Испания е страна с повече земя, заета от лозя, от която и да било друга страна в света. Тя е на трето място в света по производство на вино след Франция и Италия. Днес в испанския винен свят промените стават с един шеметен ритъм, който няма равен на Стария континент.
В продължение на век и половина винарството в Испания имаше основно две важни отправни точки: най-старата - Херес, с уникалната си древна винена култура и от средата на 19 век - Риоха. Разбира се не бива да забравяме и някои десертни вина с древна традиция (малага и канарската малвасия), както и изолираният феномен Vega Sicilia в Рибера дел Дуеро... И също съвсем не на последното място, изключително качествените искрящи вина Cava.
За последните три десетилетия испанското вино еволюира по един наистина впечатлянащ начин. Въпреки бързото разширяване на системата за наименования за произход (DO -Denominaciones de Origen), тя не успява да покрие всички изби, произвеждащи вино със световно качество, които се появават в такива неочаквани места като Малпика де Тахо, в Толедо или Кретас, в Теруел. Модернизацията на избите бе последвана от модернизация на лозята, а човек би казал, и на културата на виното. Както на производителите, така и на потребителите. Всеки ден научаваме за новооткрити винарни и нови, прекрасни вина. Достатъчно е да се спомене, че според последната световна класация Топ 100 на авторитетното списание Wine Spectator, четвърто място заема Clos Mogador Priorat 2001.
Винените закони на Испания имат две степени за категоризацията на качествени вина, произведени в определен район: Denominaciones de Origen (DO) и по-високата класация, Denominaciones de Origen Calificada (DOCa), като последната е създадена през 1991 г. До скоро единственото вино с квалифицирано наименование за произход (DOCa) беше риоха (Rioja), класическото червено вино на Испания от едноименната област. През 2001 г. Приорат също се пребори за най-високата класация (DOCa). Вината, които не са квалифицирани като DO (т.е. с наименование за произход), попадат в категорията на трапезните вина - Vino de la Tierra.

НЯКОИ ИСПАНСКИ ВИНАРСКИ ТЕРМИНИ
На етикетите на испанските вина може да срещнете следните термини:
Blanco: Бяло
Bodega: Изба
Cosecha или Vendimia: Реколта
Crianza: За червените вина това означава, че виното е отлежавало най-малко две години, включително и период в дъб; за белите вина и розетата Crianza означава, че вината са най-малко на една година.
Gran Reserva: Вина, произведени само от изключителни реколти; червените вина трябва да са отлежавали най-малко на пет години в дърво и бутилка; белите gran reserva трябва да са отлежавали поне четири години преди пускането им на пазара, от тях шест месеца в дъб.
Reserva: Вина, произведени от по-добри реколти; червените reserva трябва да са отлежавали в дъб и бутилка минимум три години; белите reserva трябва да са отлежавали две години, от тях шест месеца в дъб.
Tinto: Червено
Vina: Лозе
Viejo: Стар

