Преди да стана един от щастливците, посетили Барселона, мечтата ми беше да я видя. Сега имам нова цел – да отида пак и да се връщам там отново и отново.
Причините са много – 10 дни са твърде малко, за да се наслади човек на всичко. За някои неща бях чувала, за други предпологах, а трети бяха надскочили фантазията ми.
Няколко импресии са се запечатали в главата ми и дано да е за дълго, за да ме топлят в студеното време.

Крайбрежният булевард. Величествено поклащащи се палми, приветстващи всички нас, настанили се на втория открит етаж на туристическо автобусче. Вляво от нас се простира Port Olimpic – внушително пристанище, което стои като красив мираж на морската ивица. Пред него се издигат двете кули на Барселона – хотел “Артс” и офис-сградата “Мапфре”. По крайбрежието са се сгушили морските ресторанти на Барселона, от които се носи приканваща миризма.

Plaza Real в 12 часа в полунощ – животът тепърва започва. Площадът е встрани от търговската улица Las Ramblas, приличащ на голям вътрешен двор с високи палми в непривичен контраст с павираната настилка и лампите. В средата артисти, музиканти и жонгльори се забавляват за сметка и за радост на всички хапващи и пийващи на терасите на ресторантите и барчетата по четирите страни на Plaza Real. Ето ни и нас – едвам намираме свободна маса и се потапяме сред веселия глъч, жадни да опитаме от всичко каталунско – типичната напитка – сангриа; типичните предястия – tapas /тапас/; намазаният препечен хляб с доматено пюре и разбира се, испанската шунка – jamon /хамон/.

Columbus Monument - 35º; от 50 м височина наблюдавам цяла Барселона. С много тесен асансьор съм стигнала дотук – под статуята на Христофор Колумб. Целият монумент, висок 62 м, е построен през 1888г. в памет на завръщането на Колумб от първото му пътуване до Америка и се е превърнал в един от символите на града.

Las Ramblas или Барселонското стъргало. Няма аналог с място в София. Ramblas е най-характерната улица в Барселона – най-пъстрата, най-оживената, най-запомнящата се, бих казала артерията на Каталунската столица. Бях чувала, че на нея винаги има хора, дори и в малките часове – убедих се сама. Когато нещо важно се случва в града, тук е мястото за изява, било то за празненство или протест. Пъстрият й облик се гради от многото мимове, напръскани с цветни спрейове, които в продължение на часове могат да стоят неподвижни и да бъдат объркани със статуи. В съзнанието ми изплуват образите поне на трима – единият целият е напръскан в бронзант и когато едно детенце пусне монета в касичката пред него, той пристъпя, намига дяволито и после пак застива сякаш завинаги. Друг мим, който е желана атракция за снимки, има тоалет само от цветя. Продължавайки надолу по Ramblas друга групичка фенове е наобиколила мим-пеперуда, застинал в позата на мислителя на Гоген с две огромни пъстри крила, металист костюм и безупречно гримирано лице. Темпераментът на испанците проличава и в тези външни изяви на изкуство. Улични музиканти събират тълпа любопитни туристи и под ритъма на фламенко правят истинско шоу на улицата. Ramblas започва от Plaza Cataluña / площад Каталуния / до монумента на Колумб до крайбрежието.Щандове с цветя и сувенири, между които най-характерните ветрила, шапки - тип сомбреро и кастанети са разположени в горната по-голяма част от улицата, а по-надолу се намира реконструираната Liceu Opera House, Восъчен музей, Музей на еротиката, пазарът Boqueria…На подобно място няма как да се почувстваш сам, дори и да ти се иска, не може да си намръщен, освен ако не играеш роля, няма как да се отегчиш, ако не правиш някому напук. Una cerveza /една бира/ и разходката продължава.

Montjuic /Монтюик/ е още едно приказно местенце, което свързвам с разкошния изглед, който разкрива, открития лифт, който ме отведе там, Националния Палат и магическия фонтан. Планината Монтюик (570 фута), доминираща отличителна черта на пейзажа в Барселона, е една от най-важните естествени природни паркове и оазис на спокойствие и природа в центъра на урбанистичен конгломерат, какъвто е града. Световното изложение от 1929г. бележи началото на интегрирането на Монтюик в града, което завършва с Олимпийските игри през 1992г. Сградите, построени тогава, са непокътнати и до днес. Сред тях са 15 палати, превърнали се в последствие в музеи, какъвто е този, пред който се снимах – наскоро реконструирания национален музей на изкуствата на Каталуния, помещаващ се в Palau Nacional ( Националния палат).

Ако трябва да цитирам едно единствено име, което е емблематично за града, това естествено е архитект Антонио Гауди. Неговите смело и най-отговорно мога да кажа шедьоври са се превърнали в притегателни културни музеи и задължителни туристически дестинации. Такива са впечатляващата Катедрала Sagrada Familia, къщите Batló, Milá, Vicens, Calvet, парк Гуел, палат Гуел... Катедралата напомня огромен пясъчен дворец, но толкова прецизно оформен, че ти е трудно да повярваш, че е човешко дело. Любими от къщите на Гауди са ми Batló и Milá, кото приличат на цветната захарна къща от приказката за Хензел и Гретел. А парк Гуел ... не, трябва да се види, защото всяко едно описание ще е непълно в сравнение с действителността и изживяването.

Колкото до хората в Барселона – те са невероятно топли, темпераментни, жизнени и усмихнати. Не ги обиждайте с ръкостискане, техният поздрав е целувка по двете бузи и “Ола” (Здравей). България свързват със Стойков ( така те наричат Стоичков) и винаги сме добре дошли за една денонощна фиеста, която те най-добре знаят как да организират.

Фото 1 Plaza Real
Фото 2 Къща Batlo
Фото 3 Къща Mila
Фото 4 И ние отвърнахме на испанския темперамент
Фото 5 Barcelona Cathedral
Фото 6 Можеш да срещнеш дори индийци и да научиш техния танц
Фото 7 Мим с цветя
Фото 8 В Музея на Еротиката
Фото 9 Парк Guell
Фото 10 В метрото като истински испанки