Първо място сред политическите партии в Испания с подкрепа на 27,7% от гласоподавателите отрежда на новата алтернативна партитя „Подемос” проучване на независимата испанска соцологическа агенция „Метроскопия”. То е направено по поръчка на клонящия към социалистите вестник „Ел Паис”. Същата агенция, оглавявана от Хуан Хосе Тоариа, социолог от университета „Комплутенсе” в Мадрид (точно в този университет преподават и членовете на ръководната петорка на „Подемос”), вече е поставяла „Подемос” начело в сондажите си от ноември м.г. и от януари т.г. В сравнение с януарското проучване, което даваше на новата партия на политолога Пабло Иглесиас подкрепа от 28,2%, сега показателят е спаднал с пет стотни, но първата позиция на формацията остава неоспорима.

Голямо внимание привлича също и класирането на четвърто място с 12,2% подкрепа на огледалния образ на „Подемос” отдясно – либералната формация „Сюдаданос” („Граждани”) на каталунеца и противник на каталунския сепаратизъм Алберт Ривера. „Сюдаданос” е основана като гражданско движение още през 2006 г. и оттогава е оглавявана неизменно от Ривера, който се слави и като един от най-харизматичните млади испански политици. Преди да се заеме самостоятелно с политика той е бил активист на младежката организцация на Народната партия. Посланията му днес печелят онази част от електората, която се отдръпва от компрометиралия се двупартиен модел, но не харесва и „Подемос” – било защото смята тази партия за прекалено лява, било защото я възприема като отклонила се от левия курс в посока на прекаления популизъм. Испански наблюдатели прогнозират, че „Сюдаданос” вероятно ще бъде избрана от Народната партия за коалиционен партньор, ако управляващата сега формация на премиера Мариано Рахой успее да вземе достатъчна преднина на парламентарните избори наесен.

Давид срещу Голиат

Засега обаче фаворитът на общественото мнение е разчупващата статуквото „Подемос”. „Сондажите показват, че Давид може да спечели срещу Голиат”, провикна се нейният лидер Пабло Иглесиас на митинга на формацията си в неделя, 8 февруари, на площада пред музея „Кралица София” в мадридския квартал Лавапиес. Целта на проявата бе да се лансира кандидатурата на члена на ръководната петорка на „Подемос” Луис Алегре като партиен кандидат в местните избори в Мадрид. Но Иглесиас използва повода, за да наблегне върху очевидно фаворизиращите паритята му резултати от социалогическото проучване.

„Не е лесно. Давид е бил много по-малък от Голиат и е имал само една възможност, само една прашка и само един камък. Можел е да го хвърли само един път,” очерта символиката и припомни митологията Иглесиас. Той открои в ролята на „Голиат” бившата раководителка на Община Мадрид от Народната партия Есперанса Агире, за която каза, че „нейният проблем не е, че е от десницата, а че е функционерка на онези, които крадат, инструмент в ръцете на богатите, един Голиат”. Иглесиас отново повтори любимата теза на „Подемос”, че конфликтът в Испания не е левица-десница, а горе-долу. И че „Подемос” е изразител на възмущението на народа „долу” от безочието на „кастата горе”. На площада пред музея „Кралица София” лидерът наблегна, че основното противоречие, което трябва да се разреши в Испания днес, е между „демокрацията и деспотизма”. И призова премиера Мариано Рахой от Народтата партия: „Хайде, дано Рахой свика избори по-бързо!”.

Наистина, колкото по-бързо бъдат обявени избори, толкова по-сигурно е, че „Подемос” може да спечели. И колкото повече гласуването се отдалечава във времето (а парламенталният вот би трябвало да е чак през ноември т.г., или дори през януари догодина), толкова повече масираната негативна кампания в медиите срещу „Подемос” ще работи за очерняне на формацията. Освен това процесите в Гърция, към които испанците са особено внимателни, могат да се окажат важен катализатор. Ако сродната на „Подемос” управляваща гръцка партия „Сириза” се провали в амбициите си за въвеждане на нови правила в Европа, това ще рефлектира негативно и върху „Подемос”.

