В средиземноморския мегаполис, прочут с архитектурното вълшебство на Антони Гауди, предоставят чудесни възможности на професионалните журналисти за пълноценното им запознаване с града, за реализиране на работните им идеи и проекти.
ВАЖНИЯТ ЗА ЖУРНАЛИСТИ УВОД
През последните години Барселона се задържа неизменно в петорката на най-атрактивните за туристите европейски градове, а тази година се очаква до постигне рекорд с 9 милиона посетители. Столицата на Каталуния привлича като магнит с архитектурните чудеса на Антони Гауди, с историческите си паметници, осем от които са класирани в световното наследство на ЮНЕСКО, с модерните си инфраструктурни решения, с успешния си туристически бизнес… Това са все теми, предполагащи емоции и размисъл, интересни за споделяне и анализиране от нас, журналистите.
Убедих се лично и на място, че Барселона е сред европейските градове, които предоставят чудесни възможности на професионалните журналисти за пълноценното им запознаване със средиземноморския мегаполис, за реализиране на работните им проекти и идеи за отразяване на различните образи и отзвуци от неговите история, култура, съвремие.
За тази цел притежанието на журналистическа карта не е достатъчно. Безплатен достъп до всички забележителности на града, до многобройните му музеи, артцентрове, до културни и спортни прояви ви осигурява пропускът Barcelona Press Card.
За да бъда полезна на колегите журналисти, ще опиша стъпките, които трябва да предприемете, за да получите любезния отклик на ответната страна.
Необходимо е да влезете в сайта на Turisme de Barcelona, в раздела Departament de Premsa, и да попълните формуляр с конкретни въпроси – за вашия професионален статут, за медията, която представлявате (тираж, аудитория и пр.), сферите на вашия интерес в Барселона, темите на бъдещипубликации.
След одобрението на пресслужбата получавате картата си лично, в офиса на Turisme de Barcelona, който се намира на две крачки от шедьовъра на Гауди – къщата „Педрера“, в сърцето на модерния квартал „Ешампле“.
Прескартата е и вашият билет по маршрутите на двете линии (червена и синя) на двуетажния открит Bus turistic, който ви отвежда практически до всички забележителности и ви изкачва с телеферика до най-високата точка на града Монтжуик.
И още нещо много важно: спестявате си огромните опашки пред касите за билети, които съкращават броените ви часове и дни в Барселона. За да влезете, например, в уникалната „Саграда фамилия“, можете да чакате и цял полуден и така да не ви дойде редът...
А ето и моите бележки от третото ми посещение през годините в този красив и неповторим с атмосферата си град.
----------------------------------------------------
Барселона, 1,6-милионната столица на автономна област Каталуния, е уникална по своята архитектура и дух. Само за няколко часа пешком попадаш в различни епохи и навсякъде имаш усещането, че се намираш не в застинал музей, а в парк на изкуството по време на празник. Тук средновековната готика съжителства и дори се допълва с каталунския модернизъм и архитектурата на ХХI век, като строгостта и рационализмът не се бият и с екстравагантни урбанистични решения.
Подобна хармония мнозина обясняват с психологията на барселонците – като истински каталунци (различни от испанците, както обичат да подчертават тук), те са дълбоко привързани към корените си, но притежават и космополитизма, характерен за големите морски пристанища.
В слънчевия неделен ден, както се предполага за страна с ревностни католици, е най-оживено на площада пред Катедралата. Тази величествена сграда с каменна дантела на фасадата и островърхи кули се издига в сърцето на Готическия квартал („Бари готик“). Имах шанса да видя на живо изпълнението на националния танц на Каталуния сардана, който барселонци изпълняват от векове на празници и почти всяка неделя на градския площад.
Точно в 12 часа пред портата гръмна оркестърът от духови инструменти, водеща флейта и ритмична тамбурина. И от тълпата мигом се оформи хоро от делнично и празнично облечени хора на различни възрасти. Вдигнали сплетените си ръце, с гордо изправени глави и вглъбени лица, те сякаш участваха в някакъв ритуален танц – на единство, взаимопомощ и принадлежност към нацията. Разбира се, на хоровода се хващаха и чуждестранни туристи – разпознаваха се веднага по обърканите им стъпки и… усмивките.
