Автономните и местните избори в Испания на 24 май ще са ключови не само за самата страна, но и за целия Европейски съюз, защото никак не е без значение по кой път ще тръгне четвъртата по тежест икономика сред неговите членки.
Всички сондажи, включително направените от функциониращия към правителството CIS (Център за социологически изследвания), сочат, че досегашният двупартиен модел остава в миналото. Управляващата в момента Народна партия и опозиционната Испанска социалистическа работническа партия вече не са предишните мастодонти. Никоя от тях няма да е в състояние да ръководи самостоятелно която и да е от 13-те автономни области, в които ще се гласува тази неделя, нито общинските съвети в столицитена провинциите. При всички случаи ще се наложи да се търси подкрепата на една от двете бързо пораснали нови политически формации – „Подемос” („Можем”) или „Сюдаданос” („Граждани”).
„Подемос” отдавна е декларирала, че целта й е да промени съществуващия сега политически модел и по никакъв начин няма да фаворизира власт, свързана с Народната партия. На свой ред „Сюдаданос” , дълго смятана от наблюдателите за „мекия” вариант на НП, напоследък все повече се дистанцира от нея. А през последните дни серия изказвания на водещи лица от младата формация на каталунеца интегрист Алберт Ривера в прав текст определиха като по-подходящ евентуален партньор социалистите. В същата посока хварля мостове и „Подемос”. ИСРП откликва с готовност и на двете ухажвания. От медийните соцнападки срещу „Подемос” от началото на годината няма и помен, а за „Сюдаданос” лично лидерът на ИСРП Педро Санчес благосклонно каза, че това е „цивилизованата десница, с която може да се разговаря”.
Очевидно е, че на този фон

Народната партия е все по-сама.

Но пък разполага с най-верния и твърд консервативен електорат, при когото колебания няма. Колебанията в Испания традицинно са патент на левите избиратели, които математически са повече, но все спорят помежду си и нито смогват да концентрират силите си в обща политическа формация, нито лесно стигат до съюзи. Точно това при сегашните избори изглежда е на път да се промени.
Особено емблематична по тази линия ще е битката за Мадрид. Последното проучване на независимата социологическа агенция „Метроскопия” от 16 май сочи много близки резултати в броя на общинските съветници в столицата между Народната партия и формацията „Аора Мадрид” („Сега Мадрид”), сформирана от „Подемос”, сродната й „Ганемос” („Ще спечелим”) плюс отцепили се от Обединена левица активисти. „Метроскопия” дава на НП 19 съветници (29,7%), а на „Аора Мадрид” – 17 (27,8%) в общо 57-членния общински съвет. Социалистите се оформят като трета сила с 11 съветници (17,2%), а „Сюдаданос” са четвърти с 10 съветници (16,4%). Под въпрос е влизането в Общинския съвет на Обединена левица, която може и да не успее да прескочи 5-процентната бариера. Много нейни избиратели се преориентираха към „Подемос”.
Интересното е, че бързото скъсяване на дистанцията между НП и „Аора Мадрид” до едва 1,9 пункта се е случило в рамките само на последните две седмици. Преди това разликата е била цели 10,3 пункта. Ако тенденцията се запази, нищо чудно в навечерието на вота да се окаже, че „Аора Мадрид” излиза напред. Засега 21% от избирателите на ИСРП още не са решили дали да подкрепят своята партия, или да заложат на по-печелившата „Аора Мадрид”.
Още по-интересно е да се вгледаме в лицата, които персонифицират лютата битка. Това са две жени – така че най-малкото отсега е безспорно, че в красивата сграда на кметството на площад „Сибелес” след 24 май ще командва кметица, а не кмет. Освен пола обаче между двете кандидатки няма нищо друго общо. Напротив – те са пълни антиподи и олицетворяват доста красноречиво силите, застанали зад тях.
Кандидатката на Народната партия е добре познатата Есперанса Агире – 63-годишна юристка, потомствена аристократка, графиня, „Жана д’Арк на (нео)либерализма” (по думите на писателя и неин фен Марио Варгас Льоса), настояща водачка на Народната партия в Община Мадрид, бивша министърка, бивша председателка на Сената, бивша ръководителка (от 2002-а до 2013-а) на Община Мадрид. Винаги с перфектно поддържана външност и пламенно отстояваща политическата линия на своята партия с език, достъпен за всяка домакиня, Есперанса Агире всъщност доста е омръзнала на мадридчани. За което свидетелстват пак социолозите – тя е единствената сред претендентите за кметския пост в столицата, чийто рейтинг е отрицателен. Истината е, че тя обяви през 2012-а оттеглянето си от политиката и действително изчезна за известно време от публичната арена. Може би и заради този свой жест тя все пак успя да запази достатъчно свои почитатели сред верния електорат на НП. На фона на тежките корупционни скандали, поразили тази партия, явно Агире с нейния опит се оказа най-безотказният влекач, който бързо бе привикан от премиера и партиен лидер Мариано Рахой, за да изтегли кметската кандидатура. Доколко ще успее, тепърва ще проличи.
Насреща си тя има своята притовоположност – вечно рошавата, очилата, непонасяща