„Има прекалено много време до изборите”, е дежурното измъкване на всички испански наблюдатели и коментатори, които отказват да се ангажират със сигурни прогнози дали „Подемос” може да се превърне наесен в испанската „Сириза” на власт.

Социалистите в регрес

Най-изненадващото в оповестеното на 8 февруари проучване на „Метроскопия”, стъписало мнозина в Испания, е свличането на Испанската социалистическа работническа партия (ИСРП) чак на трета позиция с едва 18,3% подкрепа. Наблюдателите го отдават на факта, че, разочаровани от неолибералното подхлъзване на ИСРП в последните години от управлението й (2008-2011), мнозина от нейните традиционни гласоподаватели днес се ориентират към „Подемос” – формация, която има левичарски корени, но днес се опитва да обедини колкото се може по-широк кръг възмутени от политиката на социални орязвания граждани и декларира, че борбата й е за демокрация и социална справедливост, извън идеологиите. „Подемос” се обявява за глас народен срещу кастата на корумпираната политическа върхушка и олигархията – и така успява да спечели симпатиите на доста разочаровани някогашни симпатизанти на социалистите, а дори и на някои недоволни от повсеместните иконимии фенове на Народната партия.

На свой ред ИСРП в лицето на нейния нов лидер Педро Санчес се опитва да се върне към левите си корени за сметка на „надидеологическото” послание на „Подемос”. Научавайки за последните социологически данни на „Метроскопия”, Санчес използва посещението си в Палма де Майорка, за да декларира, че „да си социалист означава да си от левицата и ние сме горди с нашите идеи и ценности”. Санчес подчерта още, че „ИСРП е единствената алтернатива, от която се страхува Народната партия” и която „представлява работничесдката класа”. Той наблегна също, че неговата партия единствена е в състояние да върне на испанското общество онези социални права и свободи, които е извоювала за него навремето и които сега са накърнени от политиката на НП.

Внушения за икономическо възстановяване

„Метроскопия” подрежда управляващата дясна Народна партия на второ място с 20,9% подкрепа. В януарската анкета на същата агенция НП е едва трета с 19,2%, сринала се от абсолютното си мнозинство на изборите през 2011-та заради непрестанно налаганите сурови мерки на орязвания и бюджетни икономии, сериозно накърнили модела на испанската социална държава. Сега обаче е налице покачване на рейтинга на НП с 1,7%. Очевидно върху настоенията на избирателите е повлияла усилната кампания на управляващата партия и на всички подвластни й лостове на властта, които не спират да тръбят за успехите, постигнати благодарение на прилаганите след 2011 г. (когато НП отново идва на власт) реформи. Според разгласените от правителствоно на НП начело с премиера Мариано Рахой данни испанската икономика е била най-бързорастящата в Еврогрупата през 2014 г. и се очаква да запази тази преднина и през 2015 г. Разбира се, показателите са доста умерени – 1,4% за 2014 г. и прогноза от 2% за 2015 г. Но на фона на останалите данни от Еврогрупата и тези проценти са въодушевяващи.

Освен това са посочени и успехи в намаляването на безработицата – най-болезнения проблем за Испания. Правителството е отчело създаването на над 400 000 нови работни места през изтеклата година. Дори този напредък и да не се усеща ефективно във всекиднения живот на хората, разгласяването му и медийното прекспониране създава една по-благоприятна за НП обществена среда, в която по-лесно се прокарва тезата, че мерките за социални икономии все пак дават своя резултат. Социолозите свързват именно с този ефект изкачването на Народната партия на втора позиция в проучването на „Метроскопия”.

