес) до пристигането през 1940 г. на посланик Хулио Паленсия. Паленсия остава на този си пост до 1943 г., а по време на своя мандат помага за защитата на Сефардската общност в този регион. В резултат на това се насърчава процедура за признаването му за Праведник сред нациите. От 2010 г. насам Софийската община и Испанското посолство в София са почели паметта му с две паметни плочи. А в книгата си „Отвъд служебните задължения” Хосе Антонио Лисбона е описал подробно важната роля на посланик Паленсия.
Към края на Втората световна война двустранните контакти са първо замразени, а по-късно – на 25 април 1946 г., двете страни преустановяват дипломатическите си отношения. А още на 14 март 1939 г. Испания вече е съобщила за преустановяване на дейността на своите консулства в Пловдив, Русе, Бургас, Варна и София.
Реципрочното отваряне на търговски и консулски представителства в Мадрид и София през 1970 г. е първата стъпка към нормализация на отноше-нията. На 26 януари 1977 г. дипломатическите отношения са възстановени на ниво посолства. Крум Босев е първият български посланик в Испания (който представя акредитивните си писма на 5 май 1977 г.), а на 23 юни същата година Хосе Мария Триас де Бес става първият испански посланик в София.
През 90-те години на миналия век отношенията между България и Испания бележат значителен напредък. Първият Договор за приятелство е подписан през 1993 г., а от 1997 г. насам отношенията между двете страни получават нов тласък, който съвпада с преговорите за присъединяване на България към ЕС.
Испания оказва подкрепа на България и по време на преговорите й за член-ство в НАТО, ЕС и ОИСР. А след влизането на страната в Европейския съюз Ис-пания въвежда много бързо политика на „свободно придвижване на работници”, която допринася значително за взаимоотношения между двете страни. В рам-ките на Европейския съюз Испания подкрепя България и за присъединяването й към Шенген и Еврозоната.
Освен това, двустранните отношения укрепват допълнително в резултат на редица предприсъединителни „туининг” програми в България. А отделните аспекти на работата в областите „Правосъдие” и „Вътрешни работи” довеждат до създаването на мрежи от безценни контакти между администрациите в областта на съдебната система, прокуратурата, правосъдието и вътрешните работи на двете страни.
Този период на укрепване на отношенията и „взаимното откриване” доведе до размяна на редица взаимни посещения, които започнаха с посещението на испанския министър-председател – по негова инициатива – в София през юли 1998 г., продължиха с посещенията на президента Стоянов през 1999 г. и на министър-председателя Костов в Мадрид на 14 декември 2000 г. А след тази размяна на посещения последваха и редица други взаимни контакти.
Триумфът на Национално движение „Симеон II” /НДСВ/ на изборите, проведе-ни на 17 юни 2001 г., както и последвалата номинация за поста министър-председател на една личност, толкова силно свързана с Испания, допринесоха до-пълнително за поддържането и по-нататъшното развитие на двустранните отношения на много високо равнище.
Техни Величества Кралят и Кралицата на Испания бяха на държавно посещение в България през 2003 г., което бе последвано от посещение в Испания от страна на българския министър-председател – Симеон Сакскобургготски. Оттогава насам се обменят редовно официални посещения между отделни личности и се поддържат контакти между двете страни.
Значителното развитие на двустранните отношения се наблюдава особе-но в областта на консулските отношения. През 2009 г. България отвори гене-рално консулство във Валенсия, през 2016 г. – почетно консулство в Севиля, а през октомври 2019 г. – генерално консулство в Барселона. След 2010 г. Испания отвори отново своето почетно консулство във Варна.

Двустранните отношения днес

Отношенията между България и Испания са отлични и се разширяват непрекъснато. На двустранно и на европейско равнище политическите контакти са доста чести. В рамките на нашите обсъждания винаги присъстват културата, икономиката, търговията и туризмът.
Съществуването в Испания на голяма българска общност (според послед-ната официална статистика – повече от 215 000 души, постоянно живеещи в страната, които се увеличават годишно с по 5 000) се счита за голям плюс, тъй като спомага за засилване на интереса в нашата страна както към българите, така и към българския език. А от това могат да се възползват както туризмът, така и търговията.
Най-голяма е българската общност във Валенсия, наброяваща 41 643 души, следвана от Кастилия и Леон с 38 521 постоянно живеещи българи, Мадрид – с 32 457, Андалусия – с 22 082 и Каталуния – с 18 542.
Тези числа са причината за увеличаване броя на българските консулски представителства в Испания. Последното консулство, открито в Барселона, включва регионите Каталуния и Арагон. В момента в Барселона живеят 15 000 българи, а годишно около 90 000 други българи пътуват на почивка там.
