Колкото и да е криво андалуското огледало заради 37-годишното несменяемо управление на социалистите в тази автономна област на Испания, на предсрочните местни избори на 22 март то все пак отрази промените в политическия облик на страната, на която тази година предстои да гласува още три пъти.
Главният извод от вота в Андалусия, който нарочно беше изтеглен напред от досегашната (а вероятно и следваща) ръководителка на автономното правителство – социалистката Сусана Диас, не е, че с получените най-много гласове социалистите пак ще останат на власт там и същата тази Диас ще продължи да управлява. А че в Испания се е оформила нова политическа мозайка, в която мастодонтите на явно изхабения двупартиен модел – Испанската социалистическа работническа партия ( ИСРП) и Народната партия, вече ще трябва да се съобразяват с две свои амбициозни огледални реплики – „гражданските” партии „Подемос” (произлязла от левицата) и „Сюдаданос” (с корени в дясно-консервативната и антисепаратистка част на Каталуня), станали сега съответно трета и четвърта сила в новия андалуски парламент.
Андалусия е смятана за най-лявата испанска област. Тук социалисти и комунисти винаги са печелили широка подкрепа. Интересното е, че на изборите в автономията през 2012 г. ИСРП и включващата комунистите формация IULV-CA („Обединена левица и Зелени, зов за Андалусия”) отстъпиха по проценти на Народната партия. Тогава дясната и управляваща на общонационално ниво НП получи 50 депутата (40,7% от вота) в 109-членния андалуски парламент, ИСРП – 47 депутата (39,5%), а IULV-CA – 12 депутата (11,3%). ИСРП и IULV-CA сключиха пакт за съвместно управление и така реално победилата през 2012 г. НП трябваше да се примири с опозиционната си роля. Лявата коалиция обаче беше разтресена от ред корупционни скандали, взаимни подозрения и обвинения. В този контекст през 2013 г. от премиерския пост в автономната област се оттегли заемалият го дотогава лидер на адалуските социалисти Хосе Антонио Гринян, който лансира като своя приемница младата и дейна Сусана Диас. Малко по-късно същата година срещу Гринян и предшествалия го начело на Андалусия друг виден социалист – Мануел Чавес, както и срещу петима бивши съветници на андалуското правителство, започна разследване за корупция.
Сусана Диас бързо спечели авторитет на местно и на общонационално ниво и дори се открои като най-ярката личност в редиците на ИСРП. Тя поде и линия за връщане на партията към нейните леви корени след лошото представяне на социалистите на европейските избори през 2014-та. Тогавашният лидер на ИСРП Алфредо Рубалкаба подаде оставка и именно Сусана Диас се превърна във вътрешнопартийния „мотор”, издигнал на негово място новия социалистически водач Педро Санчес. Мнозина тогава видяха в нея истинската сила „в сянка”, способна да реформира и да върне на власт ИСРП.
Именно като част от тази стратегия Сусана Диас, която реално още не беше преминавала през пряк вот на избирателите, реши да стабилизира позициите си в Андалусия и предизвика предсрочни избори в автономната област, като през януари обяви скъсване на коалицията с „Обединена левица”. Това бе представено като опит за изчистване от коалиционните разправии и шлейфа с корупционни скандали. Но реално бе изпреварващ ход, целящ най-вече да не се позволи на набиращата мощ нова партия „Подемос” да порасне достатъчно и в Андалусия, ако се изчака редовния местен вот, насрочен за 24 май т.г.
Факт е, че родената едва преди година „Подемос” все още няма структури по места, което важи и за Андалусия. Два допълнителни месеца (до май) щяха да й дойдат добре и можеше да успее да дръпне доста разочаровани соцгласове. Диас обаче избърза – и спечели. Относително, разбира се. Андалуският вот на 22 март наистина дари ИСРП с победа. Но в числа социалистите просто запазват досегашната бройка на депутатските си места – 47. А като процент на гласовете дори падат по-ниско от резултатите през 2012 г. – сега за тях са пуснали бюлетина 35,4% от избирателите, тоест с 4% по-малко, отколкото преди 3 години.