Планирана маргинаизация

Ако се оставят настрана около 10-те процента от испанците, които ще гласуват за някоя от малките партии без шанс да влязат в парламента или ще пуснат бяла бюлетина, на пето място сред партиите с 6,5% е подредена Обединена левица (ОЛ) – основана през 1986 г. формация, в която влизат Испанската комунистическа партия, зелените и още ред леви и екологични организации. През годините след испанския преход от франкизъм към демокрация ОЛ неизменно е играла важна политическа роля и реално винаги е била третата политическа сила в страната, въпреки че особеностите на испанския изборен закон все й е оставял маргинално място, далеч зад двата мастодонта НП и ИСРП. За ОЛ са гласували и 1 млн. души, но депутатите й в парламента все са били символичен брой – обикновено около 5. Докато за малките националистически партии на баските или каталунците законът осигурява значително по-авторитетно представителство с по около 30 депутатски места, дори те да вземат и по-малко гласове от ОЛ. Заложената в регламентите на испансикя преход идея е била именно националистите да са вечният баланьор, който ще осигурява недостигащите гласове на съответната управляваща партия – НП или ИСРП. А ОЛ, като носител на опасния комунистически „вирус”, да е винаги изолирана.

Раждането на „Подемос”

Именно така се развиват нещата години наред – до появата на „Подемос”. Генезисът на тази алтернативна формация е отчетливо ляв. Основателите й гравитират около Обединена левица или около още по-радилалната формация Антикапиталистическа левица, от чиито редици всъщност произлизат и физическите инициатори и основатели на „Подемос”. Всичко тръгва като инициатива на група интелектуалци, които лансират в началото ва 2014 г. манифеста „Да сменим фиша: да превърнем възмущението в политическа промяна”. Идеята им е, че гражданската енергия, кипнала покрай движението на възмутените от кризата, известно в Испания и като 15 М (защото първата му проява е на 15 май 2011 г.), е редно да се канализира в създаването на политическа формация, която да се бори за властта и съответно за защита на народните права.

Първоначалната идея е гражданското движение „Подемос” (в превод – „Можем”) да се оформи като течение вътре в Обединена левица и заедно с нея да се яви на изборите за Европейски парламент на 25 май 2014 г. Въпреки предвалитерно постигнатите договорки обаче ръководството на ОЛ така и не включва активистите на „Подемос” в своите президборни листи за евроизборите. Тогава те се дръпват, решават да се регистрират като самостоятелна политическа партия и сами да се явят на евровота. Общественото недоволдтво в Испания от компрометирания политичесик модел и от стоварването на цялата тежест на кризата върху обикновените хора е толоква силно, че дава неочаквано силен импулс на новородената паритя „Подемос”. Скромните й стремежи да вкара поне един евродепутат в Европейския парламент са впечатляващо надхвърлени и тя получава невиждано за дабютант доверие – гражданите на Испания й помагат ва получи цели пет евродепутатски места.

Това е фурорът, с който „Подемос” връхлита в испанската политика. И оттогава популярността й не спира да расте. Успоредно с това расте и ревността към нея на останалите политически сили – особено от левицата.

Разцепление в Обединена левица

Общоприето е мнението, че „Подемос” привлича най-вече разочарования от одесняването на ИСРП бивш социалистически електорат. Но в същата посока оттичат и много от предишните избиратели на Обединена левица. Тази формация междувременно изживява дълбоки вътрешни сътресения. В остър спор влизат двете откроили се в нея тенденции – на „побелелите глави”, които продължават да държат на ясната й идеологизирана обвързаност, и на по-младиге лидери, които са за отваряне то й към преобладаващите обществени настроения и към „конвергенция” с „Подемос”. Втората линия се застъпва най-вече от 29-годишния Алберто Гарсон, икономист и изследовател от Университета в Малага, който след вътрешно състезание бе определен за кандидат премиер на Обединена левица в парраментарните избори наесен.