ПО-ЗНАЧИМИ ВИНОПРОИЗВОДИТЕЛНИ ОБЛАСТИ НА ИСПАНИЯ

РИОХА
Риоха - един от най-известните винарски райони на Испания се намира на повече от 96 км от брега на Атлантическия океан и на около 290 км северно от Мадрид. Независимо от близостта на океана, дълбоко насечените планински вериги на Пиринеите и на Сиера Кантабрия са естествен щит срещу студените ветрове и проливни дъждове. Климатът е мек, без големи разлики в температурите - най-добрата предпоставка за чудесните вина на областта.
Най-старият документ, в който се споменава Риоха, е от 1092 г. и обяснява произхода на името й - свързано е с река Оха, приток на голямата Ебро.
Винопроизводителният регион на областта се простира на около 120 км, следвайки долината на река Ебро.
Хилядите туристи, които посещават Риоха, откриват освен очарованието на местните bodegas (изби) и десетки археологически съкровища от най-древни времена. Римското нашествие на Иберийския полуостров започва през II век преди Христа и още тогава римляните започват отглеждането на лозя по долината на Ебро. Свидетелство за това са откритите в малкото селце Фунес останки от голяма римска винарна и множество специфични бъчви за пресоване на грозде из цялата Риоха Алавеса.
Процъфтяването на религията и появата на много нови манастири дават ново начало на производството на вино в областта. Според историци, епископ на име Абилио написва първият лозаро-винарски "каноник" през XIX век. Когато през 1592 г. крал Филип Втори посещава Риоха, той дори не опитва бялото вино, което по това време имало превес в производството. Прочутото червено вино на Риоха става известно едва в края на XVII век.
През 1787 г. се учредява първото дружество, представящо интересите на 52 винарски общности в Риоха - Real Sociedad Economica da la Rioja Castelana (Реал Сосиедад Економика де ла Риоха Кастелана). Не след дълго за първи път в района започват да използват дървени бъчви за ферментация на гроздовия сок.
Риоха е един винените райони на Испания, защитил определението Dominacion de Origen Califica - DOC ( Доминасион де орихен калифика), отговарящо на нашето "контролирано наименование за произход"). Всъщност заедно с Риоха Баха, Риоха Алавеса и Риоха Алта Риохите стават четири : автономния район, който не отговаря точно на класификацията DOC и трите винарски райони в него, които са с контролирано наименование за произход.
Жителите на областта смятат, че хубавото вино от Риоха трябва да бъде получено от поне два от районите. Една от запазените марки на района са дъбовите бурета, които придават ясно изразен ванилов вкус както на червените, така и на белите му вина. Освен тях там се прави и друг вид бяло вино, което не отлежава в дъбови бъчви и се пие младо. Tова е Син крианса (Sin crianza) или Темпранильо (Tempranillo) - втората визитна картичка на областта.
ВИНАТА НА РИОХА
Червеното вино има лек ягодов и малинов привкус с богат ванилов тон, получен от буретата от американски дъб, където то отлежава. При белите вина има две ясно разграничени разновидности. Едната е с изчистен вкус, получен при т.нар студена ферментация. Тези вина са известни още и като "нов стил" вина. Другата разновидност е традиционното бяло вино Ресерва (Reserva), което отлежава в дъбови бурета и температурата му при ферментацията не се контролира. То е със силен златистокехлибарен цвят и интензивен ванилов вкус. В някои изби сполучливо се правят хибриди между двете разновидности (например известното вино CVNE'S Monopole). Получените вина са с подчертан плодов аромат и нежен ванилов характер.
Сортовете
Темпранильо (Tempranillo), Гарнача тинта (Garnacha Tinta), Грасиано (Graciano), Масуельо (Mazuelo), и Каберне совиньон са известните червени сортове, които се отглеждат в Риоха. Виура (Viura), Малвасия (Malvazia), Гарнача Бланка (Garnacha Blanca), Муска блан а Пти грен (Muscat Blanc a Petits Grains) са белите сортове, с които Риоха става популярна.
Дълготрайност на вината
Червено Риоха крианса (Red Rioja Crianza) - 3-8 години; Ресерва (Reserva) - 5-30 години; Гран ресерва (Gran Reserva) - 8-30 години.
Белите вина, произведени по т.нар нов стил, се пият много млади - преди да са навършили и три години. Традиционно произведените бели вина (тези, които не са претърпели студената ферментация, или "стар стил" вина) могат да бъдат съхранявани до 15 години, но добрите екземпляри са рядкост.
Най-добрите вина
Лопес де Ередия (Lopez de Heredia), Ла Риоха Алта (La Rioja Alta), Ремелюри (Remelluri), Контино (Contino), Камприльо (Campillo), Маркес де Касерес (Marques de Caceres), Маркес де Рискал (Marques de Riscal), де Риоханас (de Riojanas), Мартинес Буханда (Martinez Bujanda), Маркес де Вилямагна (Marques de Villamagna), Амесола де ла Мора (Amezola de la Mora), Кампильо Навахас (Campillo Navajas), Барон де Лей (Baron de Ley).
Напоследък повечето бели риоха са най-вече свежи, неутрални, ненатрапчиви вина, но Marques de Murrieta все още прави традиционно бяло риоха - със златист цвят, отлежало в дъб, купаж от местни бели сортове, предимно виура. Murrieta е истинско чудо - много силен вкус, пищно, с потенциал за отлежаване и привлекателни следи от окисление. Това вино не допада всекиму, но наистина има характер.

РИБЕРА ДЕЛ ДУЕРО
Рибера дел Дуеро, на север от Мадрид, е най-бързоразвиващата се винарска област на Испания. В продължение на много години областта е доминирана от един производител, легендарната изба Vega Sicilia. Всъщност най-прочутото вино на цяла Испания е Vega Sicilia Unico (предимно темпранийо, с 20% каберне совиньон) - интензивно, концентрирано, таниново червено вино с изумително дълголетие; отлежава десет години в бурета, а понякога допълнително и в бутилка.
Vega Sicilia обаче отдавна не е единственото признато вино в Рибера дел Дуеро. Pesquera на Alejandro Fernandez, което се прави от 100% темпранийо от известно време печели все повече признание сред винените кръгове. Pesquera е голямо, богато, таниново вино с дъбов нюанс и интензивен плодов характер. Други двама интересни производители в Рибера дел Дуеро са Bodegas Mauro и Teofilo Reyes, чиито червени вина са достойни съперници на Pesquera.