В резултат на всичко това, Испания – заедно с Германия и Съединените щати, се превърна в третия по големина източник на парични преводи за Бълга-рия. А през 2018 г. обемът на тези преводи достигна 2.100 милиона евро (3,8% от БВП на страната).
До този момент двустранните икономически отношения между Испания и България се развиват много добре, въпреки че винаги може да се желае и пове-че. Испания е един от основните търговски партньори на България и един от водещите инвеститори в страната, а в същото време представлява и една от най-важните дестинации за икономическа емиграция от страна на българи-те. През 2018 г. Испания беше осмият по големина доставчик и деветият по го-лемина клиент на България. Общият обмен вече надхвърли 2.000 милиона евро; испанският износ за България е на стойност 1 327.96 милиона евро, а вносът от България възлиза на 718.35 милиона евро. Що се отнася до инвестициите – в смисъл на натрупани запаси, испанските нетни натрупани инвестиции за периода 2004-2018 г. се увеличиха до повече от един милиард евро. Водещите в това отношение сектори включват недвижимите имоти, промишленото производство, услугите и възобновяемите източници на енергия.
В момента Испания е представена в България в различни икономически сектори. Най-голям интерес представляват железопътната инфраструктура и туризмът.
В България оперират няколко испански хотелиерски фирми, както и няколко пътни агенции. От еднакво значение са както туристическите потоци, така и честотата на полетите между двете страни (през 2018 г. 181 000 български граждани са посетили Испания, а през същата година 96 000 испански граждани са пътували до България). Един от най-древните културни маршрути в света – Камино де Сантяго (Пътят на Св. Яков) представлява голям интерес за българската общност в Испания.
Испания е представена в България също и в областта на енергетиката, най-вече – ядрената енергетика. В миналото няколко испански фирми за доставка на енергия, пряко свързани с ядрената енергия, участваха в различни проекти за преработка и третиране на радиоактивни отпадъци, както и за енергийна ефективност.
Според данни на Агенция InvestBulgaria, един от 100-те основни чужди инвеститори в България е испанската фирма ROCA. Мостът над река Дунав при Ви-дин-Калафат, който свързва България с Румъния, бе разработен от испанската фирма FCC и е известен със своето голямо значение (най-големият проект в областта на обществените поръчки, спечелен от Испания).
Все повече нараства интересът към отбраната, като тук целта е разработването на съвместни проекти в областта на Постоянното структурно сътрудничество (PESCO), както и чрез Европейската програма за промишлено развитие в областта на отбраната (EDIDP).
Освен това следва да споменем и някои други сектори от интерес за ис-панските компании, като например текстилната промишленост, жилищното строителство и водния сектор. В тези сектори Испания вече е доказала своя опит, който може да се окаже полезен за българските фирми.
Поддържаме стабилни връзки и в областта на културата. Класическата и модерна музика, езиците, киното, ТВ сериалите и спортът – всичко това са области от интерес за нас, в които испанската продукция е високо ценена.
Литературата и преподаването на испански език остават основните еле-менти в нашето културно сътрудничество. През 1882 г. Христо Самсаров пре-веде на български език „Дон Кихот”, през 1961 г. испанският език бе вече вклю-чен в университетското образование, а през 1992 г. бе създадена и първата испанска двуезична секция в българска гимназия.
Спортът представлява също поле за сътрудничество. И двете страни са запалени по спорта, но най-вече – по футбола. В течение на дълги години български футболисти участваха успешно в наши испански отбори. А Фондация „Реал Мадрид” вече откри своето първо социално и спортно училище в България. „Испанската лига” също присъства във вашата страна.
Чрез своя отдел „Образование” испанското посолство, заедно с Института „Сервантес” – представен в София още от 2006 г., участва редовно в организирането на културни събития. А благодарение на интереса, който обучението по испански език събужда у българите, вече над 20 000 младежи изучават ези-ка в различни училища. В цяла България има 14 испански езикови гимназии, 150 училища с преподаване на испански език, както и 6 университета с катедра по испански език. През годините тези катедри по испански език вече са придобили изключителна значимост.
Научното сътрудничество има също много важна роля и за двете страни благодарение на испанско-българските проекти в Антарктида. Това сътрудничество започва през 1988 г. с първите български проучвания на континента и продължава да е все така активно благодарение на екипа на проф. Христо Пимпирев (испанската база „Хуан Карлос I” се намира само на 4 км. от българ-ската база „Св. Климент Охридски”). Поддържа се здрава традиция, изразяваща се в сътрудничество в научната област (климатичните промени, геология и метеорология), логистиката и транспорта.
По повод отбелязването през 2020 г. на 110-годишнината от установяването на дипломатически отношения между двете страни, е разработена богата програма с културни събития в различни области (музика, литература, театър, кино, конференции и спортни събития), планирани да се проведат в някои от по-големите градове на страната (София, Варна, Бургас, Велико Търново).