Каталунците винаги са пазели самобитността си и продължават да говорят своя език, оцелял след гоненията и забраните на испанските крале, а в по-нови времена – от диктатора Франко. Гордеят се, че още през XIII век в Барселона са възникнали кортесите – представителен орган на местната аристокрация, църквата и градското съсловие. Тук се е зародил и праобразът на правителството (женералитат), което е заседавало във великолепния, запазен и до днес дворец на площад Сант-Жауме в Готическия квартал. В близост е Кралският дворец със строгата си зала със сводовете (Salo del Tinel), в която през 1493 г. католическите величества Фернандо и Исабел са посрещнали Христофор Колумб след първата му експедиция до Новия свят и където впоследствие се е събирал съдът на Инквизицията.
От „Бари готик“ се разклоняват като жилки на листо средновековни калдъръмени улички с надвиснали високи сгради, които не пропускат слънчева светлина. Подобно на Венеция, някои от сградите са свързани с арки и мостчета с ажурена каменна резба. На приземните етажи са отворили врати уютни кафенета, магазини за сувенири и антики, галерии, а над тях старинни фенери блещукат в мек опал и през деня.
Напречните улици излизат на прочутата „Рамбла“, рая за пешеходците, която тръгва от площад „Каталуня“ и свършва пред величествения 70-метров паметник на Колумб на площада пред старото пристанище. Някъде тук знаменитите герои на Сервантес (1547-1616) Дон Кихот и Санчо Панса съзират за първи път морето и средновековния град, описани така през техните очи: „Веселото море, ликуващата земя, прозрачният въздух, помрачаван от време на време от дима на оръдията, – всичко това сякаш изпълваше с възторг сърцата на всички хора.“
Атмосфера на празничност сякаш цари неизменно на прочутата „Ла Рамбла“. Под сенчестите платани на улицата денем и нощем се разхождат туристи и барселонци, пийват, хапват и водят напоителни разговори в кафенета и ресторанти, стъпили направо на плочника, наподобяващ морски вълни. На стъргалото са наредени като в броеница лавки за сувенири, книги, вестници и цветя. Улични музиканти и танцьори на фламенко си оспорват зрителския интерес. На прозорец от втория етаж на Museu de l'Eròtica имитаторка на Мерилин Монро с черни бикини развява под вентилатор бялата си плисирана рокля, за да привлече предимно мъжки посетители. А на определени от общината места са застинали живи статуи с шапка-касичка пред тях – Христос и Сатаната, Че Гевара и Цезар, Пикасо и философът Унамуно (някои го разпознават)…
…Прелетяхме над Барселона през нощта и още си спомням изумителната картина: под нас на огромна площ светеха ярко квадрати с еднакви размери и скосени ъгли, очертани от широки булеварди. Така видях за първи път новия квартал „Ешампле“ (Eixample), чието име се превежда от каталунски като „разширение“, но означава всъщност архитектурно чудо, прилягащо на барселонците.
Всичко започва през 1854 г., когато градската управа решава да събори крепостните стени, за да даде простор за строителство на пренаселената столица. Така пустеещите полета на север от площад „Каталуня“ се застрояват едновременно и по единен план. Идейният проект е на инж. Илдефонс Серда, който създава мрежа от проспекти с еднаква ширина, пресичащи се под прав ъгъл на равни интервали и образуващи кокетни площади на кръстовищата. От началото на века барселонските богаташи изкупуват бясно новите участъци и не жалят средства за поръчките си. А тримата велики създатели на т. нар. каталунски модернизъм – Гауди, Монтанер и Кадафалк, се съревновават по майсторство и оригиналност.
Геният сред тях е Антони Гауди (1852 –1926), архитект авангардист, който се вдъхновява от формите и цветовете на природата и затова недолюбва правите линии и стените, сковаващи човешкия дух. Със своя неподражаем стил и безгранична фантазия, стигаща според някои до налудничавост, той придава нов облик на града.