ПЕНЕДЕС
Винарската област Пенедес се намира в Каталуния, на юг от Барселона. Тя е домът на повечето искрящи вина на Испания.
В тази област един-единствен производител доминира в производството на непенливи вина - Torres. Производствената линия на Torres включва много вина от френски сортове (каберне совиньон, шардоне и други), както и от местни сортове, като например темпранийо.
Всички вина на Torres са чисти, добре направени, с разумна цена и широко разпространение.
Прочутото испанско искрящо вино Cava също се произвежда почти изключително в Пенедес. То се прави по традиционния метод, чрез ферментация в бутилката. Но за повечето Cava се използват местни испански сортове. В резултат на това вкусът им е коренно различен (приятно землист, с тон на гъби и гума) от шампанското и калифорнийските искрящи вина. Някои от по-скъпите cuvee съдържат и шардоне.
Две гигантски изби доминират в производството на Cava - Freixenet и Codorniu. Матираната черна бутилка на Cordon Negro е вероятно най-познаваната бутилка на света. Други марки Cava, ценени от специалистите са Mont Marcal, Paul Cheneau и Segura Viudas, както и реколтовите версии от по-висок ранг на Juve y Camps.

НАВАРА
Едно време сред винените кръгове думата Навара извиквала образа на пивки, сухи розета (а за по-приключенски настроените - спомени за надбягвания с бикове в Памплона, столицата на Навара). Днес Навара, северната съседка на Риоха, бързо набира известност като алтернативен източник на качествени червени вина.
В много случаи основа на червените вина в Навара е най-известния сорт на Риоха, а и на цяла Испания, темпранийо, заедно с гaрнача (гренаш). Среща се обаче и каберне совиньон, мерло и различни други смеси на тези четири сорта в новаторската област Навара. Едни от най-надеждните производители в Навара са Bodegas Julian Chivite, Bodegas Guelbenzu и Bodegas Magana.

VERDEJO ОТ РУЕДА
Областта Руеда, на запад от Рибера дел Дуеро, произвежда едни от най-добрите бели вина на Испания от сорта вердехо (Verdejo). Виното е чисто, елегантно, с добър плодов характер и се продава на приемливата цена от 8 долара. Производителят от Риоха Marques de Riscal прави един от водещите и най-изгодни представители на това вино.

БЕЛИТЕ ВИНА ОТ ГАЛИСИЯ
Галисия - в Северозападна Испания, близо до атлантическото крайбрежие и Португалия, невинаги е била известна с вината си. Но в едно място с невероятното име Риас Байшас (долните устия) се появява вълнуващо ново бяло вино - албариньо. То е с много висока киселинност (и следователно може да не е по вкуса на всеки), цветист нос и деликатен вкус на кайсия, който до известна степен напомня за Condrieu (от долината на Рона).
Два отлични представителя на албариньо се произвеждат от Lusco и Adegas Morgadio.

ПРИОРАТ
Приорат е малка испанска провинция (част от Каталуния), на която дължим един от най-зрелищните обрати във винарството напоследък. Само за десет години тя се извиси от западнала област (част от Каталуния) в истинска пазарна звезда, a вече е на път да се превърне и в испанския отговор на Бургундия. През 2001 областта кандидатства за Denominacion de Origen Calificada и го получи. За да носи една бутилка наименованието за произход Priorato след тази промяна в качествения статут на областта, виното трябва да е с минимум 13,5% алкохолно съдържание.
Първите пет изразители на вкуса Приорат са Clos Erasmus, Clos Dofi (известно още и като Finca Dofi), Clos Martinet, Clos de l'Olbac и Clos Mogador, последвани по-късно от Gran Clos, Fra Fulco и Pasanau.