Изразител на същата модернизаторска тенденция бе и активистката на ОЛ Таня Санчес, определена за кандидатка на формацията в местните избори в Мадрид. Неспирните вътрешни конфронтации обаче доведоха до решението на младата Санчес да напусне ОЛ заедон с група свои съмишленици. А наблюдателите заговориха за дълбоко разцепление и криза във формацията. Допълнителна пикантност на интригата привнесе и фактът, че Таня Санчес е интимната половинка на лидера на „Подемос” Пабло Иглесиас. Макар те и двамата да уверяват, че всеки от тях следва своята лична политическа траектория и личните им отношения не влияят на партийните им членства, неизбежно се появиха коментари дали пък след напускането на ОЛ Санчес няма да се присъедини към паритята на гаджето си. Тя обаче категорично отрече и обяви, че ще се бори за съвместно представяне на левицата на местните избори в Мадрид в рамките на обединението „Народно единство”.

На свой ред Алберто Гарсон, който остана сам и без реформаторски „тил” в ОЛ, изрази огорчението си от решението на Таня Санчес. За Гарсон си струва да се отбележи също, че той е личен приятел с повечето от лидерите на „Подемос” и заедно с тях е участвал в многобройните протести на движението 15 М. Именно върху тази основа почива и неговата инициатива за „конвергенция” между ОЛ и „Подемос”. Но новата партия е скептична – нейната амбиция е да се откъсне от идеологическите ограничения и да приобщи колкото се може по-широк брой граждани, желаещи промяна на системата и връщане към социалния модел държава. Лидерът на „Подемос” Пабло Иглесиас не показва никакво желание за съюзяване с ОЛ и по друга причина – защото той и нея също смята за отговорна като крепителка на порочния според него партийно-клиентелестки модел в Испания.

Тестът с изборите в Андлусия

Цялата тази политическа панорама очертава една прекалено пъстра и динамична картина, която все оща оставя много неизвестни около изборите в Испания. Още повече, че страната има да гласува тази година три пъти – на изборите в Андарусия на 22 март, на местния вот на 24 май и за парламент в късната есен.

Голям тест ще са изборите в Андалусия – район, където левицата е традиционно особено силна. Досега там управляваше коалиция между социалистите от ИСРП и Обединена левица. Заради общите политически сътресения в страната обаче тази коалиция се разпадна и ръководителката на автономната власт – социалистката Сусана Диас, предизвика извънредни и бързи избори. Идеята й бе да изпревари сформирането на структури на „Подемос” в Андалусия. Без тях новата алтернативна партия има слаби шансове за успех. Все пак „Подемос” е издигнала в Андалусия кандидатурата на една от своите евродепутатки – младата арабистка, феминиска и активистка на Антикапиталистическа левица Тереса Родригес, но шансовете й да надвие „лъвицата” от ИСРП Сусана Диас са доста крехки.

Социологически пристрастия

Редно е да се отбележи, че както и в България, социологическите проучвания за подребдата на партиите в Испания според предпочитанията на избирателите зависят от това, кой ги прави. Различните социологически агенции дават и съществено различаващи се прогнози. Буквално 4 дни преди оповестяването на проучването на „Метроскопия” една друга социологическа служба очерта съвсем друго степенуване на фаворитите. Центърът за социологически проучвания или CIS, както е испанската абревиатура, подреди на първо място в сондажа са управляващата Народна партия с цели 27,3% подкрепа. Разбира се, тук трябва ад се има предвид, че CIS е социологическа служба, функционираща към правителството на Испания. Този факт очевидно няма как да не е свързан с факта, че точно управляващата партия е изведена като челнича в сондажите за януари.

„Подемос” в проучването на CIS е на второ място с 23,9%, а ИСРП е трета с 22,2%. На Обединена левица са дадени 5,2%, на отцепилата се преди доста време от социалистите UPyD („Единство, прогрес и демокрация”) – 4,6%, а на „Сюдаданос” – едва 3,1%.

Доста отричаващият се в прогнозите си сондаж на „Метроскопия”, разгласен на 8 февруари и подреждащ в челната тройка „Подемос”, НП и ИСРП, дава основание на в. „Ел Паис” да обобщи в редакционен коментар: „Тенденцията към многопартийност е ясна и няма никакви сериозни сигнали, че отделна политическа сила ще е в състояние да спечели убедителна самостоятелна победа”.