Поради ограничаването обаче на публичните събития тази година заради наложените санитарни мерки за борба с COVID-19, се наложи да отложим или да преструктурираме някои от тези дейности. Например, адаптирахме традиционното четене на „Дон Кихот”, което винаги се провежда на 23 април – Световния ден на книгата, и го проведохме като виртуално събитие, благодарение на приноса на известни български личности от различни области, които прочетоха фрагменти от световно известната творба на Мигел де Сервантес.
А официалната дата на установяване на дипломатическите отношения – 8 май, бе отбелязана със съвместна декларация на външните министри на двете страни – г-жа Захариева и г-жа Гонсалес Лая.

Общо бъдеще за съвместна работа

И двете страни гледат към бъдещето с оптимизъм. Ние сме наясно, че имаме общи интереси като държави членки на ЕС и НАТО, както и като страни, разположени в двата географски края на Европа. Бившият председател на Европейската комисия, Жан-Клод Юнкер, беше казал, че Европа се простира от Виго на Атлантическия океан – в най-западната част на Европа, чак до Варна на брега на Черно море – в най-източната част на Европейския съюз.
И двете страни представляват външна граница на Съюза и поради тази причина са „за” обща миграционна политика, която да включва страните на произход, транзитните страни и страните на крайна дестинация. В това отношение общият отговор, както и сътрудничеството между всички държави членки на ЕС, стават все по-належащи, тъй като този въпрос може да излезе извън правомощията на отделните държави членки.
Оперативното полицейско сътрудничество между България и Испания е много успешно, най-вече в областта на борбата срещу трафика на наркотици и хора, срещу нелегалната търговия на културни ценности, както и по отноше-ние на процедурите по екстрадиция.
Съществуват и други области на сътрудничество. Испания разполага с богат опит в контрола на трафика, борбата срещу тероризма и гражданската защита. А испанското Звено за спешна военна намеса (UME), което има добра репутация на европейско равнище, може да послужи за модел на България.
Както вече споменахме, и в миналото Испания е допринасяла за работата на българската съдебна система. България може да разчита на такова сътрудничество и в бъдеще. Затова насърчаването на посещения с учебна цел от страна на испански и български специалисти в съдебни институции на другата страна в рамките на т.нар. „триъгълно съдебно сътрудничество” с Европей-
ската комисия, или обменът на добри практики между съдебните органи на двете държави, могат да се окажат от изключителна полза.
Но за да успеем да се справим с днешната безпрецедентна здравна и иконо-мическа криза, причинена от COVID-19, ще са ни нужни сътрудничеството и со-лидарността на всички държави членки на ЕС. Това е глобална криза, обхванала всички страни по света, поради което се нуждае от общ и добре координиран отговор от страна на всички европейски партньори. Затова е необходим амби-циозен план за възстановяване от страна на ЕС, финансиран заедно от всички. Фондът за възстановяване трябва да се съсредоточи най-вече върху туризма, тъй като това е секторът с изключително важна роля за икономиката и на двете страни (около 12% от БВП и 13% от заетостта), а самият фонд би тряб-вало да работи най-вече въз основа на грантове и трансфери, а не на заеми.
При обсъждането на новия бюджет на ЕС за периода 2020-2027 г., Многогодишната финансова рамка би трябвало да се заеме с корона-кризата, но и да запази в същото време европейските приоритети, включващи борбата срещу климатичните промени, цифровата стратегия на ЕС, както и една по-социална Европа. Тя трябва да се насочи също и към укрепването на здравните и соци-ални системи, към инвестиции в научната дейност, към развитие и иновации (RDI), както и към задвижване на Европейския план в подкрепа на икономиката и заетостта.
Като членове на Групата „Приятели на сближаването”, изключително важно е да поддържаме и подкрепяме две основни политики: Общата селскостопанска политика и Кохезионната политика. Различията в доходите, както и регионалните различия в рамките на ЕС са ясни. И точно затова тези две политики трябва да заемат водещо място в следващия бюджет на Съюза. И не на по-следно място, финансирането на енергийния преход към неутралност на климата през 2050 г. не трябва да бъде за сметка на тези две политики. Нашите две страни са за справедлив енергиен преход, който да запази конкурентоспособността на всички засегнати икономически сектори.
В Испания и България вярваме, че Европейският съюз ще остане някак незавършен без присъединяването на региона на Западните Балкани, в който всички страни кандидатки следва да бъдат третирани според собствения им напре-дък. И това е важно не само за сигурността и стабилността на този регион, но и за цяла Европа.
Както вече споменахме, Испания подкрепи присъединяването на България към ЕС и, според мен, това беше едно чудесно решение. Тъй като показва, че общите интереси и близостта между нашите два народа са видими всеки ден, а още повече в това време на изпитание, в което живеем в момента.