„спектаклите, в които се превръща политиката”

71-годишна адвокатка Мануела Кармена, издигната за кандидат-кметица от „Аора Мадрид”. Без да е член на „Подемос”, тя е подкрепяна много активно от влизащата в „Аора Мадрид” формация на Пабло Иглесиас. Самата Кармена, която на младини е била комунистка, не се притеснява да казва, че е „от левицата”, но винаги уточнява, че разбира това като защита на равните права на всички граждани. Адвокатката има голям опит в синдикални и трудови дела, които са й спечелили висок авторитет и многокрактно са доказали нейната принципност в законовото отстояване на социалната справедливост. Кармена навремето е била част и от една легендарна вече адвокатска група, наричана „адвокатите от „Аточа” (улица, която води към едноименната гара в Мадрид). Тази група се е занимавала пак със защита на работници и синдикалисти в турбулентния преходен период в Испания – между смъртта на Франко през 1975 г. и установяването на демокрацията. Този преход не е бил чак толкова идиличен, както често се представя. На 24 януари 1977 г. в бюрото на адвокатите от „Аточа” нахлуват въоръжени франкисти, които искат да убият известен синдикалист, отбивал се там същия ден. Но той вече си е тръгнал. И нападателите застрелват петимата намиращи се в помещението юристи. Убийците са заловени и осъдени – и това е първото реално доказателство, че тогавашна Испания наистина тръгва към демокрацията и правовия ред. Днес на улица „Аточа” има паметник на жертвите на този кървав акт. Мануела Кармена тогава само по случайност не е била в бюрото, където тя също е работила, и така избягва трагичната съдба на колегите си. Този епизод от биографията й днес е допълнителен плюс за нейната кметска кандидатура. И подсеща, че раните на франкизма продължават да отекват много чувствително в душите на испанците.
Кармена печели днешните избиратели със своята неподправеност и прямота. Тя

не се прави на по-хубава или по-млада, отколкото е.