На елегантния проспект „Грасиа“ Гауди е сътворил два от шедьоврите си, домове на богати барселонски фамилии. Фасадата на къщата „Батло“ с мозайка, наподобяваща люспестата кожа на дракон, лъщи на слънцето в хиляди оттенъци, а външните колони във форма на човешки кости й придават призрачен вид. Интериорът пък крие изненади с оригиналните си решения и на най-незначителните детайли. Стълбището се извива по етажите в раковината на охлюв, розетката на тавана в меки, закръглени форми извиква асоциации за пясъчни дюни или може би за женска гръд. Прави ъгли нямат нито една стена, прозорец, мебел, дори стол…
„Изчезват ъглите и материята щедро се представя в своите астрални закръглености: слънцето ще прониква от всички страни и ще се появи образът на рая...Така дворецът ми ще стане по-светъл от светлината“ – разкрива Гауди своя замисъл за сградата „Мила“, наричана и „Педрера“ (Каменоломната). Под слънчевата светлина внушителната й фасада от камък се къдри като морски вълни, а твърдият и груб материал се обтича като вода пред погледа.
Когато през 1915 г. папският нунций в Мадрид Франчско Рагонези видял венеца на архитектурното творчество на Гауди – катедралата „Саграда фамилия“ („Светото семейство“), той възкликнал патетично: „Маестро, вие сте Данте на архитектурата! Вашето изумително, вашето величествено творение е християнски поема, изсечена в камък…“
Храмът е в прослава на Иисус Христос и родителите му на земята – Мария и Йосиф. Започнал колосалния си проект през 1883 г., Антони Гауди му посвещава 43 години от живота си и така и не успява да го завърши, застигнат от нелепа смърт през 1926-а. (Небрежен към облеклото си, възрастният мъж е блъснат от трамвай и тъй като не го разпознават, го изпращат в болница за бедняци, където умира.)
Според замисъла на гениалния архитект в завършен вид базиликата трябва да има 18 кули – 12 от тях представляват апостолите на християнството, четири от тях са за евангелистите, а последните две и най-високите – за Дева Мария и Иисус Христос. Според Гауди „Нищо, сътворено от човека, не може да бъде по-голямо от Божието дело”, затова и кулата, посветена на Спасителя, се издига на 170 м, с няколко метра по-ниска от най-високата точка в Барселона – връх Монтжуик.
Величествената сграда има три фасади, над които се извисяват ажурените каменни кули, увенчани високо в небето с кръстове, розетки и скулптури. Гауди издига само 8 от кулите и завършва напълно една от фасадите – тази на „Рождество Христово“ – фантастично зрелище със светци и сцени от Библията, с вплетени цветя и всякакви земни твари…
След смъртта на Гауди строителството на „Саграда фамилия“ върви мъчително и бавно.
По време на Гражданската война в Испания част от сградата е разрушена, а оригиналните планове на архитекта са унищожени. През последните десетилетия с довършването на катедралата се е заела амбициозна плеяда архитекти и строители, а над катедралата са надвиснали стрелите на работещи строителни кранове. Завършена е фасадата „Страстите Христови“, посветена на страданията и смъртта на Спасителя, а третата – в негова прослава, която ще бъде и най-голямата, продължава да се строи.
Интериорът на базиликата не отстъпва на екстериора. В нея е издигната гора от колони, а светлината нахлува през множество витражи, озаряващи шедьовъра на Гауди в различни оттенъци на светлината.
Всички усилия са насочени „Саграда фамилия“ да бъде завършена основно през 2026 година по повод 100-годишнината от смъртта на гениалния си създател. След това строителните работи ще продължат, като никой не се наема да каже кога ще бъде напълно завършена тази най-висока базилика на Европа. Самият Гауди, осенен от Божията промисъл, отговарял на същия въпрос така: „Моят поръчител не бърза…“
Погребан е в криптата на „Саграда фамилия“.