Победата на Диас и ИСРП всъщност идва от сриването на Народната партия, която този път взима едва 33 депутатски места или 26,7% от гласовете, с 14% по-малко, отколкото през 2012-та. НП и в Андалусия си носи негативите от шумните скандали за корупция с видни партийни дейци, разразили се на общонационално ниво, както от цялостната политика на правителството начело с премиера Мариано Рахой, изтормозило цяла Испания със суровата си политика на социални орязвания. Закономерно дойде и наказанието на андасулците за НП – показателен знак и за общите настроения в страната.
Големият интерес на наблюдателите в момента е съсредоточен върху представянето на третата и четвъртата сили, влезли в андалуския парламент – „Подемос” и „Сюдаданос”. Те са нови политически играчи със сходна ориентираност към гражданското общество, макар и от противоположни идейни тенденции. От ролята, която ще поемат на андалуски терен, ще се правят изводи и за доверието към тях при следващите предстоящи избори в Испания – местните през май, каталунските през септември и парламентарните в края на годината.
„Подемос” и нейната кандидатка в Андалусия – младата учителка Тереса Родригес, всъщност могат да са доволни с постигнатото – 15 депутатски места или 14,8% от гласовете. Както заяви Родригес в нощта след вота, „не е малко да тръгнеш от нулата и от раз да вземеш 15 места”. И то в една Андалусия, в която властната и амбициозна Сусана Диас беше неоспорима фаворитка. Родригес наблегна, че с влизането на „Подемос” в парламента властта попада под пряк граждански контрол и че „където ще са очите на „Подемос”, там ще са очите и на гражданите”. Тя се зарече още, че няма да има „безпринципни пактове”, но увери също, че партията й ще води отговорен диалог с всички политически сили, подчертавайки: „Сега е време за разговори”.
Тук трябва да се вметне, че на андалуски терен преливането на гласове към „Подемос” дойде не толкова от ИСРП, колкото от „Обединена левица”, която сега показа най-слабите си резултати в автономната област за цялата си история – едва 5 места и 6,8%. Както признаха лидерите на формацията, тя бе наказана от избирателите си заради своя донесъл много негативи управленски съюз с ИСРП. И явно отстъпи на „Подемос” ролята си на алтернатива на доминиращия модел.
На свой ред кандидатът на „Сюдаданос” (името на формацията само по себе си е многозначително – „Граждани”) Хуан Марин обяви, че неговата също млада партия смята да играе „главна роля” в решенията, които ще се взимат от новите автономни власти. Добро самочувствие, като се има предвид, че „Сюдаданос” получават само 9 места и 9% от гласовете. Партийният лидер – харизматичният каталунец Алберт Ривера, още в нощта след вота се зарече, че „дори няма да вдигне телефона” на Сусана Диас, ако тя не отстрани от андалуското ръководство двамата си предшественици и ментори Гринян и Чавес, разследвани за корупция. Трябва да се признае на Ривера, че по този начин той пръв започна да поставя условия за евентуална подкрепа на Диас в парламента. Впрочем, на проведените на 26 март консултации същото условие постави от името на „Подемос” и Тереса Родригес.
Според наблюдателите „Сюдаданос” дръпват напред най-вече благодарение на разочаровани от НП десни избиратели, които не биха отишли при никоя от левите формации. Но в самата НП не показват притеснение от тази тенденция и внушават, че „Сюдаданос” щели скоро да се „изхабят”. Представителят на НП Хуан Мануел Морено е категоричен, че партията му ще гласува против бъдещото автономно ръководство, което ще предложи социалистката Сусана Диас.
Самата Диас още веднага след обявяването на резултатите обяви, че смята да управлява сама, без коалиции – независимо, че ИСРП няма абсолютно мнозинство в парламента. Това не е невъзможно. Новият парламент, който ще се събере на 16 април, ще има 15 ни за дебати кой да е новият ръководител на автономното правителство и после може да гласува до 3 пъти за издигнатата от най-голямата партия (в случая ИСРП) кандидатура. Само за одобрение още на първото гласуване е нужно абсолютно мнозинство. При другите две е достатъчно обикновено – а такова Сусана Диас със сигурност ще си осигури. Което не оставя съмнения, че именно тя ще е новата/стара водачка на Андалусия. Дали това е знак и за реванш на ИСРП на общонационално ниво, тепърва ще проличи. Но със сигурност бременната с първото си дете Диас сега става любимка на всички, още вярващи в социалистите испанци.