ХЕРЕС
Eдва в последните две десетилетия в останалата част от света ценителите осъзнаха, че британците са имали право - хересът (те го наричат "шери") е вино с истинско качество и разнообразие.
Херес се произвежда в Андалусия - в слънчевата и гореща Югозападна Испания. Виното носи името на Херес де ла Фронтера, стар град от времето на маврите и арабите, където се намират много от местните bodegas (изби) и който има огромно значение за испанската винена индустрия. Най-забележителните и почитани места там са избите. Обикновено всяка изба над себе си е приютила и магазинче. Островърхи варосани кулички украсяват спретнатите постройки, много от които умишлено са с "пропускливи" покриви, и като се влезе вътре, играта на слънчевите зайчета напомня тази на витражите в католическа катедрала. Отдолу на по пет-шест реда са строени грамадни бурета, в които младото вино се оставя да отлежи. То не напуска избата преди задължителния и сложен процес на смесване. Много рядко само някои вина от престижни райони се продават, без да се смесени, и тогава се наричат almacenista (или "от склада").
Първата работа, когато ферментацията на младото вино завърши, е да се сортира по категории - по-добро или по-лошо, по-леко или по-тежко. Всяка от категориите се отделя в отделно помещение - criadera (думата криадера означава разсадник на испански). Определя се характерът и качествата на полученото виното, които носят съответното традиционно наименование.
Сортирането в зависимост от качеството, характера и реколтата са казва солера. Търговците и производителите определят тази солера и тя може да наброява 20, а може и 20 хиляди бъчви. Младото вино се налива в бъчвите от долния край, а отлежалото вече вино (което използват за смесване) постепенно се източва от другия - горния. Тоест системата на солера е прогресивно изместване на по-старите бъчви по-нагоре, а колкото е по-младо виното, толкова е в по-долна бъчва. Но винаги става въпрос за вино от един и същ тип и оттам е постоянното качеството и във вкуса.
Вината солера (или вината по партиди, които представляват основните съставки на смесите, наричани херес) за производителите-търговци са това, което е палитрата за художника - смесването им е въпрос на усет и талант. Смесват се не само вина от една търговска марка. Допустимо е закупуването на други вина, които после се продават в смес с техните. Например повечето от хересите, които се продават, са смески между няколко сладки и тръпчиви вина. Произвежда се и количество чист херес, което не е смесвано и е неподсладено и по тази причина е вино за ценители.
Категориите, в които се класират всички млади вина херес, започват с fino. Финото е най-добрият млад херес - деликатно, с отличителен характер и вкус, то почти не се нуждае от допълнителни или десертни вина за смесване. Хересът тип фино почти винаги се разхубавяват с отлежаване, но и като млади притежават отлични качества. Тяхната силна индивидуалност идва от нетипичния дрожден щам, флората, която оформя характера им. Дегустирането директно от бъчвата, като се пъхне дълъг маркуч за източване на бялото вино, ще ви очарова - то е като живо, има вкус и аромат на прясно изпечен хляб. Те са вероятно, най-добрите испански вина.
Амонтиладо (amontilado) - по-леко и по-тъмно на цвят бяло вино, е следващата категория. Най-добрите амонтиладо са отлежали фини вина, които не са притежавали подходящата свежест, за да се консумират млади, въпреки че името често е използвано в търговията като синоним за средни по характер бленди, без особени достойнства. Най-добрите amontilado soleras са сухи, с остър, завладяващ нос (почти те блъскат в носа), с мощен, тежък, богат вкус - думите са недостатъчни да го опишат.
Олоросо е третата категория (oloroso - миризлив, силно ароматен - исп.). Вина, които притежават голям потенциал за стареене, но са много тежки в началото, отиват в тази категория (солера). Те са еталон за най-добрите сладки хереси - често наричани млечни или сметанови, което предполага нежна дълбочина и мощен вкус.
Вината, които оцветяват и подслаждат сместа, се правят отделно от стафидирано грозде и са един вид друга солера.
Сравнително малкото количество нискокачествено вино, от което се правят евтините смески, носи традиционното наименование raya (райа).
Друга една от редките смеси, които забъркват майсторите в Херес, се нарича palo cortado (пало кортадо) и е нещо между финото и олоросото.
А в допълнение има и друга категория - manzanilla. Мансанилята също е два вида: мансаниля фино и мансаниля амонтиладо. Мансаниля фино е изключително деликатно и приятно вино, винаги с леко солен вкус, за който се твърди, че идва от морето. Мансаниля амонтилядо рядко се намира, но може да бъде изискано, също солено на вкус и кафяво като карамел.
Никоя смес, средно сладка или сладка, каквито са повечето бленди, не може да се сравнява с невероятните натурални шерита. Те са толкова ценни за колекционерите, колкото и великите бургундски с доказан произход.
Финесът е най-отличителната черта на хереса. Това е въпрос на варовик; на сортовете грозде, които се гледат в Херес; на огромни инвестиции и дългогодишна традиция. Разбира се, не всеки херес, но една голяма част са с много високо качество. Обаче истинското фино, рядък и неподсилван продукт на варовиковата почва на Maчарнудо и Санлукар де Барамеда е така неподправено и живо, както никое друго вино по света.

МОНТИЛЯ
На североизток от Херес се намира областта Монтиля-Mорилес (най-често наричана просто Монтиля), където се правят вина, много подобни на херес в стиловете фино, амонтилядо и олоросо. Двете основни разлики между Монтиля и херес са:
Преобладаващият сорт грозде в Монтиля е педро хименес.
Вината монтиля обикновено достигат естествено до най-високото си ниво на алкохол (без подсилване).
Alvear е водещата марка монтиля.