Конференцията за бъдещето на Европа беше отложена заради пандемията и е още прекалено рано да се предвиди как тази криза ще се отрази на международните отношения. Въпреки това Испания би искала да направи някои пър-воначални разсъждения – в подкрепа на по-силното вътрешното сближаване в рамките на ЕС, както и в отговор на новите предизвикателства в следните ключови сектори:
• В светлината на днешната обща тенденция срещу мултилатерализма, много по-важно от всякога е да заздравим ангажимента си, поет към него. Освен това, мултилатерализмът представлява наш основен фундамент. А споразуменията за партньорство и свободна търговия имат важна роля в това споделено усилие.
• Трябва спешно да засилим нашето сътрудничество за постигане на по-ефективна глобална стратегия в областта на общественото здраве, която би довела до нови политики и инициативи на международно, европейско и национално равнище.
• Мобилността и туризмът са основните предизвикателства, преодоляването на които ще запази целостта на Общия пазар. И единствено от нас зависи той да продължи да функционира.
• Принципът на концентриране на производството там, където е най-ефикасно, което пък води до сложни вериги на стойността, ще бъде най-силно предизвикан от настоящата криза.
• Европейският съюз би следвало да извърши цялостна ревизия на цифровата рамка с цел разработване на съвременни технологични стандарти за съхранение на данни, гарантиращи защитата на личния живот и на гражданските права.
Заедно, ЕС и държавите членки би трябвало да осигурят необходимата по-литическа рамка за постигане на споразумение по всички тези предизвикателства, което пък ще изисква съвместни действия и общ отговор.
Не бих искал да завърша тези страници преди да благодаря сърдечно на всички дипломатически представители и държавни служители – както българи, така и испанци, които благодарение на своите усилия, призвание и личен анга-жимент са допринасяли, даже и в критични моменти, за историята на нашите взаимоотношения през тези 110 години. И са направили възможно днес те да са повече от отлични. Тази непрекъсната отдаденост, заедно с афинитета, обичта и приятелството, споделяни между нашите две нации, са най-добрата гаранция за запазване на нашите постоянни и силни връзки в едно дълго и обещаващо бъдеще.

Библиография
1. Actas Simposio Hispano-búlgaro. 90 Aniversario del Establecimiento de relaciones diplomáticas entre España y Bulgaria (08.05.1910). Embajada de España, Asociación de Hispanistas en Bulgaria, Departamento de Filologías Iberorrománicas. Sofia 2000.
2. 150 Años del Consulado Honorario del Reino de España en Varna. Издателство „Славена“, Варна 2017.
3. Българи и испанци, Тангра, София 2005.
4. Budev, Angel, Grabados Españoles de la Guerra Ruso-Turca de 1877-1878. Държавно издателство „Септември“ 1977.
5. Criado, Enrique, El Paraguas Balcánico: Un Paseo sin Protocolos, Madrid 2019.
6. De Courtois, Sébastien, Siméon II de Bulgarie, Un destin singulier, Flammarion, 2014
7. González-Barba, Juan, y Pilarek, Grzegorz, Actas del Congreso “España y la cultura hispánica en el sureste europeo”, Ministerio de Asuntos Exteriores, Atenas 2000.
8. Lisbona, José Antonio, Más allá del deber, Ministerio de Asuntos Exteriores y de Cooperación, Madrid 2015.
9. Morales Lezcano, Víctor, España y la cuestión de oriente. Ministerio de Asuntos Exteriores, Madrid 1992.
10. Николов, Венцеслав, 110 години дипломатически отношения между България и Испания. 08.05.2020 Българско национално радио.
11. Ochoa Brun, Miguel Ángel, Historia de la Diplomacia Española. Volumen XII. Ministerio de Asuntos Exteriores y Cooperación. Madrid 2017.
12. Pimpirev, Christo, Diarios de la Antártida. Prólogo Javier Cacho Gómez. Универси-тетско издателство „Св. Климент Охридски“ 2014.
13. Prim, Juan, Memoria sobre el viaje militar a Oriente presentada al gobierno de S.M. por... Juan Prim, Conde de Reus, Jefe de la Comisión de señores oficiales del ejército español, nombrada en 1853 para seguir y estudiar las operaciones de la guerra entre Rusia y Turquía, Madrid 1855.
14. To bío Luis, Un diplomático Español en Bulgaria. Recuerdos. Selección y traducción Venceslav Nikolov, Centro de Investigaciones de los Búlgaros, Tangra, 2007.
15. Wagenstein, Angel, Lejos de Toledo. Traducción de Venceslav Nikolov. Libros del Asteroide, Barcelona 2017.

...................
Оригиналът на статията може да се види на следния линк:
https://bdi.mfa.government.bg/data/DJ/DJ_24.pdf