Не играе и не лицемерничи. Ясно изразява социалните си позиции и ги отстоява аргументирано. В условията на кризисна Испания, поразена от рязко обедняване и висока безработица, именно човек като нея, „една от нас”, е в състояние да привлече доверието на хората от средната класа надолу.
Симпатизантите на Агире са в по-горните слоеве. Те, разбира се, бяха скандализирани от „грубото” поведение на Кармена спрямо кандидатката на НП по време на телевизионен дебат между основните претенденти за кметското място в Мадрид. Агире и Кармена се паднаха една до друга, в края на редичката, съставена от общо 6 души. В един момент сияещата като на светско събитие Агире сякаш реши да се ръкува с всички и понечи да започне от Кармена, която обаче упорито си остана с кръстосани на гърдите ръце. И кандидатката на НП се отказа от намерението си, като дори после пред журналисти отрече изобщо да се е канела да подава някому ръка – нищо, че кадрите показват друго.
Самият дебат привлече вниманието пак със сблъсъка главно между Агире и Кармена. Агире атакува адвокатката, че била защитавала в съдебни дела членове на ЕТА. Обвини я още, че е „тоталитарна”, че не е формулирала ясна програма и че подкрепящата я „Подемос” ще ликвидира демокрацията, ако дойде на власт. На което Кармена отвърна: „Това не е много издържано интелектуално. Но аз знам, че си интелигентна жена. Мъчно ми е, че си принудена да говориш неща, които не само не са сериозни, но са и направо недодялани. Всички знаят, че цял живот съм се борила за демокрация и свобода.”
Ето още малко от диалога. Агире: „Една държава на благоденствието не се подобрява с цветни тениски или фолклорни програми, а с работа за другите – нещо, което съм правила през целия си живот. Съпричастието не е ваш монопол”. Кармена: „Есперанса, ти се стараеш да не става дума за твоите политически действия, подмяташ ми упреци, сякаш не съм демократка. Нашата демокрация е болна. Гражданите са се отдръпнали от политиците заради корупцията, която се разви в условията, създадени от твоето правителство. Ти търсеше хора, оказали се ключови в корупционни структури, вече са били вътре, когато си ги избирала. Не разбирам как така, след като си ни нанесла толкова щети, още искаш да управляваш?”
Ако гласуването потвърди прогнозите и Народната партия бъде наказана от избирателите на 24 май, Испания ще се изправи пред въпроса

каква точно да е промяната

и в какъв формат да се осъществи. Вариантите за съюзи между политическите сили в различните области и провинции могат да се разиграват в различни комбинации. Но могат да се образуват и патови ситуации, каквато е налице в Андалусия вече повече от два месеца. След изтеглените напред избори там, състояли се още на 22 март, резултатите не дадоха на победителите социалисти необходимото за самостоятелно управление мнозинство. Тамошната председателка на ИСРП и досегашна местна министър-председателка Сусана Диас (тя е и важен фактор в ИСРП на общонационално ниво) все още не може да поеме нов мандат, защото не е в състояние да си осигури необходимата подкрепа от влезлите със силни позиции в местния парламент „Подемос” и „Сюдаданос”.
Все пак рискът този блокаж да се повтори другаде след вота на 24 май е минимален. По-скоро ще стане обратното – в зависимост от сегашните резултати партиите и в Андалусия ще станат по-смели в поемането на съюзнически ангажименти. Тоест нещата и там, и навсъкаде ще се отпушат и раздвижат, защото съотношението на силите вече ще е по-ясно.
Освен това междувременно в „Подемос” настъпиха важни промени. От ръководството на партията излезе един от основателите й – Хуан Карлос Монедеро, който отстояваше по-радикален курс. И от партийната програма отпаднаха такива точки като отказ от плащане на дългове и гарантирана минимална рента на всеки гражданин. Вероятно именно това „смекчаване” направи възможно и видимото сближаване непоследък между „Подемос” и ИСРП като все по-вероятни партньори в бъдещо управление.
На свой ред „Сюдаданос” също еволюираха по-наляво от досегашните си позиции, оставайки неизменни в онова, което обединява мнозинството от испанците – пълна непоносимост към корупцията.
Така че нищо чудно скоро да видим и на испанска почва „тройна коалиция” между ИСРП, „Подемос” и „Сюдаданос”. Ако тя се осъществи и в Община Мадрид, ще е много интересно дали ще посмее да върне назад една „инвестиционна” приумица, скандализираща мадридчани от около две години насам – именно тогава спирката на метрото на емблематичния централен площад „Пуерта дел Сол” беше преименувана в „Сол-Водафон”. Защото „Водафон” помогнал за реконструкцията на спирката... И испанците измислиха вица: „Хайде да се преименуваме и на Испания-„Фолксфаген” – нали Ангела Меркел помогна за дълговата криза...”